Странни гледки има по Дунав тези дни. Край Русе по дъното на изсъхналия речен ръкав се разхождат селскостопански животни и пасат трева. Клошари влачат железа и ламарини, намерени в тинята. Роми копаят въглища и търсят съкровища. Отточните канали, които години наред са били на дъното, сега стърчат два метра над него. Археолози ходят по дъното на реката и проучват ранносредновековното пристанище Дръстър. Плавателните съдове стоят закотвени по пристанищата и чакат есенните дъждове.

"Повече от 60 години не е регистрирано толкова ниско ниво на Дунав", казва Георги Георгиев, директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав. Невижданата суша тази година създаде огромни проблеми на корабоплаването. В българския участък критичните райони са повече от 13, каза пред БТА директорът на "Хидрология и метеорология" към агенцията Константин Ялъмов. Прогнозите дават надежда, че ситуацията ще се промени до две седмици.

През август плаваше едва 60% от товарния капацитет на речния флот. Ситуацията се усложни от факта, че точно сега имаше заявки за доставка на товари за Западна Европа и плавателни съдове вече бяха потеглили в това направление. Сега им се налага да чакат. Икономическите негативи от ниските води на реката и появилите се прагове тепърва ще се изчисляват, тъй като все още не е ясно с колко дни ще се забавят доставките и какъв ще е размерът на допълнителното заплащане на екипажите, казват от компаниите. Най-грубо пресметнато става дума за загуби от хиляди евро. Според разчети на транспортните фирми по-изгодно е да спрат превозите, отколкото да ги продължат, но с намален обем. Ако се приеме вариантът с натоварените наполовина кораби, тогава в плитката и тясна река трябва да плават повече съдове, което пък увеличава трафика и задръстванията.

Нито една компания не е обявила, че спира превозите. По неофициална информация първият частен корабособственик капитан Дончо Симеонски е прекратил работата на своя съд "Лойзах" до по-добро ниво на реката.

Според управителя на спедиторската фирма "Рубишипс" Роберт Радославов след 10 септември ситуацията по реката ще се успокои и нормализира. В компанията са решили, че докато трае критичната обстановка по Дунав, е по-сполучливо да ремонтират част от съдовете, които стопанисват. Така в по-благоприятни за плаването по реката дни корабите ще могат да са в експлоатация. "Рубишипс" има два собствени плавателни съда и управлява други три. До момента няма отказани доставки, всички ще бъдат изпълнени макар и със закъснение, обясниха от частната корабна компания.

Заради по-малкото товари пристанищата също търпят загуби от несъбрани портови такси и нереализирана товаро-разтоварна дейност. Точни числа ще се знаят най-рано след месец по думите на изпълнителния директор на Параходство "Българско речно плаване" (БРП) Драгомир Кочанов, цитиран от БТА. Той обясни, че всички кораби на БРП са преустановили плаването по реката, като се движат единствено съдовете, които трябва да завършат рейса си. Около половината от предвидените за август плавания на БРП не са започнали изобщо, което по думите на Кочанов определя ситуацията като критична.

Трудностите за речните съдове са основно в българския участък от Дунав - между Русе и Свищов. Затруднена е дейността и на фериботната линия Видин - Калафат. В средата на август се появиха проблеми в сръбския и унгарския участък. Няколко корабни конвоя преди дни се оказаха в плен на климатичните условия, тъй като не е възможно преминаването през понтонния мост при Нови Сад - при ниски води съоръжението не може да бъде разкачено и да пропусне шлеповете. За всеки тон корабите плащат по 0.3 евро, като таксата се отнася за пълните и празните съдове. В нормални условия разкачването на съоръжението обикновено става два пъти седмично.

Докато беше възможно преминаването през по-голяма част от Дунав, транспортните компании ползваха повече на брой несамоходни секции и шлепове, за да превозят доставките. Непълното използване на товарния обем повишава проходимостта на съдовете, но оскъпява превоза, което остава за сметка на превозвачите, обясниха собственици на русенски фирми.

По ирония на съдбата сушата съсипа реката месец след като експерти отбелязаха невиждано след войната в Югославия оживление на трафика на плавателни съдове. "Докато през 2000 г. през Нови Сад са преминали едва 300 кораба, през 2001 г. броят им беше 3700, а през 2002 г. - 5500", заяви капитан Данаил Недялков, генерален директор на Дунавската комисия.

В началото на лятото беше преодоляно и сериозното и непосилно за корабособствениците препятствие с въведените от сръбските власти митнически гаранции за търговския флот, ползващ участъка от реката. "Договорено е със сръбските и черногорските власти със съгласието на корабособствениците и капитаните при поискване да се осигури присъствие на представители на държавата на самия плавателен съд", обясни Данаил Недялков. Те ще съпровождат съдовете само в сръбския участък от реката и то при съмнения за неправилни действия от страна на екипажа.

Дунав помни и други бедствия. Преди година и половина затруднения за свободното плаване по реката създадоха пък зимните студове. Тогава бяха отчетени стотици хиляди левове загуби от фирмите, извършващи превози по Дунав. Заради изчезнали знаци от маркировката по реката и разходи за масла и горива за специализираните си кораби Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав отчете щети от около 20 хиляди лева. Ледоходът в началото на 2002 г. наложи пропускането на курсове по ро-ро линията между Русе и украинското пристанище Рени. Ледът скова в западноевропейски пристанища и част от съдовете на държавния речен флот и частните компании.

- - -

Българо-румънски проекти ще спасяват корабоплаването

Проекти на България и Румъния ще осигурят постоянно ниво от 2.50 м дълбочина на реката и ще решат нуждите на плавателните съдове. Предполагаемата им стойност е около 360 милиона евро, всичко е все още на идейна фаза, но вече са направени предварителни проучвания. Проектите са представени в Европейската комисия, съобщи директорът на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав Георги Георгиев.

"Взехме решение да се даде приоритет на най-тежките участъци, каквито са тези около островите Белене и Батин", допълни Георгиев. Предвижда се поставянето на надлъжни укрепителни диги от камъни около островите, както и напречни буни, които да съсредоточават водния поток в основното корито на реката. След реализацията на проектите критично ниските води на реката няма да са такъв проблем за търговското и пасажерско плаване, твърдят специалистите.

След 2007 г. се предвижда създаването на фонд за стимулиране на новоприетите страни към Европейската комисия. Той ще разполага с 500 милиона долара за реализация на няколко транспортни коридора. По предварителни данни улесняването на корабоплаването в българо-румънския участък ще отнеме пет години.