Дългият път на виното
- - -
Познавачите намират във всяко вино нюанси, аромати, вкусове, които обикновеният човек не си е представял, че въобще съществуват събрани на едно място. Откриват интензивен аромат, усещане за свежест, цитрусови нюанси с доминираща зелена ябълка или сушена смокиня например. Описанието на вината често звучи така, сякаш някой се надвесва над чашата и прави заклинание: "Долавя се аромат с приятни маслени нюанси, мед и цариградско грозде. Послевкусът е дълъг, екзотичен, уникален, много плодов и запомнящ се."
Познавачите казват, че това не е преувеличено. Защото да се получи хубаво вино често било въпрос на магия.
Има няколко варианта на тема винен туризъм
Първият е, когато хората казват, че обичат да пътуват и само чакат пътя да свърши, за да седнат вечерта на маса, да пийнат и да си поговорят хубаво.
Вторият вариант е следният: група хора обикалят организирано от град на град, посещават лозя, опитват различни видове вина, различни видове мезета и накрая си тръгват с традиционната в такива случаи реплика "ах, колко хубави места има". Това последното повече се доближава до истинския винен туризъм.
Пионерите на това начинание у нас са чужденците
Те обикновено знаят какво търсят и са привлечени от възможността да дегустират различни сортове и реколти вина. Няма значение дали става въпрос за посещение на заводи или домашни изби.
Един рейс спира в двора на винпром "Дамяница" и от него се изсипва цяла тълпа жадни за нови винени знания скандинавци. Виненият тур започва край производствените халета и свършва в избата. Скандинавците пък се оказва, че членуват в някакъв техен винен съюз и през цялото време държат очите и ушите си отворени, да не би да пропуснат нещо. Разклащат чашите, отпиват от виното, говорят за плътност, за хармоничност, за свежест. Почукват бъчвите, снимат се на фона на бутилките, показват, че им допада идеята да обядват на крак в избата и през цялото време не престават да разклащат чашите в ръцете си.
"По това се познават истинските ценители
Някои хора излизат от избата за двайсет минути, а други могат да изкарат там повече от четири часа", обяснява техният гид в това начинание Цвети Шутева.
Затова може да се съди и по странични белези. Хората пристъпват в избата почти на пръсти. Между редиците с бъчви пък ги наблюдават майсторите винари, които са винаги готови да подхванат разговор и да разкажат това-онова за виното. "Когато се разклаща чашата, може да се усети истинският аромат на виното.
Понеже бъчвите са букови, се чувства как виното мирише на гора
разказва единият от майсторите. После навлиза в подробности от технологията. "Тук младото вино престоява десет месеца, а бъчвите се подменят на две години..."
А скандинавците явно са от истинските ценители. В началото посрещат спокойно чашите за дегустация с гроздов сок, но после поемат глътките вино с подобаващите за случая звуци на одобрение. Цвети разказва за виното "Ничия земя" и за онази територия зад "кльона", в десеткилометровата гранична зона между България и южните й съседки, където са лозята. "Това вино е направено от лозя, които са израснали именно в онази територия, онази ничия земя", казва тя.
Приключението на чужденците всъщност е част от тура "Пътят на виното" на „Дамяница“. (Повече информация може да се намери на www.melnikwine.bg) След това те тръгват към Мелник и могат да разглеждат гроздови масиви, стари къщи и изби. Могат да избират дали искат да посетят кльона, „ничията земя“, или да видят нещо друго. Въобще
този район - Дамяница, Петрич, Сандански, е благодатен за винени турове...
Чуждите почитатели на винения туризъм обаче са склонни към по-мащабни заключения. Казват, че у нас трябва да се развива само винен туризъм. Даже имат аргументи в защита на твърдението си - понеже в други краища на света трябва да се изминат хиляди километри от една винена област до друга, а при нас разстоянието се изминава за един-два часа.
Иначе на "картата на винения туризъм" у нас трябва да се отбележат задължително поне още няколко места -"Ловико" - Сухиндол, "Винарна - Лясковец", и "Винарна - Свищов", Поморие...
Дегустации за туристи се предлагат и в Поморие
Едва няколко месеца през годината хората свързват Поморие и морето. През останалото време връзката между Поморие и виното изглежда по-логична. Повечето местни хора се занимават с лозята, а далеч по-малко намират препитание с риболов или нещо друго, свързано с морето. Винарството е познато още от тракийско време, а на хълмовете около града май винаги е имало лозя. След Освобождението лозарството си останало главен поминък за региона и още тогава се отглеждат памид, димят и мавруд.
През 1932 г. е построена кооперативната изба до морето по пътя за Бургас. Капацитетът й не е особено голям, но пък Поморие си печели славата, че произвежда хубави вина. Сега туристите, дори да не бъдат организирани в големи групи, могат самостоятелно да поемат инициативата и да проверят дали това, което се казва за поморийските вина е вярно. Местната гордост е фактът, че бъчвите са направени от странджански дъб. Познавачите казват, че това се отразявало много добре на виното.
Винарството и лозарството много отдавна са един от основните поминъци на лясковчани. Много легенди и предмети от археологически разкопки потвърждават това. Но едва през 1863 г. градинарите и лозарите тук образуват дружество, което в началото на ХХ век става кооперация. Близостта до Велико Търново, богатата история на Лясковец, наличието на музейна сбирка и подходящи зали за приемане на туристи, превъзходните вина и напитки, които произвежда "Винарна - Лясковец" предоставят чудесна възможност за включването им като една от атракциите на винарски турове. Там също предлагат дегустации на трапезни, естествено пенливи и газирани вина. Всичко това е придружено с подходящи мезета и приятна атмосфера. На ценителите не им трябва нищо повече.