Пазарът на горива на дребно в страната все още се контролира предимно от малките компании, които управляват само една или няколко бензиностанции и са част от "сивия" бизнес. Около това мнение се обединяват повечето представители на бизнеса, МВР и митниците.

По данни на "Лукойл България" големите вериги за продажба на горива в страната (тези с над 50 обекта) притежават едва 26% от общия брой бензиностанции и газостанции в България. Лидер по този показател е "Петрол" с 15% от общия брой, следват "Лукойл България" с 5% и "Шел България" и ОМВ с 3%. Още няколко вериги скоро ще влязат в тази група, като според експерти най-вероятно следващият голям играч ще е "Екопетролеум".

Освен това няколко големи компании от съседни страни обявиха намеренията си да направят мащабни инвестиции в България. Гръцката "Хеленик петролеум" чрез българския си филиал "Еко Елда" до момента притежава над 10 бензиностанции, като плановете на дружеството са до края на годината те да станат 25. Общата инвестиционна програма на "Еко Елда" в областта на продажбите на дребно предвижда изграждането на 80 бензиностанции и инвестиция за около 150 млн. евро. Турската "Опет Айгаз", дъщерна на "Коч холдинг", пък ще изгради мрежа от 60 бензиностанции в България през следващите три години.

Тези инвестиции идват, въпреки че много специалисти смятат, че в България

пазарът е пренаситен

Председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на “Петрол” Светослав Йорданов каза за "Дневник", че като цяло секторът се характеризира с липса на консолидация, свръхинвестиране и пренасищане с търговски обекти. Съществуват обаче и мнения, че все още има много накъде да се развива по отношение на броя на бензиностанциите. Основание за това дават и данните, че например в Швейцария, която е с население от около 7.3 млн. души, или приблизително колкото това на България, за миналата година е имало около 3500 бензиностанции. В България по неофициални данни обектите са около 2500. Разликата обаче може да се обясни с факта, че голяма част от бензиностанциите са регистрирани като временни, което прави трудно изчисляването на точния им брой.

Липсата на информация на практика означава, че от всички обекти само

около една четвърт със сигурност отговарят на изискванията

по отношение на качеството на предлаганото гориво, твърдят експерти. Все още слабо застъпени са бензиностанциите, които предлагат пълна гама услуги, въпреки че новите обекти, които големите вериги изграждат, вече работят по всички европейски стандарти. Най-голямата верига "Петрол" ще реконструира и модернизира обектите си до 2007 г.

По-голямата част от малките собственици обаче все още залагат само на продажбата на горива. По данни на експертно проучване на пазара, представено от "Лукойл България", годишното потребление е около 1.2 млн. тона. Същевременно по данни на НСИ общият обем потребени нефтени горива в България за 2002 г. е 3.416 млн. тона, от които 55% (1.867 млн. тона) са моторните. Разликата от 667 хил. тона, която се поема от товарните коли, автобусите, строителните, селскостопанските и други машини, е твърде малка, смятат от "Лукойл България". Това е доказателство за продажби, които не се отчитат пред данъчните служби. Решението на този проблем е в онлайн връзка между бензиностанциите и данъчните власти.

Това мнение се споделя от всички по-големи компании. Според Светослав Йорданов свързването на обектите с данъчната администрация ще повиши събираемостта на данъците към бюджета, като въведе стриктен контрол на търговския процес и спазването законите. Така ще бъде прекратена съществуващата при някои търговци практика на изключване на фискалните апарати. В резултат може да бъде намален и контрабандният внос на горива, поради невъзможността той да се реализира в търговските обекти. По изчисления на специалисти в резултат от онлайн връзката в държавната хазна има възможност да влязат над 70 млн. лева допълнителни приходи, казва шефът на "Петрол".

Стъпка в това отношение е и предвиденото от Министерството на финансите въвеждане на система от акцизни складове от началото на 2006 г. На практика това означава, че горивата в бензиностанциите вече ще бъдат само с платен акциз, тъй като те ще могат да се съхраняват само в такива складове. Засега обаче няма разчети колко средства ще бъдат необходими на компаниите за евентуалното изграждане и лицензиране на такива складове

Нелегалният внос на горива

е съществен проблем. По данни от доклад на тема "Корупция, контрабанда и институционална реформа", публикуван от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) в сътрудничество с експерти от МВР и агенция "Митници", към 2002 г. пазарът на течни горива възлиза на около 1-1.4 млрд. лева на година. По официални данни на митниците на ден в страната влизат около 350 тона течни горива. Въпреки че през последните няколко години е налице свиване на контрабандата и други митнически нарушения, все още около 30-35% от общото потребление в страната е "сиво" или дори откровено "черно". Така незаконният внос на петролни продукти, горива и автомобилни масла генерира най-големите загуби за държавния бюджет, се казва още в доклада.

Митническите измами при вноса на горива са много различни и зависят от типа на внасяното гориво. При пропан-бутана типично нарушение е занижаване на количеството, защото на практика то не може да се измери точно. Възможно е да се намали и митото, като се декларира неточно процентно съотношение между пропана и бутана. При дизеловото гориво най-разпространена е промяната на тарифния номер, тъй като разликата в акцизите прави много изгодно дизелът да се декларира като по-тежко гориво.

Според доклада на ЦИД към средата на 2002 г. "спестяването" на акциз е било около пет пъти. При бензините най-често измамите са документни и така държавата губи от несъбиране на ДДС, акциз и екотакси.

И според доклада на ЦИД малките бензиностанции са основният проблем, тъй като те са единственият канал за реализацията на контрабанден внос. Според коментари на официални търговци, ако само 10% от малките компании не спазват правилата, щетите за бюджета на година са около 100 млн. лева.

Много от обектите, които не са част от голяма верига, ощетяват не само държавата, но и клиентите си. Схемите за измами и тук са много разнообразни, като най-елементарните от тях са например продажба на бензин с по-ниско октаново число и неточности в измервателната система на колонките.

Интерес предизвикват

финансовите резултати на компаниите

от бранша. По данни на "Бизнес Индустрия Капитали", електронно издание на Българската стопанска камара, за 2002 г. най-големи приходи от продажби има "Петрол" (за около 389 млн. лева). Следват "Шел България" (с 274 млн. лева), ОМВ (с 185 млн. лева), "Газтрейд" - 47 млн. лева, "Екопетролиум" с 27.5 млн. лева и други. За 2002 г. най-голяма печалба има "Шел България" - 26 млн. лева, на второ място е "Петрол" с 8.6 млн. лева, ОМВ с 1.16 млн. лева и други. Трябва да се отчете обаче фактът, че според методологията на изчисляване на рейтингите на "Бизнес Индустрия Капитали" "Лукойл България" влиза в сектора "Производство на горива", а не в продажбите им на дребно, въпреки че компанията е един от най-големите на пазара.

Доминиращите очаквания за бъдещото развитие на пазара са, че с приближаването на членството на България в Европейския съюз постепенно

структурата на пазара ще се уеднаквява

с тази в съюза. Прогнозите на "Лукойл България" например са, че ще има увеличение на относителния дял продажби на автомобилно гориво от големите вериги. Този дял ще стигне 60-65 % при 48-49% сега. Може да се прогнозира и вълна от консолидация в сектора, каквато вече има в страните от Централна Европа, които ще станат членове на ЕС през тази година. В Полша например в последните години се регистрират много изкупувания на малки компании от страна на по-големи конкуренти или чужди корпорации. Същата тенденция се забелязва и на далеч по-развити пазари. Във Великобритания през миналата година са били затворени около 900 бензиностанции (или около 8%) в резултат на тежката конкуренция в сектора.

Не трябва да се забравя, че

цените на горивата

в България ще растат през следващите години. Според генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев ръстът на котировките на суровия петрол на световните пазари ще доведе и до чувствително увеличение на горивата, въпреки че този процес няма да е дългосрочен. Цените в момента са по-високи от предварително прогнозираните от компанията около 24-25 долара за барел. В момента в България цените са близки до тези в други страна в региона. В Словения например литър A 98 Euro струва 0.82 евро (или 1.60 лева за литър), A 95 Euro - се продава за 0.80 евро (или 1.56 лева), а дизелът струва 0.71 евро (или 1.39 лева). В България А98 се продава за около 1.75 лева, А 95 около 1.33 лева, а дизелът - между 1.18 и 1.20 лева.

Продуктовата структура на пазара в България също все още е много различна от тази в ЕС. Над 91% от продажбите на пропан-бутан в България за 2002 г. са за коли - 411 хил. тона. От това количество 377 хил. тона са закупени от водачите на леки коли. По този показател България е на първо място в Европа, като след нас е Италия с 35.7%. В ЕС през 2002 г. средно малко над 14% от общото продадено количество пропан-бутан е за леки автомобили, сочат данни от пазарно проучване на "Юро маркет".

Така

пропан-бутанът се превръща в най-интересния продукт

В обектите на "Лукойл България" 30.5% от продажбите за миналата година се падат на пропан-бутана, следва бензин А95-Н с 27%, дизеловото гориво с 26.7%, бензин А92 - 13.7%, бензин А98 - 4.1%. За сравнение през 2001 г. пропан-бутанът е бил на трето място с 21% от продажбите.

Причините за тази тенденция са две, коментираха от "Лукойл". Първата е ниската платежоспособност на населението, поради което то купува по-евтиния пропан-бутан, а втората - по-либералните технически изисквания за автомобилните газови уредби.

По-ниската цена може да се обясни с евтиния внос от страни, в които регулаторните изисквания за съхранение и продажба на пропан-бутана изключително оскъпяват пласирането му, поради което той се изнася.

От "Лукойл България" очакват, че с приемането на България в ЕС продуктовата структура на нашия пазар ще се хармонизира с тази в съюза. Това означава, че потреблението на пропан-бутан като автомобилно гориво значително ще намалее. Очакванията на компанията са, че и у нас след приемането ни в ЕС ще се увеличат продажбите на дизелови автомобили, а оттам и на дизелово гориво. Причината за това е, че тези автомобили са по-икономични, по-мощни при ниски обороти, а новите поколения двигатели решават традиционните проблеми с нивото на шум и максималната скорост при това гориво.