Равносметка на първите две години от управлението на премиера Симеон Сакскобургготски вероятно трябва да се прави като при телевизор с изключен звук - достатъчна са поводите и честотата на появяване на даден министър, за да се разбере какво е свършил. В случая освен всичко друго кабинетът има и проблем със "звука" - информационната му политика предизвиква повече объркване, отколкото да разяснява. Погледнато от дистанция и в едри щрихи, в средата на 2003 г. управлението на България изглежда прилично. Както винаги обаче дяволът е скрит в детайлите.

"Стабилност" е думата

В макроикономиката на България за последните две години ключовата дума е "стабилност" и целите на правителството са постигнати - стабилност на базата на валутния борд и стабилни публични финанси при намаляващо съотношение на държавния дълг към БВП, ценова стабилност и управляем дефицит по текущата сметка. Втората година на правителството беше петата поред на икономически растеж след кризата от 1996-1997 г., а при световна рецесия и война в Ирак темпът от 5% беше един от най-високите за страните - кандидатки за членство в ЕС. Изпълнението на бюджет 2003 надхвърля предварителните очаквания.

Месечните стойности на инфлацията спаднаха под нивата им за 2000 г., а въпреки покачването на някои административни цени средногодишната стигна 5.8% - най-ниското равнище от от началото на реформите. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се понижи и в номинално изражение, и като процент от БВП (до 4.4%) независимо от поскъпването на еврото, намаляването на лихвените проценти и стресираните от иракската война международни пазари. Банковият кредит за нефинансовия сектор в края на 2002 г. достигна 16.5% от БВП, активите на пенсионните фондове - над 1% от БВП, а пазарната капитализация на фондовата борса - до 4.3% от БВП.

Със сигурност адмирации заслужава политиката по управлението на външния дълг - през 2002 г. България постигна Маастрихтския критерий за съотношение дълг/БВП под 60%. Кредитният рейтинг на страната беше повишен безпрецедентно общо 9 пъти от всички водещи рейтингови агенции. Кабинетът прие и специална стратегия за управление на дълга през следващите пет години. Отношенията между екипа на МФ и ръководството на БНБ обаче не бяха безоблачни, най-вече във връзка с избухналия преди месец спор около депозирането на 200 млн. лв. от фискалния резерв в 11 търговски банки. Самата БНБ пък остана без легитимно ръководство, за което министерството не може да носи вина, но пък завоалирано зае страна срещу гуверньора Светослав Гаврийски.

Данъчните хоризонти

За пръв път този екип на Министерството на финансите прие Данъчна политика за периода 2003 -2005, която позволи на бизнеса да планира данъчната си тежест в средносрочен период. МФ заложи на намаляване на преките данъци за всички стопански субекти и увеличаване на амортизационните норми за данъчни цели. Данъчната скала за облагането на доходите на физическите лица за 2003 г. бе променена в посока на намаляване на тежестта за всички групи. В средата на 2002 година едновременно в облекчение на бизнеса и в полза на бюджета бе въведена системата на ДДС сметката. Започна изграждането на Национална агенция за приходите, която да обедини в едно администрациите на данъчните служби и НОИ и по-добре да събира данъците и осигуровките.

От друга страна, според повечето представители на бизнеса данъчните промени не са достатъчно радикални, а все още голяма част от доходите на бизнеса и компаниите се преразпределят от бюджета. Не беше приета идеята за семейно подоходно облагане и за възможност за доброволна регистрация по ДДС дори и при липса на изисквания оборот. Заради изискванията по преговорната глава "Данъчна политика" започна поетапно повишение на акцизите върху цигарите, алкохола и горивата. Кабинетът "Сакскобургготски" прави първите стъпки към финансова децентрализация на общините, но е критикуван, че действа непоследователно и недостатъчно.

Не-приватизация

В баталиите около "Булгартабак" и БТК точка по точка бяха разгромени обещанията в правителствената програма: "създаване на ясни и прозрачни правила и процедури за всички участници в процеса на приватизация; бързина на приватизационния процес; привличане на възможно най-голям брой стратегически инвеститори". Малко по-различно бе положението в приватизацията на финансовия сектор - в Банка "Биохим", Банка ДСК и ДЗИ, може би защото там интересите на политиците не бяха толкова настървени и работеше друг екип.

Капацитетът на "Новото време" се оказа недостатъчен и да произведе промяна чрез приетия нов и веднага след това ремонтиран Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Най-после се роди Агенция за следприватизационен контрол, но тя все още е пасивна - анализира какво е заварила след 12 години раздържавяване и едва ли скоро ще трансформира функциите си от контролно-надзорни в консултантски.

Единствения сериозен успех отчита подресорният на министерството туризъм, макар да е спорно колко всъщност са заслугите на ведомството за това.

Опит за оптимизиране на процеса на ликвидация и несъстоятелност бяха поправките в Търговския закон. И тук обаче изписването на вежди извади очите на кредитори и дребни акционери. Бизнесът посрещна добре намерението да се промени радикално Закона за обществените поръчки и опростяването на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими - една пета от тях се премахват и една трета се облекчават. Министерството на икономиката можеше да помогне повече на бизнеса, ако бе премахнало още бюрократични пречки и ако похвалното създаване на Съвета за икономически растеж за диалог с предприемачите не бе избледняло до рутинни заседания без видими резултати.

Транспорт на обещанията

Пламен Петров остави на наследника си Николай Василев три големи проблема - полуизчезналата държавна авиокомпания, гълтащите десетки милиони субсидии държавни железници и един телеком с нерешена съдба. Плюсове не са много - затварянето на глава "Транспорт" в преговорите с ЕС с обещания за милиарди евро за инфраструктурни обекти у нас и придвижването на проектите за втори Дунав мост, електрификацията на жп линията Пловдив - Свиленград и разширението на летище София.

Видима за електората бе операцията по прераждането на обявената в несъстоятелност авиокомпания "Балкан" в новосъздадената "Балкан ЕР Тур", която продължава да носи загуби и не е известно кога ще бъде приватизирана. По-невидими за публиката останаха опитите да се запуши ямата за пари БДЖ - министерството раздели компанията на две, но така и не лицензира частен жп превозвач. Новият закон за далекосъобщенията, предложенията за създаването на национални компании "Пристанища" и "Летища" и за промени в закона за концесиите за летища бяха стопирани от депутатите.

За две години министерството и Агенцията за високи технологии не можа да напише закон за ИТ, в забрава потънаха обещанията на Пламен Петров за инвестиционен фонд и високотехнологични паркове. Дейността на агенцията беше сведена до раздаването на компютри на няколко университета.

Светло и тъмно

Един от парадоксите в оценките за дейността на енергийното ведомство е, че населението недоволства най-много от това, което в крайна сметка е положително. Започна промяна на замразените по политически причини от кабинета "Костов" цени на тока, парното и природния газ при ясен график какво и защо ще се случва с тях до 2005 г. България се сдоби с енергийна стратегия, но пазарът все още не е либерализиран заради залежаващите проекти на нови закон за енергетиката и енергийната ефективност. ДКЕР стана независима и моделът "единствен купувач" бе заменен с двустранни договори, но пък още не е прекратена практиката на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия при големите проекти. Обещанията за либерализиране на газовия пазар останаха само на книга, по-скоро пожелание е и развитието на битовата газификация.

Правителството каза шумно сбогом на първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй" в края на 2002 г. и ще затвори трети и четвърти блок през 2006 г. Такава бе цената на затварянето на глава "Енергетика" в преговорите с ЕС. Съживен бе проектът АЕЦ "Белене", но така и не се появиха солидни аргументи в полза на строежа. Няма ги обещаните 1.5-5 млрд. евро енергийни инвестиции. На практика от големите проекти стартира единствено рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" от американската компания "Ентерджи".

С появата на новите фаворити пълен крах претърпя обещанието за прозрачна приватизация в отрасъла. Продажбата на 70% от "Атоменергоремонт" на компания, която се свързва с Константин Димитров-Самоковеца, показа колко умело съмнителни и корпоративни интереси използват пропуските в законодателството и липсата на координация между ведомствата.

Големият минус за екипа на земеделския министър Мехмед Дикме е, че

няма пазар на

земеделска земя

Не се използват пълноценно субсидиите по програма САПАРД на Европейския съюз за развитие на сектора и селските райони, нито програмите на Държавен фонд "Земеделие". Положителното все пак е, че фондът подпомага само производството на качествена земеделска продукция, отговаряща на европейските стандарти. Законови изменения регламентираха насърчения за хранително-вкусовата промишленост и субсидии за износителите на агропродукти.

Шулева "на светло"

За две години Лидия Шулева се опита силово да ограничи сивата икономика и да накара безработните да заслужат социалните си помощи, но пък остави на заместничката си вече като министър да договори нов Кодекс на труда, да намали осигурителната тежест за работодателите, да премахне праговете на пенсиите и да "преброи" работодателските съюзи и синдикатите. От началото на 2003 г. бе въведена задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ. Резултата - 300 000 души "на светло" - тя използва като аргумент пред МВФ и работодателите, че и административните утежнения понякога имат позитивен икономически ефект за бюджета. Разбира се, зависи от гледната точка, защото според анализаторите работодателите ще удържат от заплатите на служителите си парите за "осветляването" им. По подобен начин тя наложи и идеите си за минималните осигурителни прагове. Така бюджетът на НОИ се допълни с 200 млн. лв. спрямо миналогодишните приходи. Почти същата сума обаче отиде по нейните програми за субсидирана заетост, от които се прави добра политика сред избирателите, но интересът към тях и ефектът от няколко хиляди държавни полуграмотни метачи на улици са съмнителни.

В "нова Европа"

Една война в Ирак, едно почти членство в НАТО, една почти сигурна дата за ЕС и един руски президент в София белязаха попадането на България в "нова Европа". През ноември 2002 г. в Прага България беше поканена за членство в НАТО малко преди да избухнат раздорите между САЩ и Европа. Американският интерес към България обаче определено нараства след подкрепата за антитерористичната коалиция в Афганистан, за войната в Ирак, позицията ни в ООН, очакваното преместване на военни бази на изток и очертаващата се група на проамериканската "нова Европа", която може да размести баланса в ЕС.

За две години евроинтеграцията постепенно се превърна във все повече вътрешнополитически процес и назначаването на ресорен вицепремиер е доказателство за това. В преговорите с Брюксел сегашното правителство затвори 14 глави, с което общият им брой достигна 25. България получи и ориентировъчни дати за приключване на преговорите през 2004 г. и приемане в съюза през 2007 г.

В точката на равновесието останаха отношенията с Русия - другия традиционен външнополитически фактор. Натиск от Москва не се усещаше (може би с изключение на спора за съветските имоти), проблемът с руския дълг бе решен, но пък икономическите отношения не се подобриха. Затова и визитата на Владимир Путин не излезе от рамките на честванията за 3 март.

Между "Терем" и НАТО

Точно когато миражът за членство в НАТО започна да става действителност, няколкогодишната работа на последните правителства можеше да отиде на вятъра след разразилия се скандал около оръжейната афера "Терем". Пак заради Прага бяха унищожени ракетите СС-23. Силен ход в полза на отбраната е предоставянето на български бази и участието на български военни в операциите в Афганистан, Косово, Босна. България обаче тепърва ще трябва да се докаже в най-решителния изпит, който ще започне от следващия месец - военната мисия в Ирак. Тя ще покаже дали реформата според "План 2004" е била само и единствено съкращаване на армията и каква посока ще поеме новият "План 2015".

МВР е извор на конфликти

Причината е в обособяването на два властови центъра - около министър Георги Петканов и около главния секретар ген. Бойко Борисов. Конфронтацията достигна върха си след обявеното от Борисов намерение да бъде огласена информация за връзка на политици, магистрати и висши полицаи с организираната престъпност и последвалите опити на Петканов и мнозинството да прикрият фактите. Гръмна "яхтеният скандал" около министрите Милен Велчев и Пламен Петров.

Политическото ръководство на МВР не показа ясно виждане за реформата в министерството и службите за сигурност. Не успя да прокара и необходимите промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК). Противодействието срещу престъпността се изрази с хаотични и показни акции. Неразкрити останаха тежки атентати и убийства. Взаимодействието с прокуратурата, следствието и съда беше заменено от междуличностни войни.

От НАТО предупредиха, че специалните служби не могат да възпрат чуждо проникване дори в правителството. Петканов заложи на връщането на служители на бившата ДС в министерството.Скандалите с подслушванията на правосъдния министър и политици показаха, че МВР използва много по-успешно специални разузнавателни средства срещу опоненти, отколкото срещу организираната престъпност.

Две победи и една загуба

има в актива си правосъдният министър Антон Станков, който трябва да завърши съдебната реформа. Той успя да прокара в парламента ключови промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и НПК. Поправките в НПК решиха проблема с "вечните обвиняеми", като им дадоха право сами да поискат делата им да бъдат разгледани от съда. Новите разпоредби в ГПК пък преустановяват практиката за безкрайно връщане на търговските дела от Върховния касационен съд на втората инстанция. Намеренията на Станков за реформа обаче не се осъществиха докрай и макар че да успя да постигне консенсус между всички партии за промените в конституцията, той беше принуден от Конституционния съд да внесе в парламента частични и несъществени поправки в Закона за съдебната власт.

Една пета от служителите в държавната администрация все още не знаят

що е електронно правителство

но министърът на държавната администрация Димитър Калчев се отчита с номинация за европейска награда за електронно правителство. Европейският съюз отличи информационната система на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", която дава електронен достъп от България и чужбина до избирателните списъци. Екипът на Калчев е автор на стратегиите за електронно правителство, за модернизиране на държавната администрация и за обслужването на едно гише. С половин година закъсня възможността предприемачите да получават универсален електронен подпис. Остава надеждата, че до края на мандата министърът ще изпълни ангажимента към Европейския съюз през 2005 г. в България да се предоставят двайсет услуги по електронен път - плащане на данъци и осигуровки, подаване на митнически и данъчни декларации, фирмена регистрация.

Единственото, с което министърът на образованието Владимир Атанасов ще се запомни, е

постоянството в гафовете

Правилната стъпка - въвеждане на матура, бе обвита с гъста мъгла. Объркване съпътстваше кампанията за кандидатстване след 7 клас, проблеми възникнаха с дипломите на абитуриентите. Проектозаконът за насърчаване на научните изследвания и промените в Закона за висшето образование, които се подготвят от миналата година, все още не са гласувани от парламента.

Здравният министър Божидар Финков не успя да се справи с основните проблеми на здравната реформа - закриването на неефективните болници, дълговете на лечебните заведения (задълженията от началото на годината досега възлизат на 85 млн. лв.). Трудно и мъчително беше подготвен и проектозаконът за здравето.

Създаването на

спортно министерство

през октомври 2002 г., оглавено от Васил Иванов-Лучано, даде няколко добри резултата. Промяната в правилника на спортния тотализатор доведе до по-добро финансиране на елитния спорт. Екипът написа национална програма за развитие на физическото възпитание и спорта. Най-после националният стадион "Васил Левски" бе ремонтиран. Ако се изпълни намерението за привличане на чужди спортисти на предолимпийска подготовка, то би донесло големи приходи.

Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова успя да затвори една от най-сложните преговорни глави с Европейския съюз на 30 юни. Освен

споразумението за околната среда

с Брюксел постижение е и договарянето на преходни периоди за прилагането на някои от най-тежките евродирективи. Арсенова не може да прокара Закона за управлението на отпадъците, който е готов още от миналата година, а едва сега се разглежда от парламентарната екокомисия. С него ще бъде въведено разделното събиране на отпадъци.

Единственият от кабинета, който

сам си писа "отличен"

е Божидар Абрашев. Културният министър се похвали с проектозакона за паметниците на културата, но пропусна да спомене, че нито един закон на министерството не беше приет.

Впрочем той, а и няколко негови колеги криво бяха разбрали думите на премиера "да си гледаме приоритетите" - те не се гледат, а се постигат.

--------

Още по темата:

Първите 365 дни на Симеон - възход и падение на илюзиите