На 24 юли се навършиха две години от съставянето на първия кабинет "Сакскобургготски". Седмица преди годишнината бяха обявени промените в правителството. Интервюто с премиера Симеон Сакскобургготски е направено в деня след парламентарните дебати и гласуването на новия екип. Непосредствено преди вота лично премиерът се наложи да укротява страстите сред депутатите си. Коалицията НДСВ-ДПС успя да прокара промените с крехката преднина от 119 срещу 107 гласа и 7 въздържали се.

В: Как се чувствахте по време на дебатите в парламента по повод промените в правителството? Бяха казани много неща, някои от които доста неприятни лично за вас.

- Наистина не беше приятно. Свикнал съм да "стискам зъби" за много работи, както и да приемам критики. В някои от тях имаше, разбира се, интересни неща и по принцип винаги е добре, когато критиките се правят конструктивно и от позиция на опита. Но някои лични, бих ги нарекъл, простотии - това не е критика.

В: Доволен ли сте от промените в кабинета, постигнахте ли с тях каквото искахте?

- Когато човек се заеме с промени, трябва да си дава сметка, че те трябва да са обосновани и балансирани. Този процес е по-сложен, отколкото изглежда в очите на тези, които опитаха да омаскарят цялото усилие. Доволен съм, защото това е част от пътя, който съм си начертал, и желанието ми е нещата да се развиват, да се преминава към следващ етап.

В: Какво от практиката на предишния ви кабинет се надявате, че ще избегнете с новия екип, и какво е онова, което не искате да рецидивира?

- Би било несправедливо човек да се води само по някакви си грешки на министрите. Когато започнахме преди две години, параметрите и действителността бяха други. Сега целта е същата, но има нови изисквания - например в областта на евроинтеграцията, която е една от главните теми. Навремето бях казал най-вече на министрите на здравеопазването и образованието, че поемат много тежки министерства, за които, без да прозвучи наивно или подигравателно, но и дядо Господ да слезе - ще се намери в известно затруднение да стигне до най-доброто решение.

В: Бихте ли обяснили каква е логиката на промените? Каква например ще е субординацията в новия екип - да речем кой от двамата икономически вицепремиери ще е двигател на стопанската политика и как ще гарантирате, че отделните икономически ведомства ще следват нейната логика?

- Икономическата политика е една, независимо че двама от заместниците са икономисти. Всичко е въпрос на политически приоритети и на визия.

Има някои технически, вътрешни неща, като например това, че финансите, както беше и досега, си остават директно към мен. Това не е по-различно от практиката в други страни.

Но аз обичам да има екипност, защото така се раждат повече идеи. Не съм догматик, винаги съм бил свободно мислещ и действащ, не безотговорно, разбира се, но държа да няма предопределени и прекалено очертани рамки, в които екипът да работи.

В: Част от обвиненията, че промяната е половинчата, се базират на това, че въпреки очакванията тя не засегна силовите министерства и по-конкретно министър Петканов. Защо не се случи това?

- Наистина се появиха схеми и спекулации според вкуса или интереса на един или друг. Някои може би очакваха да се смени цялото правителство или пък да направим 30 министерства, та всички да са доволни. Но има политика, която преследваме, и това, което предприемаме, е нейна функция. Нещата се правят обмислено, внимателно, рационално, всяко нещо си има времето.

В: Значи ли това, че сте доволен от работата на МВР?

- Въздържам се от спонтанни оценки. Начинът на действие е много по-сложен и съобразен с широко ветрило от индикатори, като целта е работата да се оптимизира. Не помня вече къде чух, че оцелелите министри си отдъхнали - това са детинщини. В една уважаваща себе си администрация въпросът не е да очакваш нещо да отмине, а да се държиш последователно. Това е и целта ми като премиер. Иначе ако тръгнем само да гледаме дефектите - винаги ще ги намерим.

В: Преди гласуването на правителствените промени в парламента станахме свидетели на некрасиви сцени в парламентарната група на НДСВ.

- Много, много...

В: Какво ви дава увереност, че групата ще подкрепя работата на правителството?

- Преди всичко ние сме твърде млада партия. Нямаме структури, дисциплина и други подобни. Това се придобива с опит, с време... Но ако всеки се погледне в огледалото и си зададе въпроса къде мога да съм най-полезен, веднага се намира страшно много работа. Така нямаше да има всички тези протагонизми и антагонизми.

В: Но как могат да се избегнат противоречията в групата?

- Само на практика. Хората няма да се променят от днес за утре. Това е, в най-добрия смисъл на думата, човешкият ресурс, с който разполагаме. Може би защото сме управляваща партия, ние сме винаги "под лупата". Но навсякъде се работи с хора, а не с перфектни машини.

Има начини за мотивация. Какво по-хубаво от това например да си народен представител - самата дума, самата титла е нещо, което е много стимулиращо.

В: Не се ли опасявате, че отстрани това винаги ще бъде възприемано като изнудване, точно тази дума е често използвана в контекста на отношенията ви с ДПС?

- Боли ме и ме шокира, че тя наистина се подхвърля. Но да се върнем малко назад - така нареченият етнически модел е огромен капитал за България и на всеки български гражданин бих препоръчал да внимава, да полага усилия за съхраняването му всеки ден. А не да се стига до тези чести намеци, които няма да окачествя, защото на моменти са толкова първобитни, че ми става криво.

Аз съм живял в страни, където католиците са малцинство, и има вицове, намеци. В други страни е така с протестантите. На тези неща трябва да гледаме от съвсем друго ниво. За по-малките партии, които участват в коалиции, е много лесно да се каже, че изнудват или извиват ръце. Помните как се говореше за партията на свободните демократи на Ханс-Дитрих Геншер в Германия - тези няколко депутати, които винаги бяха или с християндемократите, или със социалдемократите .

В нашия случай е много несправедливо и опасно да се говори за изнудване.

В: Но за същия феномен се говори и в самото НДСВ - за тези фракции, както ги нарекохте в едно от изказванията си. Няма ли опасност те да използват лоста, че от гласовете им в конкретен момент би зависело мнозинството?

- Мисля, че има и неща като благоразумие, морал, етика... Аз съм твърдо убеден, че в политиката тези категории ги има. Има и отговорност пред избирателите. Във всяка демокрация освен това има и различни варианти, политически афинитети, коалиции. Ако мисленето е по-свободно, парламентарният спектър е доста широк.

В: Тук логично идва въпросът готов ли сте на сътрудничество със СДС и под каква форма?

- Така е трудно да се определи по категоричен начин. Но мисля, че да се разбира човек с всяка партия или част от политическия спектър, където се споделят определени цели и интелектуални виждания за доброто на страната - това е нещо, което съществува.

В: Това не се случи, когато се съставяше управляващата коалиция през 2001 година. Какво трябва да се промени сега?

- Мисля, че тогава настроенията не от наша страна бяха доста сложни.

В: Докато говорим за СДС, ще ви помоля да коментирате решението на Надежда Михайлова да оттегли кандидата за кмет на София поради това, че се е срещнал с Васил Божков. Вярвам, че знаете кой е той.

- Следил съм България от много години, а от 90-та, бих казал, че съм добре осведомен. В течение съм и за случилото се в СДС благодарение на това, което всеки гражданин би могъл да чуе или прочете. Но мисля, че тази тема е стриктно вътрешна за СДС и не бих си позволил да я коментирам.

В: А ако се наложи да решавате подобен казус, да речем, с ваш министър заради подобни негови срещи?

- Винаги има начин. Хубаво е тези неща да се преценяват и обсъждат на четири, шест или осем очи, за да се избегнат спекулации.

Това е една много сложна тема. И интересното е, че ако се погледне по-широко, феноменът на тези, които не са още съвсем от редовната страна на закона, на разните икономики, които не са много добре обясними от фискално гледище, е специфичен за страните в преход от тоталитарна към пазарна система. И всяка една от тези страни трябва да се справи по начина, който е най-удачен за нея.

В: Какъв е вашият извод от така наречения яхтен скандал?

- О, това е толкова коментирано и с какви ли не намеци. Човек трябва да е запознат с всички обстоятелства, за да се произнесе. Аз, както и всеки друг, който не е бил на самата яхта да гледа "Гран при" на Монако, не мога да се произнеса. Всяко нещо може да се изтълкува по няколко начина според това, какво би искал човек. Ако търсим да го изтълкуваме като скандал - разбира се, особено ако се свърже с някои други неща, които се случиха. От друга страна, ако се погледне обективно и се разполага с достоверна информация, картината може да изглежда съвсем различно. Много е опасно за всяко общество да се сатанизират хора или да се стига до абсолютно категорични заключения. Ние често подскачаме, защото е имало много непрозрачни случаи и вероятно затова обществото е по-чувствително. Но да посочиш с пръст е нещо много отговорно.

Чел съм и за свои грехове още отпреди - в "Работническо дело" и "Народна армия", които бяха твърде монотонни, но така или иначе някъде през 1962 година се абонирах и ги получавах чрез една агенция от Германия. Следил съм нашия печат от 1990-та насам. Имам впечатлението, че сегашното правителство е от най-неналагащите се в медиите. Смятам, че това е не само форма на уважение, но и опит да дадем сигнал, че няма нужда от специални, контролирани, привилегировани или платени медии. Въпрос на свобода на интелекта, на правила, на разбиране… Всичко това се постига много трудно. Но ще му дойде времето и на това, макар често да се шегуват и да ми се подиграват за този израз.

В: Какво трябва да се случи, за да постигнем ефективно правосъдие, и какво пречи, за да започне да се случва това?

- Трябват реформи. И се налага наистина да се отърсим от някои неща от миналото, да има в добрия смисъл на думата известна деполитизация и най-вече модернизация. Ще постигнем всичко това, но че темата за съдебната реформа тревожи Европейската комисия, гражданството и бизнеса, е факт. Тук ще вметна, че понякога, като се говори за бизнес, хората си мислят, че става дума само за някакви богаташи, а всъщност става въпрос за инвестиции, работни места и т.н.

Съдебната система трябва да позволи на всички да се чувстват комфортно, на обикновените граждани да се чувстват защитени. А също и да няма онеправдани от страна на държавата, да няма намеци, натиск или каквото и да било, което да е нередно. Всичко това е важно, ако щете дори за тези, които са от другата страна на закона - поне ще се знае докъде стига позволеното.

Аз съм уверен, че когато нещата са в общ интерес, в крайна сметка се случват. Ние сме европейска страна, имаме много подготвени хора, ще стане...

В: Въпреки всички обструкции?

- Никоя обструкция не е непреодолима. Макар че има по-силни, по-сложни, по-тежки, по-лични, по-корпоративни... Трябва така да ускорим темпото, че да отговорим на очакванията. Чувам критики, че съм бил благ, малодушен или плах. Човек може да има много силни убеждения, без да се опитва да се налага или да крещи. Мисля, че има и друг начин, по който да се справим.

В: Съгласен ли сте, че за всяка държава, която повече от месец остава без управител на централната банка, това е най-малкото имиджов проблем?

- Аз съм доста "квадратен" човек, когато се отнася до институции. Уважението и дори страхопочитанието към институциите е нещо, което ми е много добре вградено. Но и не бива да се драматизира, в крайна сметка БНБ има управител. Вижте например колко дълги бяха очакванията около назначението на личния ми приятел Жан-Клод Трише за управител на Европейската централна банка. Пуснаха се какви ли не тълкувания и слухове за ролята на г-н Трише в делото за френската банка "Креди лионе", който в крайна сметка беше оправдан години след рухването й. Но факт е, че би трябвало час по-скоро да се определи управител на БНБ.

В: А и не беше ли излишно всичко това, защо трябваше да се стига дотук?

- Нищо не е перфектно и пак го казвам - боравим с хора, не с машини.

В: Ще има ли НДСВ кандидат за кмет на София?

- Тенденцията се очертава такава, но не е още окончателно. Намирам, че не е загуба на време да се вслуша човек в повече хора, отколкото да мисли, че разбира от всичко, бързо да решава и с това да смята, че авторитетът му е по-висок.

В: В свое изказване подчертахте колко важно е представянето на НДСВ на местните избори. Какви резултати бихте сметнали за успех и какви не?

- Това е субективно. Общинските избори са много важни за гражданите, защото ги засягат пряко. В много случаи кандидатите ще са по-скоро мажоритарни и зависимостта на местната власт от правителството няма да е толкова директна. Тълкува се винаги, че това е косвен вот за централната власт, но, от друга страна, това са локални неща - трябва да се намерят избираеми кандидати, мениджъри, да се харесват на хората. Не винаги да се търси на всяка цена "наш човек". Не можем да вкараме всичко това в абсолютни параметри.

Но и сега, и по-рано съм се опитвал да работя с няколко хода напред - не как да стигна до тази врата например, а защо ще отида там и какво има отвъд. Така че парламентарните избори са по-основното.

В: Какво ще правите вие лично след края на мандата си?

- Трудно е да се каже, защото това не е само в моите ръце, на моята възраст не се знае нищо. Но трябва да има последователност. Не ще скрия, че гледам с няколко крачки напред, но има различни възможности. Това, с което засега бих искал да се справя, е този мандат да приключи по един относително успешен начин (не обичам абсолютните неща), така че да го почувстват гражданите и да е добре за страната.