Незастроените имоти в центъра на София стигнаха рекордните 1500 евро на кв. м
Архитектурните планове на столицата предвиждат в следващите няколко години да се издигнат около десет сгради над 20 и 30 етажа. Някои от проектите са одобрени, съобщиха от Дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ) на Столична община. Най-много "небостъргачи" ще има на бул. "Тодор Александров". Два са предвидени и в "Лозенец" срещу хотел "Кемпински-Зографски". За изпълнението на обектите ще са необходими огромни инвестиции от милиони долари, посочи арх. Малина Добрева от ДАГ.
По-голямата част от терените, предвидени за високото строителство, са частна собственост. Останалите са общински и са включени в капитала на "Софийски имоти". Тъй като парцелите са на атрактивни места, очакванията са цената на земята да се покачва. Брокерите са убедени, че перспективата за членство в НАТО и ЕС е солиден фактор за поскъпването на имотите, като цените постепенно ще достигат европейските. Те смятат, че това е и причината собствениците да не бързат да ги продават. По думите им в момента има голямо търсене на терени в центъра на София, но предлагане почти няма. С това може да се обясни и рязкото поскъпване на такива парцели през тази година.
Рано или късно в София ще започне високото строителство и съм убеден, че това ще е скоро, коментира арх. Марин Бакалов, председател на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти. Причините са поскъпването на цената на земята и необходимостта от административни центрове. Той смята, че мястото за построяването на т. нар. небостъргачи по западното направление е добре подбрано, защото има големи незастроени площи и комуникациите са изградени. За високите сгради в Лозенец обаче въпросът е деликатен, посочи арх. Бакалов.
Според управителя на българския офис на "Колиърс" Таня Косева привличането на инвеститорите ще зависи не само от перспективата за членство в НАТО и АЕС, а и от развитието на икономиката, защото те ще търсят възвращаемост на средствата си.
Най-атрактивно за бъдещите инвеститори е западното направление, което се очаква да се превърне в "българското Сити" или "българския Манхатън". То обхваща територията между булевардите "Княгиня Мария Луиза", "Христо Ботев", "Александър Стамболийски" и ул. "Пиротска" с обща площ от 21.5 хектара. Подробният устройствен план е разработен от колектив с ръководител арх. Тодор Тодоров и беше разгледан от общинския експертен съвет по устройство на територията. Реализирането на проекта зависи от привличането на инвеститори и възможностите на общината, уточни арх. Добрева.
Първите сгради от проекта вече са реализирани. Това са новият бизнес център на мястото на магазин "Явор" и отдавна построената сграда на Булбанк. В момента се строи и католическият храм "Свети Йосиф", който ще бъде заобиколен от три високи сгради. Общо "небостъргачите" в този участък ще са шест. Два 20-етажни близнака, свързани с топла връзка, са разположени на кръстовището на бул. "Тодор Александров" и ул. "Братя Миладинови". Те ще оформят своеобразен вход-арка на главния градски център, който ще представлява съвременната западна порта на София, обясни арх. Добрева. Непосредствено до сегашния търговски център "Трапезица" е замислено построяването на две високотехнологични универсални сгради. Едната е на 35 етажа и е предвидена като новото кметство на София. Другата ще е бизнес сграда и ще бъде свързана с 5-звезден хотел. Тези две сгради са планирани да са по 33 етажа с обща разгърната застроена площ от 20 хиляди кв.м. Строителството в този квартал може да започне веднага, защото там няма проблеми със собствеността на земята, която е почти изцяло общинска, обясни още арх. Добрева. Най-важното условие е да се намери инвеститор. Столичният общински съвет повери търсенето му на "Софийски имоти", като вкара тези терени в капитала на дружеството.
Не така стои въпросът с останалата част от имотите в този проект, които са почти изцяло частни. Това са общо 49 терена с площ от 2.3 хектара. Като най-подходящият вариант се смята общината чрез отчуждителни мероприятия и големи фирми да реализират застрояването комплексно, както се работи в другите европейски страни. В този участък е предвидено изграждането на културно-информационен център "Сатурн". Той ще бъде свързан със съседните около него административни сгради. Запазва се и идеята за построяването на покрит надлез на бул."Христо Ботев", който ще преминава към покрития търговски пасаж на два етажа над подземен паркинг по ул. "Георги Кирков" към Женския пазар. Предвидено е и максимално усвояване на подземното пространство, където ще бъдат направени паркинги с 2500 места. Ще се запази и архитектурното наследство, което ще бъде обособено в самостоятелен комплекс.
В "Лозенец", където е предвидено строителството на два "небостъргача", проблемът е подобен. Освен че земята е частна и общинска, "Софийски имоти" все още не са намерили стратегически инвеститор за построяването на административните сгради. Освен това има проблеми и с живеещите в района, които са категорично против високото строителство.
- - -
Сега най-високата сграда в София е хотел "Родина" със своите 24 етажа, издигащи се на 104 метра. Най-високо обаче е разположен 19-етажният хотел "Кемпински-Зографски". Билдингът на КНСБ със своите 22 нива и сградата на "Енергопроект" в "Лозенец" също са сред колосите на столицата. Високо строителство има и в "Младост 3", където ръст извисяват 22-етажни блокове, известни като "тримата глупаци", както и в "Слатина" и в "Зона Б5".