Реформата в просветата, изглежда, се отлага за неопределено време. След официалното съобщение в началото на февруари за проваления заем от Световната банка на практика парламентът пое оперативното управление на образованието и вместо министърът и екипът му, депутатите вече решават неотложните за учениците от основния и средния курс въпроси.

На извънредно заседание комисията в парламента прие промени в Закона за народната просвета, според които абитуриентите през 2004 и 2005 г. няма да полагат матури. Поправките бяха внесени спешно в началото на седмицата от зам.-председателя на комисията и депутат от ДПС Лютви Местан и колегите му от НДСВ Татяна Калканова и Снежана Гроздилова. Хиляди тийнейджъри и техните родители от няколко месеца очакваха "на нокти" това решение, защото до края на учебната година остават броени седмици, а нямаше яснота ще се въвеждат ли матурите, или не.

Членовете на комисията трябваше да приемат специално решение по въпроса, тъй като в края на март на практика изцяло бламираха внесените от Министерството на образованието и науката (МОН) промени в просветния закон. Тогава депутатите от всички парламентарни групи отхвърлиха всички предложения, в които освен текстовете за матурите имаше и идеи за реформи в средното образование, вкарани тихомилком от министерството, без за тях да има дебат. Най-остри реакции предизвика въвеждането на изпити за първи клас, както и възможността за "повтаряне" на подготвителния клас преди училище. Според Лютви Местан идеите противоречат на конституционното право на равен достъп до образование и ще доведат до сегрегация и дамгосване на част от децата като "човек второ качество".

Според депутатите комисията е принудена да действа като пожарна команда. В четвъртък дадохме ясен знак, че няма да допуснем да се работи "на парче", заяви Снежана Гроздилова. По думите й проблемите в образованието се задълбочават и "няма как да не искаме яснота и подобряване". Тя посочи като основна неуредица несъответствието между законите и поднормативните актове, което датира още от 1999 г. Виновни за сегашната ситуация са и сегашният, и предишните двама министри, каза Гроздилова. Тя обаче не отговори на въпроса дали това е удачният екип, който може да завърши образователната реформа. Депутатите от НДСВ сме готови да помагаме на просветното министерство и дори започваме дебат в гилдията по проблемите и тяхното решаване, каза още народната представителка.

Комисията гласува също матурите да станат задължителни от 2006 г. Според Иван Иванов от ОДС обаче не е ясно дали и следващото Народно събрание няма да отложи въвеждането им с още две години.

В момента друг основен проблем, който просветните експерти трябва да решат в най-кратък срок, е как тийнейджърите ще кандидатстват за гимназиите. Все още няма яснота дали това ще става след седми или след осми клас. Липсата на окончателно решение създава несигурност у децата и води до липса на мотивация у учителите. Принципната позиция на министерството е, че е логично кандидатстването да става след осми клас, тъй като тогава се завършва основното образование. Вероятно ще опитаме с провеждането на национален конкурс, на който ще се полага тест, обясни просветният министър. Според него това ще стане с промяна в нормативната уредба вероятно до началото на учебната година през септември.

Почти три години след като пое властта, правителството не може да представи приемлива дори за управляващите стратегия за образованието. След като беше отстранен предишният министър Владимир Атанасов, в началото на февруари Политическият съвет на НДСВ не одобри представения и от наследника му Игор Дамянов документ и даде едномесечен срок за преработването му. Пред "Дневник" Дамянов уточни, че новият вариант е одобрен от Съвета за икономическа политика и съдържа програма за действия със срокове и отговорности. Основната задача е да се изгради система за контрол на качеството на обучението, елемент от която е и въвеждането на матурите.

Сред основните причини да тъпчем на едно място е нежеланието и неспособността на администрацията като цяло да отговори на нуждите на новото време, заяви бившият зам.-министър на образованието и преподавател в СУ Анастас Герджиков. "Трябва да се промени формата на подбора на чиновниците - да влизат най-добрите, а не тези, които гледат личния си интерес и са неспособни да работят", посочи той. Независимо от министъра - добър или лош, нещата се повтарят, защото администрацията не се променя, твърди Герджиков. Според него няма визия за реформата по принцип и трябва да се вземат спешни мерки. Реформата ще потръгне, ако на всички нива - директори, инспекторати, висши училища, се направи спешно обсъждане на проблемите и смислени предложения за бърз изход от кризата, препоръча бившият зам.-министър. Той обясни, че университетите са принудени да наваксват пропуските в гимназията, вместо да учат студентите на по-сериозни неща. Още от средното образование идват полуграмотни хора и не е необходим кандидатстудентски изпит, за да се провери това, каза Герджиков.

Задачата в дългосрочен план е образованието да е качествено и да отговаря на изискванията на пазара на труда, тъй като доброто обучение е стабилен фактор за развитието на икономиката. В момента различните експерти и институции, ангажирани или засегнати от реформата, твърдят, че качеството на образованието е ниско, а работодателите трябва да доучват току-що завършилите висшисти. По тази причина в последните няколко години повечето големи компании въведоха практиката да организират стажантски програми и да обучават млади специалисти.