Седем години след като служебното правителство на Стефан Софиянски официално обяви кандидатурата на България за член на НАТО, днес Народното събрание ще ратифицира Северноатлантическия договор. Това ще стане в присъствието на президента Георги Първанов, а очакванията са, че всички присъстващи в залата депутати ще кажат да на членството в алианса. От днес започва и обратното броене за дългоочакваното събитие българският флаг да се развее в Брюксел. Това ще стане със специална церемония на 2 април, когато ще бъдем официално приети заедно със Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония и Румъния.

Броени дни преди фактическото членство обаче в обществото битуват все още фрагментарни представи за ангажиментите и отговорностите на България в НАТО и за преките и непреките ползи от присъединяването към западния военно-политически съюз.

* * *

Още с обявяването на кандидатурата на България беше ясно, че основният положителен ефект за страната ще са безусловните гаранции за сигурността й. Те имат своите измерения както във външен аспект - срещу териториални и терористични заплахи, така и във вътрешен - икономически, политически и социален. Като част от съюза, който е създаден, за да гарантира свободата и сигурността на своите членове, България ще ползва всички права на чл. 5 от Вашингтонския договор. Той гласи, че въоръжено нападение, предприето срещу един или повече от членовете на НАТО, ще се разглежда като нападение срещу всички тях. За първи път този текст беше приложен след 11 септември 2001 г., като отговор на терористичните атаки срещу САЩ.

На фона на ситуацията в Западните Балкани членството на България в НАТО ще окаже стабилизиращ ефект за

намаляване на напрежението в региона

В същото време ще намалее опасността от евентуални териториални претенции към страната и етническо противопоставяне подобни на тези в бивша Югославия и Македония. Информациите, че на българския боен флот ще му бъде възложено да изпълнява водеща роля в осигуряване на безопасността на акваторията на Черно море, показват, че НАТО гледа на България като на гарант за стабилността на региона.

Според анкета на специализирания сайт на външното министерство за обществената подкрепа за НАТО 62.5% от запитаните смятат, че страната не само ще спечели от членството в алианса, но и ще допринесе за по-голяма стабилност в региона.

За да консумира сигурност обаче, България ще е задължена да поддържа и необходимия военен потенциал, с който да гарантира териториалната си цялост, а така също и да изпълнява ангажиментите си по Северноатлантическия договор, включително и за прилагането на чл. 5. Изграждането на военните способности е пряко свързано с инвестиции в отбраната, които започнаха да се правят далеч преди поканата за присъединяване към НАТО.

От 1997 г. досега за нуждите на българските въоръжени сили по покриването на критериите за членство са отделени над 400 млн. долара. Само през тази година проектите по изпълнение на задълженията са за над 1 млрд. лв. Те са свързани с модернизацията на вертолетния и автомобилния парк на армията и покупката на 4 до 6 нови кораба за бойния флот. Задължително условие е те да бъдат реализирани чрез реинвестиция от страна на изпълнителя. За целта в работата по проектите ще бъдат включени български предприятия като подизпълнители, което ще има пряк положителен ефект върху икономиката.

Ангажирането на военно-промишления комплекс с поръчки за отбраната ще има и

съживяващ ефект за сектора

Предоставяне на ноу-хау като част от офсетни програми, включени в договорите за модернизация на Българската армия, ще даде възможност за съвместно производство със западни партньори за трети държави. В изпълнението на офсетните програми могат да се включат и заводите, производители на гражданска продукция за нуждите на обраната.

Част от изграждането на военни способности ще е развитието на инфраструктурата за военни нужди. Като член на НАТО България ще се присъедини към общност от държави, където този въпрос е максимално добре решен. Според бившия ни посланик в Брюксел Константин Димитров София може да използва фонда на алианса за инфраструктурата за сигурност. Той ще позволи да се изгради този тип инфраструктура - пътища, магистрали, комуникации, от която съюзът ще се нуждае за дейностите си на българска територия. Що се отнася до изграждането на чужди военни бази, очертава се този въпрос да остане двустранен процес между България и САЩ, въпреки че той се провежда при пълна прозрачност за алианса.

Опитът на Чехия, Унгария и Полша след приемането им в НАТО през 1999 г. показва, че с членството може да се очаква

скок на инвестициите

 

Ако през 1997 г. преките чужди инвестиции в Унгария са били над 6 млрд. долара, то в годината на присъединяване те са достигнали повече от 14 млрд. долара. Същата тенденция се наблюдава в Чехия и в Полша. Подобно развитие и за България не е изключено, като се има предвид, че членството в НАТО ще промени облика на страната за западните инвеститори и най-вече ще намали опасността от политическо влияние от Изток.

Непреките инвестиции се очаква да бъдат свързани предимно със заеми и субсидии, които България ще получи за реализирането на военни проекти. Ако се съди по практиката на другите страни, кредитите по правило са с добри условия и гратисен период.

Срещу всички тези ползи България ще трябва да изпълнява и конкретни ангажименти. Членството в НАТО не е само полза, но и отговорности, заяви по този повод неотдавна американският посланик в НАТО Никълъс Бърнс. Според плановете на Генералния щаб 108 офицери, сержанти и цивилни служители трябва да попълнят българските квоти в щабовете на пакта. Българската армия ще предостави и 13 подразделения за нуждите на алианса. Ще трябва да се ускори интегрирането на българската противовъздушна отбраната с тази на съюза, да се реорганизират щатовете, да се развият системите за управление и контрол в армията, както и да се усъвършенства системата за защита на информацията.

Като член на НАТО страната ще продължи да участва в мисии на алианса по света.

В момента Българската армия има около 700 войници в Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак. Прогнозите са, че това число ще се запази и в близките години.

Освен технически и с човешки ресурси България ще плаща вноски в бюджета на алианса. Според началника на Генералния щаб ген. Никола Колев членството на България в НАТО ще струва

около $8 млн. годишно

Парите ще се изразходват по три пера. Първото е за издръжка на Главната квартира в Брюксел и на персонала в нея. Второто е за издръжка на командните структури на пакта, а третото - за инфраструктурни проекти. Тази година България ще бъде освободена от плащане на вноската и ще започне да я превежда чак през 2005 г. Сумата изглежда голяма, същото усещане имаха и поляците, чехите и унгарците. Още повече че техните вноски в абсолютно изражение са много по-големи. Както обаче министър Соломон Паси каза, "това не е харч, а инвестиция в сигурността и бъдещето на страната".

- - - - -

Какво представлява Северноатлантическият съюз

 

Вашингтонският договор е подписан на 4 април 1949 г. от Белгия, Великобритания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, САЩ, Франция и Холандия. Договорът е създаден в съответствие с член 51 от устава на ООН, даващ правото на независимите държави за индивидуална или колективна отбрана. През 1952 г. към пакта се присъединяват Гърция и Турция. Федерална република Германия става член през 1955 г., а през 1982 г. - Испания. Последното разширяване е през 1999 г., когато в НАТО влязоха Чехия, Унгария и Полша. Основното предназначение на Алианса е да опазва свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие със Северноатлантическия договор и устава на ООН.

НАТО има цивилни и военни структури. Главната квартира в Брюксел представлява политическото ръководство на съюза. Тук се намират генералният секретар, националните делегации, председателят на военния комитет на НАТО и международният секретариат. В Брюксел работят около 3150 щатни служители. Около 1400 от тях са членове на националните делегации и на националните представителства. Военната структура на НАТО се състои от сили, предоставени на разположение на алианса от страните членки. Те се делят на Сили за незабавно и за бързо реагиране, Основни сили за отбрана и Сили за подкрепление.

НАТО има три командвания - за Европа, за Атлантика и за трансформациите (преструктурирането на алианса), както и канадско-американска група за регионално планиране. Европейското командване включва две регионални и обхваща зоната от Норвегия до Южна Европа, включително цялото Средиземно море, и от бреговете на Атлантическия океан до източната границата на Турция. След присъединяването на България и Румъния в отговорностите на алианса ще бъде включено и Черно море.