В средата на април напрежението в одиторските среди рязко нарасна, след като стана ясно, че вицепремиерът Николай Василев ще лобира на правителствено ниво за признаване на британската Асоциация на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) за равностойна организация на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).

Той заяви, че е написал писмо до финансовия министър Милен Велчев и се надява, че организацията ще заеме подобаващо място в България.

Усетили заплаха за монопола си на пазара за одиторски услуги, дипломираните експерт-счетоводители реагираха остро.

"Един държавен чиновник иска да продаде бизнеса ни", коментира Кирил Петков, председател на Първа столична организация на одиторите, която е най-многобройна. В нея членуват около 200 от 500-те дипломирани експерт-счетоводители в страната.

"АССА има своето място в България. Тя е известна с опита си в квалификацията на счетоводителите и мениджърите и аз се радвам, че ще пренесе този опит и у нас. Смятам обаче, че признаването на организацията не трябва да се урежда с държавна намеса. В случая АССА би искала да бъде оказан натиск на независима професионална организация и аз приемам това като непрофесионално поведение", каза Тошко Поптолев, член на ИДЕС и председател на Съюза на професионалните счетоводители в България, уточнявайки, че изразява само собственото си мнение.

Независимо от това, че лично вицепремиерът Василев се е заел да урежда взаимоотношенията между двете професионални организации, финансовият министър все още не е отговорил на писмото му.

"Въпросът е доста специализиран и нееднозначен. Аз мога да потвърдя, че организацията АССА е изпратила официално писмо до вицепремиера Василев, в което е изложила позицията си за взаимоотношенията с ИДЕС. С официално писмо г-н Василев ни уведоми за съществуващата фактическа

обстановка, но към този момент ние правим задълбочен анализ на ситуацията и на действащата нормативна база и не сме готови да произнесем окончателно своето становище", е коментарът на министър Велчев.

Според одиторите това, че Велчев подготвя становище, е основание да се очаква държавна намеса в отношенията на двете организации.

АССА, равностойна на ИДЕС - митове и реалност

За повечето одитори признаването на АССА за организация, равностойна на ИДЕС, е равносилно на това членовете на британската асоциация да имат право да заверяват финансови отчети на български предприятия.

"Всъщност една много малка част от членовете на АССА виждат професионалното си развитие в сферата на одита. Преобладаващата част от хората, станали част от АССА обществото, са избрали финансовия мениджмънт като сфера за професионалното си развитие", твърди Мария Кьосева, член на българското АССА общество. В подкрепа на тезата си тя посочва това, че от 100-те българи, получили диплом от АССА, само малка част свързват бъдещето си с одита. Така например през миналата година седем души са изявили желание да станат одитори. Те обаче нямат нищо против да получат правото да упражняват професията по общия ред, т.е. явявайки се на четирите изпита, провеждани от ИДЕС.

От друга страна, членовете на българското АССА общество твърдят, че "признаването", което стои в основата на одиторските брожения, има практически измерения дотолкова, доколкото ИДЕС и АССА ще зачитат взаимно определени изпити, които даден човек е положил в една от двете организации.

"В програмата на АССА са залегнали три изпита по счетоводство. В програмата на ИДЕС има един. Ако институтът зачете изпитите по одит и счетоводство на хората, обучавали се по програмата на АССА, те трябва да се явят само на изпити по търговско право и данъчно облагане и социално осигуряване, за да станат дипломирани експерт-счетоводители в България. От друга страна, българските експерт-счетоводители няма да се явяват на някои от 14-те изпита, застъпени в програмата на АССА, ако решат да придобият тази квалификация", каза Кьосева.

От ИДЕС коментираха, че ако наистина броят на потенциалните АССА одитори е толкова малък, не е особено логично организацията да се стреми така агресивно към признаването й от българския институт.

Квалификацията като потребност и печалба

Необходимостта от непрекъсната квалификация на счетоводители и одитори се потвърждава от всички професионални организации в страната. Въпреки това обаче не е изградена надеждна система за обучение. Именно тук вижда нишата си АССА.

При сега съществуващата правна рамка фирмите, които искат да обучават счетоводната гилдия на Международни счетоводни стандарти, трябва да разработят програма, чийто хорариум е минимум 60 часа. След това уведомяват Националния съвет по счетоводство за нея и с това придобиват правото да осъществяват легитимно обучение, обясниха одитори. В момента такова право имат около 40 фирми.

От АССА също не са безпристрастни към квалификацията на счетоводната гилдия. Организацията вижда своята ниша в това, че може да предложи качествено обучение и квалификация, която се оценява високо в много страни.

"Желаещите да получат диплом от АССА трябва да вземат 14 изпита. В България те се провеждат от British Council. Таксата за явяване на всеки от изпитите е около 30-40 английски лири, толкова е и цената на учебниците, необходими за подготовката", обясни Mария Кьосева. Така на практика, ако даден човек реши да се подготвя сам за изпитите на АССА, трябва да задели около 3-4 хил. лева. Студентите на асоциацията могат да се обучават самостоятелно или да посещават специализираните курсове на чуждестранни колежи и за подготовката за всеки изпит се плаща между 600 и 800 паунда (около 1800 - 2400 лв.). За да получат квалификацията, кандидатите трябва да имат и поне три години трудов стаж под наблюдение на дипломиран експерт-счетоводител. АССА сертификат могат да получат всички, независимо с какво образование са и дали въобще имат университетска диплома.

Никой не знае точния брой на счетоводителите в страната. Според статистическите данни обаче регистрираните фирми са около 800 хил. В случай че само половината от тях са работещи и на всеки три фирми се пада по един счетоводител, то възможните обучаеми са над 130 хил. Ако пресметнем потенциала на пазара при символична такса от 200 лв. за участие в един курс за подобряване на квалификацията, ще видим, че става въпрос за над 26 млн. лева. От друга страна, подлежащите на одит фирми в страната са около 15 хил., а средната цена на един одит е около 1.5 хил. лв. Това означава, че в одиторската гилдия всяка година се вливат около 22.5 млн. лева.

Очевидно е, че квалификацията на счетоводната гилдия е не по-малко апетитно парче от тортата на счетоводния пазар, отколкото на одита. И ако от АССА наистина решат да се насочат към нея одиторите, поне засега няма причина да се страхуват за работата си, а ако някой трябва да бъде притеснен, това са одиторските фирми, чийто бизнес е по-скоро обучението на счетоводители, отколкото одитът.

Възможно ли беше конфликтът да бъде избегнат

Досега не е провеждана среща между ръководството на ИДЕС и представителите на българското АССА общество.

"Ние отчитаме като грешка това, че не представихме по-ясно АССА

и нашите цели в България. Може би, ако се бяхме срещнали с представители на ИДЕС, щяхме да постигнем по-голяма чуваемост и разбиране, а така конфликтът щеше да бъде избегнат", заявиха от българското АССА общество.

Източник от ИДЕС, пожелал да остане неназован, каза, че една от причините за появата на конфликта е поведението на директора на АССА за Източна Европа Саймън Томпсън по време на среща между него и представители на българския институт. В потвърждение на тезата си посочи, че след като не е срещнал разбиране в ИДЕС, Томпсън е решил "да покаже мускули", уповавайки се на държавна намеса. Това от своя страна е станало причина за бърза и рязка ескалация на напрежението.

По принцип ръководството на ИДЕС е отворено за среща с АССА. Тя обаче едва ли ще се проведе в близкото бъдеще. В края на май предстои общо събрание на одиторите и то едва ли ще премине безпроблемно, защото една от причините за него е АССА. В тази обстановка председателят на УС на ИДЕС Симеон Милев едва ли би се решил на среща с представителите на организацията. Той отказа дори да коментира ситуацията.

- - - - - - - - - - -

В Института на дипломираните експерт-счетоводители членуват над 500 души. Предприятията, подлежащи на независим финансов одит, се определят със закон и по неофициални данни са над 15 хил.

ACCA съществува от 100 години и обединява професионалистите в областта на счетоводството и финансите в над 160 страни. Нейните членове в световен мащаб са 300 хил., а в България има вече около 100 акредитирани членове и още 300 студенти.

В средата на 2003 г. от АССА за първи път официално заявиха желанието си да стъпят на българския пазар. На общото си събрание през декември миналата година българските одитори взеха единодушно решение да се противопоставят на опитите на организацията за това.