Почина проф. Чавдар Йорданов Кюранов, съобщи пресцентърът на БСП.

Напусна ни изявеният учен, политик и парламентарист, всеотдайният радетел за демократично обновление и за социална справедливост в българското общество, се посочва в съболезнователната телеграма на Висшия съвет на БСП.

Проф. Кюранов бе член на Председателството и на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, един от основателите и член на ръководството на Клуба за гласност и преустройство.

"Проф. Чавдар Кюранов посвети името и целия си житейски и научен опит за обновлението и реформирането на Социалистическата партия. Като народен представител, издигнат от БСП, в 7-то Велико Народно събрание, 36-то и 37-то Народно събрание, той самоотвержено работи за утвърждаване на българския

парламентаризъм и за мирен преход към демокрация.

През целия си живот проф. Чавдар Кюранов бе пример за високи човешки добродетели и достойно изпълни дълга си на учен, държавник и гражданин", се посочва още в телеграмата на БСП.

ПГ на ОДС е изпратила съболезнователна телеграма на семейството на Чавдар Кюранов по повод неговата кончина.

Изказваме искрените си съболезнования по повод смъртта на най-близкия Ви човек, който ще запомним като истински родолюбец, политик със значителен принос за развитието на демократичните процеси в България, се казва в телеграмата.

- - -

Проф. Чавдар Йорданов Кюранов е роден на 16 май 1921 г. в София. Завършва специалност "право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и аспирантура по политическа икономия в Москва.

От 1956 до 1965 година е научен сътрудник в Икономическия институт на Българската академия на науките. Професор по социология на труда в СУ, политик, доктор на философските науки. Дългогодишен заместник-председател на Международния съвет по социалните науки към ЮНЕСКО.

От 1965 до 1971 година е международен служител в Икономическата комисия на ООН за Европа в Женева. От 1971 до 1988 година завежда секция "Социология на труда" в Института по социология към Българската академия на науките.

Член е на БКП от 1948 година. Старши съветник в Държавния съвет в Съвета по човешките ресурси /1971-1972/. През периода 1982-1984 година работи в ЦК на БКП.

Кюранов е един от основателите на дисидентския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, създаден на 3 ноември 1988 г. Заради участието му в клуба е отстранен от редиците на БКП.

На 2 февруари 1990 г. е избран за член на Висшия съвет на БСП, преизбран на 25 септември 1990 г. и на 6 юни 1994 г.

На 25 септември 1990 г. е избран за заместник-председател на Председателството на Висшия партиен съвет. От 3 април 1992 г. до 12 март 2000 г. е председател на Обединението за социална демокрация в БСП.

Депутат в 7-ото Велико Народно събрание /1990-1991/, заместник-председател на интерпарламентарната група на 7-ото ВНС, заместник-председател на ПГ на БСП и заместник-председател на Комисията по демографски проблеми.

На 30 юли 1990 г. е избран за член на Комисията за изработване на проект за конституция на България. От 15 август 1990 г. е член на Комисията по труда, социалната защита и осигуряването на гражданите в парламента.

Депутат в 36-ото, 37-ото и 38 -ото Народно събрание, избран с листата на БСП.

От 8 февруари 1995 г. е член на Комисията по външна политика и европейска интеграция, и на Комисията по труда, социалните и демографските проблеми в 37-ото Народно събрание.

От 1998 до 2002 г. е председател на Националния съвет за неутралитет.

Автор е на множество научни публикации, предимно по социология на труда.