Браншовите организации в горския сектор не приемат създаването с пари от бюджета на Национална горска компания (НГК), каквато се предвижда да заработи у нас от следващата година. Тя ще осъществява стопанска дейност (сеч, продажба, туристически и консултантски услуги, които в момента се извършват от частни предприемачи) в държавните гори, които са 85% от всички в страната. Предложението е на екип от земеделското министерство и Световната банка, които са разработили съвместно модел за преструктурирането на сектора, заимстван от Австрия. Проектозаконът за новата държавна компания да бъде предложен за одобрение от правителството на заседанието му в четвъртък.

"Кощунство е да се заделят пари (дори от резерва и чрез заем от СБ) при тази оскъдица и отказ от изпълнение на данъчните облекчения за тласък на частния бизнес. Да се наливат пари в такава съмнителна и с предизвестен край операция, каквато е създаването на горската компания, е престъпление", заявяват в писмо до "Дневник" пет браншови организации. Те изразяват тревогата си за неясната съдба на направените повече от 300 млн. лв. инвестиции от частния бизнес в средства за производство - основно в дърводобивна и преработвателна техника. В сектора работят над 6000 компании, в които са заети няколко десетки хиляди души и отделно около 9000 лесовъди. Протестна декларация браншовите организации са изпратили до премиера и министъра на финансите.

Преди време в специален анализ и Институтът за пазарна икономика нарече идеята "връщане към социализма". Тогава ИПИ предупреди и за "опасната перспектива - правителството с осигурени от данъкоплатците и международни институции пари може да разшири дейността си до степен, в която то извършва цялата стопанска дейност в горите". Според анализаторите смяната на правилата вероятно ще означава излизане от бизнеса на много от фирмите. Освен това в Австрия, откъдето моделът за НГК бил заимстван, почти всички гори в Алпите са частни заедно с пасищата.

Съгласно проектозакона в новата мегакомпания ще влизат държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции, "Агролеспроект" ЕООД и други дружества. В нейния капитал обаче няма да влязат самите горски масиви. Горската компания ще ги стопанисва, след като държавата й възложи тази дейност чрез промени в законите за горите, дивеча и лова.

Идеята е компанията да бъде с капитал 42.5 млн. лв., които да бъдат отпуснати от бюджета еднократно. Освен това тя ще трябва да направи 100 млн. лв. инвестиции за пет години, заяви зам.-министърът на земеделието и горите Меглена Плугчиева. Според нея една част от тях ще идват от дейността на новата компания. Други 10-15 млн. долара ще се осигурят от СБ чрез заем от общо 30 млн. долара. Останалите средства от него ще отидат за подпомагане на частни и общински гори, борба с пожарите и други дейности.

Против намерението се обявиха Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, Съюзът на горско-търговските фирми, Сдружението на лесовъдите на частна практика в горите и околната среда - БУЛПРОФОР, Българската горскостопанска камара, Федерацията на дървопреботвателите и мебелопроизводителите. Те предлагат на Министерския съвет свой вариант за преструктуриране на горския сектор, така че той да започне да се самофинансира още от следващата година.

Държавата трябва да създава правила, конкурентни условия за работа на стопанските субекти и да контролира тяхното изпълнение, а не сама да се контролира и конкурира с дребния и средния частен бизнес в горите, обяви Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост в България. Според него ще се засили държавният контрол и в частните гори. Зад идеята да се създаде горска компания стоят крупни икономически интереси, които искат да вземат най-апетитните горски обекти на концесия, твърди председателят на Браншово сдружение на лесовъдите на частна практика в горите и околната среда - БУЛПРОФОР Антоний Стефанов. Според него държавната мегакомпания ще се намеси не само в дърводобива и продажбите, но и в първичната преработка на дървесината. Стефанов предлага всички държавни лесничейства да станат публични предприятия и да бъдат финансово независими от държавата. Горската компания ще направи нещата още по-лесни за заинтересуваните лица и групи, защото тогава сечта, разрешенията и контролът ще бъдат в едни ръце, каза Стефанов. Предвижда се компанията да работи както със собствена техника и собствени работници - между 10 и 15% от целия обем на дейност, така и с фирми от частния сектор, на които може да възлага останалата част от стопанските дейности като подизпълнители, обясни Меглена Плугчиева. По думите й става въпрос най-вече за дърводобивните и залесителните компании. Частният сектор няма да бъде засегнат, а ще бъде стимулиран да работи, каза заместничката на Мехмед Дикме. Ние искаме да има такава горска компания, но да не бъде в този вид, защото противоречи на пазарните принципи, отбеляза председателят на Съюза на горско-търговските фирми Светослав Аврамов. "По места се коментира, че след като се усвоят средствата от бюджета и от Световната банка, включително за закупуване на техника, ще се отчетат естествените затруднения и ще се премине към приватизация", пишат организациите. Те са притеснени, че текстът в закона, забраняващ приватизацията, конюнктурно винаги може да се промени. Антоний Стефанов обясни, че където в чужбина има подобни компании, те не се занимават пряко със стопанска дейност. Наскоро земеделският министър Мехмед Дикме обяви, че "който е срещу Националната горска компания, е от горската мафия".

"Дори да се работи с подизпълнители, това ще бъде нов мощен генератор на корупция. Тази двойственост отблъсква частния бизнес", заявяват в протестната си декларация браншовите организации. Алтернативата за преструктуриране на управлението на държавните гори, представена от тях, се базира на съвършено друг модел. Той предполага децентрализация и пълна финансово-управленска автономия на горското ведомство. Парите, които се изкарват в сектора, остават изцяло на разположение за неговото управление и за инвестиции. Цялостното управление и контролните функции се извършват от агенция, а управлението на инвестиционните потоци (за залесяване, отглеждане на младите гори, пътно строителство, лесоустройство, подпомагане на частните собственици и др.) - от публично търговско предприятие. За да се остави обаче целият паричен поток от горите под контрола и на разпореждането на горско ведомство (за да бъде той не вторичен разпоредител на заработените в сектора средства, а сам да носи тази отговорност), агенцията следва да бъде на директно разпореждане на Министерския съвет.

Единствено осемте големи компании от Асоциацията на българските ползватели на дървесина заявиха, че подкрепят предлаганата от ведомството на Дикме държавна горска компания. Според членовете й тази структурна реформа ще доведе до "порядък в горите, както и до националноотговорна политика към българските преработватели на дървесина".