2004 година ще започне с решителни битки за двата най-високи поста в съдебната система - на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Кадровата реформа ще засегне и останалите шефове в системата, тъй като всички трябва да бъдат сменени до края на март. Така 2004 г. ще е решаваща за съдебната реформа.

В последните дни на 2003 г. депутати от всички парламентарни групи, без ОДС, внесоха питане в Конституционния съд (КС), с което да определи кога изтича мандатът на шефа на ВКС Иван Григоров.

Той беше избран на поста през 2000 г. и замени Румен Янков, който отиде в КС. Ако съдът приеме, че Григоров е доизкарал 7-годишния мандат на Янков, това означава, че правомощията му като шеф на ВКС са изтекли на 2 декември 2003 г. Другият вариант е Григоров да има самостоятелен мандат, който за него ще е втори, защото той беше шеф на Върховния съд, преди да се раздели на административен и касационен. Конституцията обаче забранява един човек да заема този пост два мандата и Григоров отново ще трябва да бъде сменен.

През 2004 г. предстои Висшият съдебен съвет (ВСС) да избере и председател на ВАС. Гласуването за наследник на Владислав Славов беше един от големите скандали през миналата година. Членовете на ВСС опитваха пет пъти да изберат председател, но никой от кандидатите не събра необходимите гласове. Така магистратите оставиха новия съвет да осъществи избора.

Смяната на състава на ВСС през декември 2003 г. отрази процесите и взаимоотношенията в съдебната власт. Квотата на парламента беше избрана в последния момент след пазарлъци между НДСВ и ДПС, съдиите бойкотираха фаворитите на Иван Григоров, а прокурорите гласуваха единно за спуснатите от главния прокурор Никола Филчев кандидати. През 2003 година КС също подмени част от членовете си и Владислав Славов, проф. Мария Павлова, проф. Емилия Друмева и проф. Евгени Танчев заместиха Георги Марков, Пенка Томчева, Димитър Гочев и Тодор Тодоров.

Най-безспорният успех на съдебната реформа миналата година беше приемането на първите промени в конституцията. Депутатите гласуваха да отпадне пълният имунитет на магистратите, да се въведе мандат за всички ръководни длъжности в системата и съдиите, прокурорите и следователите да стават несменяеми след 5 години стаж. Приемането на промените в основния закон изигра ключова роля за затварянето на глава "Правосъдие и вътрешни работи" в преговорите за членство в Европейския съюз (ЕС) в края на октомври 2003 г. С приключването на преговорите България се ангажира да проведе много допълнителни реформи, най-тежката от които ще бъде закриването на следствието, за което настояват от ЕС.

През юни 2003 г. в пъти нараснаха съдебните такси. Скокът предизвика недоволството на гражданите и бизнеса, които заведоха 15 дела срещу правителството във Върховния административен съд. Това принуди правосъдния министър Антон Станков и ВСС в края на годината да предложат намаляване на някои от таксите.

Заради безпрецедентното зачестяване на заплахите за поставени бомби в съдилищата миналата година беше създадена съдебната полиция, която охранява сградите и магистратите. В съдебните палати бяха въведени нови правила за достъп и бяха поставени метални детектори.

През 2003 г. след 7 години разследване завърши делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Софийският градски съд постанови доживотни присъди за всички обвиняеми въпреки изнесените в процеса доказателства, че самопризнанията им са били изтръгнати със сила, и резултата от уникална ДНК експертиза, която доказа, че те не са свързани с престъплението. С присъда от 12 години затвор приключи и делото срещу рап певеца Ванко1, който беше обвинен за склоняване към проституция. Общественият интерес привлече и решението на Софийския градски съд, с което падна забраната на руския евреин Майкъл Чорни да влиза в страната. Магистратите обаче оставиха в сила забраната Чорни да живее в България, а той обяви, че няма намерение да се връща.