Браншовите организации в хлебопроизводството са разтревожени от опасността по-голямата част от предприятията да не успее да покрие европейските изисквания. Притесненията им са подобни на колегите им от другите сектори на хранителната промишленост - критериите на Брюксел са строги и за изпълнението им трябва да бъдат отделени значителни средства.

До края на 2005 г. големите индустриални предприятия от хлебопроизводството трябва да въведат хигиенните и санитарни норми, системите за добри производствени практики, качество на продукцията (ИСО), за безопасност на труда, системата HACCP за самоконтрол на критичните точки и др. След този срок неотговарящите на стандартите ще бъдат затваряни. За по-малките фирми крайната дата е до присъединяването на България в Европейския съюз - 2007 г.

Според председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Бекяров не повече от 30% от фирмите ще отговорят на европейските изисквания. Прогнозите на председателя на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители Борис Инчев (изп. директор на "Симид", Пловдив) са още по-песимистични. Той не вярва, че повече от 25% ще успеят да ги покрият. Това на практика означава, че над 3000 хлебопекарни може да бъдат закрити. От общо 4500 компании в бранша 60-70 са с индустриален капацитет и произвеждат по около 10 хил. хляба дневно. Останалите са малки и средни фирми. Досега едва 3-4 от всички предприятия са въвели евростандартите, а десетина се преструктурират. За сравнение в Унгария след влизането в ЕС от 2500 компании в сектора са останали само 1500.

Освен нуждата от големи инвестиции, за да отговорят на евроизискванията, представителите на браншовите организации посочват като проблем и трудното кредитиране на сектора от банките, които го смятали за рисков поради ниските цени на хляба. Той е изключен и от финансиране по предприсъединителните програми на ЕС - САПАРД, ИСПА и ФАР. Ще настояваме пред министрите да бъдат направени грантови схеми за финансиране на сектора по програма ФАР, обяви Борис Инчев. Целта е да се осигурят средства за консултантски услуги по преструктурирането на предприятията, за сертифициране. Не било ясно обаче към кое министерството да се адресира искането. "Не знаем кое ни е отрасловото ведомство, защото от земеделското казват, че сме към икономическото, а от него - пък обратното", твърди Инчев. Затова Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители е пуснала питане до министъра на държавната администрация да посочи към кое ведомство се причисляват.

Борис Инчев каза, че ще се опитат заедно с ХЕИ да направят преглед на фирмите, които могат да покрият стандартите и да разработят бизнес планове за тяхното модернизиране. Повечето не отговарят на изискванията за сгради, оборудване и нямат бизнес планове за развитие, посочи Димитър Людиев, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите и собственик на Джей Ел Би, Бургас. Според него доста хлебопроизводители ползват помещения под наем и стара техника, а други пък имат собствена сграда, но малка за въвеждането на системите за безопасност.

Според европейските изисквания, записани в Закона за храните, предприятието трябва да има два входа - за суровината и за готовата продукция, подовете и стените трябва да са покрити с трайни настилки, които да не се ронят и да не позволяват натрупването на отпадъци и прах, да се мият лесно. Машините не трябва да пускат ръжда. За тях е необходимо да имат знака "CE", което означава, че са безопасни за работа. При липсата на такъв знак не може да се въведе системата HACCP, обясни Георги Бекяров. Освен това да имат блокиращи функции при погрешни действия от страна на персонала. Строго се следи спазването на личната хигиена на служителите.

Фирмите задължително трябва да изградят лаборатории за изследване на пристигащата суровина, текущ контрол на производството и готовата продукция. Тогава според Бекяров ще ядем безопасен хляб, без риск в него да попадне чуждо тяло или да бъде открит живак.