Карлос Чакала харесал София за своя база
Документите потвърждават, че както и други правителства на социалистически страни като ГДР, Унгария и Румъния, Чехословакия и Югославия, така и тогавашното комунистическо правителство в София е дало своето мълчаливо съгласие България да бъде безпрепятствено използвана като удобен пристан от ултралевия терорист за неговите терористични набези на Запад. Материалите са особено актуални в контекста на изясняването на следите на международния тероризъм, оставени в непрочетеното минало на България от епохата на комунизма. Документите опровергават тезата, че БКП е водила безкомпромисна политика за недопускане и разграничаване от представителите на международния тероризма. Отношението на тогавашното държавно управление към дейността на Карлос Чакала не само го превръща в негов пасивен съучастник, но се вписва в общата политика, провеждана по това време от Политбюро на ЦК на БКП за "износ на революция" с издаването на десетките секретни решения за предоставяне на оръжие за стотици милиони долари на страни от Третия свят. Със санкция на Национална служба "Сигурност", която е наследник на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), водило разработката "Рисове", разсекретените материали са предоставени само за ползване, поради което факсимилета от документите не могат да бъдат публикувани.
- - -
През 80-те години лидерът на Българската комунистическа партия Тодор Живков официално декларира пред редица западни правителства, че социалистическа България води политика на мирно съвместно съществуване. Но неофициално и тайно от българското общество, режимът в София дава подслон на терорист № 1 на миналия век - Илич Рамирес Санчес, станал световноизвестен с прозвището Карлос Чакала. Още по-показателно е, че гостоприемството на режима към международния терорист се проявява в годините след атентата срещу папа Йоан Втори и режимът е рискувал да бъде уличен във връзки с Карлос Чакала. На 18 април 1984 г. Второ главно управление (ВГУ) образува групово дело за оперативна разработка под кодовото име "Рисове" на Илич Рамирес Санчес, ръководител на международната терористична организация "Световна революция" и нейни членове по линия на международния тероризъм с окраска "терор". Целта е да се контролират действията на терориста на територията на страната и да се извлича информация за неговите действия и намерения. Предложението за разработката е утвърдено от първия зам.-началник на контраразузнаването ген. Георги Младенов.
Първите данни във ВГУ за Карлос Чакала постъпват още в началото на 80-те години. Те сочат, че организацията му обединява различни западноевропейски и арабски терористични единици, чиито действия са насочени срещу политическите противници на ръководителите на Либия, Сирия, Ирак, НДР Йемен. ВГУ определя идеологическите възгледи на Чакала като далеч от марксистко-ленинския мироглед. В духа на тогавашната стилистика анализът на ВГУ сочи, че той застъпва ултралеви псевдо-революционни позиции, отрича ролята на комунистическата партия като авангард на световното революционно движение и счита, че единствено организацията му е в състояние да се бори срещу империализма. В българското разузнаване е събрана подробна информация за неговите терористични акции по отвличането на 11-те арабски петролни министри при едно от заседанията на ОПЕК във Виена, убийството на брата на министъра на финансите на Франция и др. ВГУ събира информация и за най-изявените сътрудници на Чакала. На първо място е поставен Стрел Фред Юрген с псевдоним "Стив", роден през 1947 г. във ФРГ, участвал в ръководството на лявоекстремистката организация "Червената клетка", отговарящ за "Световна революция" в Европа. Той е сочен за посредник между ръководните кръгове в Триполи и левите иракски ръководители, оказващи финансова подкрепа на Чакала. Връзката между Бейрут и Карлос е Али Хасан Салех с псевдоним "Али", роден през 1943 в Алжир. Преди това той е бил в палестинската организация "Ал-Фатах" - ядро на Организацията за освобождение на Палестина. Съпругата на Чакала - Магдалена Коп Сисилия с псевдоним Лили, е била връзка между отделните членове на организацията и нейния лидер. През 1982 г. тя е арестувана и е осъдена на четири години затвор в Париж заедно с друг член на групата, а в резултат на отказа на френското правителство да ги освободи Чакала извършва серия от терористични акции.
Визитите на международния терорист в София започват на 17. ХІІ. 1983 г. Тогава той пристига, представяйки йеменски дипломатически паспорт на името на Сюлейман Ахмед Салех. Чакала е настанен в хотел "Витоша Ню Отани" (днешният "Кемпински-Зографски") и на следващия ден напуска България. Седмица по-късно той се връща. "В резултат на проведения контрол по обекта се установи, че същият е имал среща с неизвестен арабски гражданин, чрез който очаквал да получи информация за подготовка на планирани терористични акции", пише в справка ВГУ. Три дни по-късно той напуска страната със самолет за Триполи. През март следващата година Чакала спира транзитно в София на път за Будапеща. Това е периодът, в който терористът получава покровителството на Министерството на Държавата сигурност в ГДР и възможност да отсяда в страни като Унгария, Румъния и България. "Ходещата бомба", както определя в мемоарите си Чакала шефа на външното разузнаване на ГДР ген. Маркус Волф, осъществява интензивни пътувания, отсядайки през различни интервали в София. С него е сподвижникът му Мустафа Шейхо "Тарек". ВГУ констатира: "Придобитите данни дават основание да се предположи, че "Световна революция" създава условия за изграждането на своя база в София". Това твърдение е подкрепено от желанието на Чакала да внесе 30 000 долара в българска банка. Контраразузнаването обаче предупреждава, че "пребиваването на Карлос и членове на "Световна революция" на територията на НРБ и евентуалното създаване на база в София би могло да доведе до политически усложнения, компрометиращи нашата страна". При анализа, който ВГУ прави се отчита и фактът, че конфронтирането с Чакала крие опасност от терористични актове не само в страната, но и срещу български представителства в чужбина. В ГДР ЩАЗИ вече е пропищяло от екстравагантното и безконтролно поведение на терориста, който, усещайки хладното отношение в Източна Германия, заплашва домакините си с това, което може да прави най-добре - терор.
При престоите в София контраразузнаването подслушва неговите телефони в хотел "Витоша" и го следи неотлъчно. От записите ВГУ разбира за срещите на лидерите на различни терористични организации в Дамаск в края на 1983 г. и контактите на Чакала с разузнавателните служби на Либия, Сирия, Алжир и НДР Йемен. "При престоите си в София Карлос се движи непрекъснато въоръжен", посочва ВГУ и отбелязва, че той е предпазлив в контактите си с българи и общува предимно с лица от арабски страни. От разсекретените материали не може да се разбере дали Карлос е влязъл в пряка връзка с представители на МВР или ДС. Записан е само изводът, че "той търси контакт с нашите органи за сигурност". Новоразсекретените документи сочат, че българското контраразузнаване е получило справка за Чакала от ГДР по Системата за оперативен отчет на данните на противника (СОУД), чиято централа се е намирала в Москва. През април 1989 г. разработката "Рисове" е прекратена. "Под прикритието на дипломатическите си паспорти Карлос "Лили" и %Стив", носейки оръжие, преминаваха през ГКПП с обемист багаж. При извършване на рентгенов контрол е установено, че куфарите съдържат технически пособия, наподобяващи окомплектовани взривни устройства и средства за радиовръзка", е записано в доклада на контраразузнаването. То посочва като аргумент за прекратяване на разработката, информацията, че от 1986 г. Карлос и групата му са преустановили посещенията си в България.
- - -
Кой е Карлос Чакала
Илич Рамирес Санчес, или Карлос Чакала, е роден на 19. Х. 1949 г. в Каракас, Венецуела. Баща му доктор Хосе Алтаграсия Рамирес Навас е убеден марксист, а майка му е католичката Елба Мария Санчес. Илич Санчес е и най-големият от тримата братя в семейството - Ленин (1951 г.) и Владимир (1958 г.). С определянето на малките им имена бащата отдава своята почит към "бащата" на болшевишката революция Владимир Илич Ленин. След получаването на образование във Венецуела Карлос Чакала учи в Англия, където майка му се преселва през 1966 г. със синовете си. През 1969 г. Илич Рамирес Санчес продължава образованието си в Москва в института за чуждестранни студенти "Патрис Лумумба", който не завършва. От СССР предприема пътуване в Близкия изток, където среща група палестински екстремисти, в чиято среща се оформя неговият мироглед. В Бейрут той се свързва с Националния фронт за освобождение на Палестина. Според официалната информация терористичната дейност на Карлос започва през 1973 г., когато е поставен начело в списъка на 14-те най-опасни леви терористи. Карлос Чакала е отговорен за смъртта на над 80 души. Той си спечели репутацията на престъпник през 1975 г., когато заедно с петима свои сподвижници взе за заложници 70 души по време на среща на министри от страните, износителки на петрол, във Виена. През 1979 г. се жени в Ливан за Магдалена Коп, активистка в неговото организация, участвала в обстрелването с РПГ-7 на ядрена централа "Супер-Феникс" в Крей Малвил, Централна Франция, през 1982 г. Най-търсеният човек в света в продължение на години беше заловен в Судан през 1994 г. и прехвърлен в Париж, където беше осъден на доживотен затвор за убийството на двама френски тайни агенти и ливански информатор. По време на пребиваването си в Судан той приема исляма и се жени за мюсюлманка. След присъдата обитава парижкия затвор "Ла Санте". През 2001 г. той обяви, че ще се жени за адвокатката си Изабел Кутан-Пейре.