Въздухът в София често е "обогатен" с вредни съставки, които в някои от районите редовно превишават в пъти здравословните норми. Най-сериозният бич за столичани е прахът и живеещите около "Орлов мост", в "Красно село" и "Надежда" го поглъщат в количества средно два пъти над допустимите, а в екстремни моменти - над пет пъти. Обобщените данни на Агенцията по околната среда и водите показват, че именно София е най-прашният град в България. Другите вредни съставки са серният и азотният диоксид и на места фенолът.

Измервания за съдържанието на въздуха се правят единствено от Агенцията по околна среда, която всекидневно засича 15 показателя в 79 пункта в страната. Девет от тези точки са в София, като на "Орлов мост", в "Надежда" и "Красно село" станциите са автоматични. В останалите точки има пунктове за ръчно набиране на проби, които подлежат на химичен анализ. Качеството на въздуха зависи от метеорологичните условия, скоростта и посоката на вятъра, но през по-голямата част от годината едни и същи квартали са атакувани от едни и същи вредни съставки.

Според еколозите източниците на замърсяване са промишлеността, транспортът, енергетиката, както и мръсните улици.

Единственият инструмент, който въобще се прилага за ограничаване на вредното съдържание във въздуха, са глобите, които регионалната инспекция по опазване на околна среда и водите (РИОСВ) налага най-вече на промишлени предприятия. "Дневник" не успя да открие други следи от чиято и да било политика, която да се ангажира с реални мерки.

Качеството на въздуха, изглежда, не е между приоритетите на столичната община. През 2003 година тя е получила от екоминистерството 80% от събраните глоби (158 хил. лв.), които се превеждат за дейности по опазване на околната среда - залесяване, поддържане на паркове, организиране на екокампании. Запитан какво се е случило с тези (макар и ограничени) средства, зам.-кметът по околната среда Милор Михайлов каза, че те не били целеви и затова са отишли в общия бюджет в общината, без да са обвързани с екологични ангажименти.

Най-сериозните проблеми на София обаче са именно в прерогативите на общината. Те са причинени от автомобилния трафик и хронично мръсните улици, като в резултат се повишават концентрациите на вредни за дихателната система азотен диоксид и прах.

Според наскоро огласено проучване на японската фирма "Падеко" за последните 15 години броят на колите на глава от населението в София е нараснал двойно, като в момента на 1000 столичани се падат 435 автомобила, а според прогнозите през 2015 г. това число ще достигне 475.

В обявения ден без автомобили през септември 2003 година, когато коли не се движеха само в широкия център на града, в София са отчетени пет пъти по-ниски концентрации на прах във въздуха, на серен диоксид - 11 пъти, и на азотен диоксид - 4 пъти, съобщиха от Агенцията за околна среда. Това означава, че дори частично ограничаване на трафика в централната градска част чрез изграждане на паркинги и дострояване на метрото биха помогнали за подобряване качеството на въздуха.

Запрашеността на големите булеварди и улици беше посочена като фактор за замърсяване в последния годишен доклад на екоминистерството за състоянието на околната среда.

Наскоро, когато в някои от по-топлите и ветровити зимни дни свръхналичието на прах беше видимо с просто око, концесионерите по чистотата - фирмите "Волф" и ДИТЦ, обясниха, че не могат да мият улиците през зимата, а от общината не реагираха.

Като цяло районите около комбината "Кремиковци", промишлените зони на кварталите "Надежда", "Сердика" и Гара Искър, както и кв. "Гео Милев" са най-замърсените, сочат данните на РИОСВ. В района на кв. "Надежда" по-високата замърсеност на въздуха с фин прах и твърди частици се дължи на големите предприятия, а в промишлената зона на "Сердика" - на ТЕЦ София, която изхвърля вредни газове в атмосферата, обясни инж. Елена Серафимова от столичната екоинспекция. В кв. "Подуене" вредно въздействие оказват отоплителните централи в кварталите "Левски-Г" и "Сухата река". Сред районите, в които има по-високо замърсяване на въздуха, е и този на Гара Искър, където също има множество промишлени предприятия.

Данните от всекидневните измервания на въздуха показват, че в района на кв. "Гео Милев" напоследък е регистрирано съдържание на фенол (хидроксилно производно на бензена) над три пъти свръхпределно допустимите концентрации.

Според екоекспертите възможните причини за това са вредните емисии от градския транспорт, проблеми с канализационната мрежа в района, както и комбината "Кремиковци". Освен това мястото е в падина и над квартала се образуват облаци от вредни вещества.

Другите райони, в които има редовно надвишаване на нормите за фини прахови частици и общ прах, са около "Орлов мост", в кварталите "Дружба", "Надежда", "Красно село" и гара "Яна". Най-често замърсяването там се дължи отново на промишленото производство и на автомобилите, обясниха от регионалната инспекция.

Не е изненада, че най-чист е въздухът в покрайнините на София и особено в районите близо до Витоша. Там се съчетават благоприятни климатични условия и ветрове, които издухват мръсотията. Според Елена Серафимова в последните години отоплението с въглища, което става все по-масово, също влошава чистотата на въздуха заради по-високите концентрации на вредни газове, които се изхвърлят.

--------------

Перник и Кюстендил са между най-замърсените с прах и серни диоксиди градове. Повишени концентрации на прах се регистрират и в Пловдив, Плевен и Стара Загора. Над допустимото съдържание на бензол е регистрирано в Русе в района на "Хлебна мая", Придунавски булевард и "Жити". Наскоро по-високи концентрации на азотен диоксид са измерени в Стара Загора.

Във Варна и Бургас всички показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми за целия декември, показват данните на учените от БАН.

-------------

Серният и азотният диоксид се образуват при горивни процеси. Серният диоксид се изпуска при изгаряне на горива с високо сярно съдържание - ТЕЦ-ове, битови източници, металургична и химическа промишленост. При краткотрайни замърсявания се засяга преди всичко дихателната система. Хората с астма са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид в сравнение със здравите хора. Другите чувствителни групи са децата, възрастните и пациентите със сърдечносъдови или хронични белодробни заболявания. При замърсяване със серен диоксид се появява нарушение в дишането, заболявания и нарушение на имунната защита на белия дроб и сърдечносъдови болести.

Автомобилите, топлоелектрическите централи и някои индустриални предприятия водят и до повишени концентрации на азотен диоксид. Продължителното му действие може да се отрази неблагоприятно върху белия дроб и върху дишането на човека.