Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесен в МС от министрите на правосъдието и вътрешните работи заедно с вицепремиера Пламен Панайотов, разбуни духовете с радикалното решение да бъдат прехвърлени около 95 процента от престъпленията за разследване от МВР. Следователите остро възразиха срещу фактическото ликвидиране на следствието, прокуратурата възропта срещу поредното отнемане на правомощието на военната магистратура да разследва служителите на МВР под предлога за девоенизацията. В петък ще търсят компромис на среща при премиера двамата министри - вносители на промените, директорът на националното следствие и главният прокурор.

------------------

В: Как беше взето решението да се увеличи обемът на разследваните престъпления в МВР за сметка на следствието?

- Практиката досега показа, че досъдебното производство наистина е неефективно и трябва да бъде променено. Причините са много, с промените в НПК опитваме да решим частично проблема, в бъдеще с новия НПК ще се потърсят цялостни решения, включително и чрез намаляване на формализма в нашия наказателен процес.

Но към настоящия момент големият проблем идва от това, че следствените действия се извършват извън адекватното наблюдение на прокурора, тоест има независимост на следователя дори извън онази, която е процесуално установена. И затова експертната група към Европейската комисия е стигнала до извода, че у нас съществуват два основни центъра в досъдебното производство, което е недопустимо: прокурорът, от една страна, и следователят, от друга.

При полицейското разследване това не се наблюдава. Ние вече сме установили практика прокурорът да поеме делото още от образуването му, непрекъснато да бъде в ход с него и текущо да дава указанията на дознателите какво трябва да се направи. А не последващо да контролира, когато делото отиде при него като документация.

Наистина няма директива от Европейската комисия, която да ни задължава да направим точно такава промяна, но има една фраза в доклада, която прави впечатление: "В нито една държава - членка на ЕС, не съществува институция, сравнима с българската следствена система." Навсякъде в Европа се говори за полицейско разследване или криминална полиция, или криминално разследване.

За тях е необяснима повторяемостта на някои действия в процеса на разследването.

И са изразили недоумението си с въпроса каква е "принадената стойност, която дава следствието". И дали тя не се измерва само с процесуалното оформяване на придобитите от полицията доказателства. Тази принадена стойност за евроекспертите не компенсира бавенето на процеса.

В: Основният упрек към промените е, че те няма да изпълнят целите, тъй като дознателите в МВР няма да се справят със сложните разследвания.

- Този упрек беше верен към 2000-2001 г. Тогава се обособи полицейското разследване и бяха определени около 11-12 хиляди дознатели, но те бяха едновременно и районни инспектори, оперативни работници, служители на КАТ, които имаха по принцип други функции.

При това половината бяха сержанти със средно образование. Освен това през 2000 г. бяха прехвърлени 60 хиляди недовършени дела от следствието в МВР. Затова и качеството на дознателската работа тогава отговаряше на упреците.

Оттогава нещата са променени. През 2003 година въведохме щатната длъжност дознатели - те имат юридическо образование, назначени са с конкурс, проведен от централна комисия към министерството, и техният предмет на дейност е да водят полицейско разследване. Общо тези дознатели са около 1100 души в момента. Каква е разликата между такъв дознател, не предишния, и следователя освен тази, че нашите дознатели по възраст и стаж са малко по-млади от колегите в следствието?

В: Все пак за качеството на работата се съди по броя върнати дела за доразследване...

- Когато станах министър през 2001 г., между 40 и 50 на сто от дознанията се връщаха от прокуратурата обратно при дознателите за доразследване поради некачествена работа. Сега този процент средно за страната е около 10 на сто. А има области, например Пловдив, където благодарение на добрата координация между прокуратура и дознатели върнатите за доразследване дела за 2003 година е 1.5 на сто!

Изходът според европейските експерти е прокурорът да бъде разследващ орган, но не в смисъл той да извършва процесуално-следствените действия, а да "хване" делото от началото до края паралелно с дознателя. За европейците това означава да имаме един център на разследването, а не два, както те са забелязали. На местата, където сме съумели да постигнем паралелни действия на дознателя и прокурора, резултатът е добър, връщат се съвсем малко дела за доразследване. А другаде какво виждаме: започне един прокурор да наблюдава разследването, смени се по средата, другият има различни виждания, накрая делото отиде при трети, през това време се дават разнопосочни указания на дознателя... И естествено при такъв ред и резултатът ще е плачевен.

Затова трябва да има един наблюдаващ прокурор от началото до края на разследването, който текущо да напътства и контролира дознателя.

И когато накрая папките отидат при него, той да няма забележки, а да изготви обвинителния акт и да го внесе в съда. Ако това се прави, ако разследванията се водят от юристи и се увеличи срокът за дознанието на два месеца, както се предвижда в проекта, резултатът ще е съществен. Упреците, които се отправят, важат със задна дата.

В: Не можете да отречете, че твърде много дознания се преобразуват от прокуратурата в следствия заради сложността на престъпленията?

- За 2003 година преобразуваните дела са 6 хиляди. Тази година за полугодието броят им е 3242. Но моето виждане за този проблем е принципно различно: аз намирам самото преобразуване за слабост на досъдебната фаза. То означава, че един или два месеца е водено разследване под формата на дознание и вместо да се стигне до обвинителен акт, делото се преобразува, изпраща се на следствието и се започва отначало.

Нима прокурорът не е могъл да прецени от самото начало как е трябвало да се разследва престъплението? Смятам, че в самия закон трябва ясно да бъде казано: за този вид престъпления - дознание, за другия вид - следствие. И да не се дава възможност на прокурора да преобразува.

В: А дали няма да се предреши по този начин провалът на обвинението и да стигнем само до оправдателни присъди?

- Първо, нека се запитаме защо се преобразуват делата. За да се наложи едно дознание да се превърне на втория-третия месец в следствие, означава, че и дознателят, и прокурорът не са си вършили работата, както трябва. Единият разсъждава така: ще водя дознанието докъдето мога, пък с прокурора ще се разберем, той ще го преобразува и ще се отърва. Това води до мързелуване и на дознателя, и на прокурора, защото той, вместо да хване делото от самото начало, да даде указанията си и да закове срока, в който под негов контрол трябва да приключи разследването, решава, че най-лесното е да го преобразува и да го хвърли на следствието.

Започнат ли да се прехвърлят по този начин папките, бъдете сигурна, че до обвинителен акт трудно ще се стигне, камо ли до осъждане. Тъй че вашата загриженост дали няма да докараме много оправдателни присъди, ако ограничим преобразуването, поражда въпроса: а сегашното разтакаване на делата чрез преобразуването им в следствия води ли до осъдителни присъди?

Затова НПК трябва да постави срокове - малко по-големи от сегашните за дознанието, и да ограничи преобразуването. А за сложните престъпления като умишлените убийства, подкупите и други да си остане компетентно следствието, защото за тях и двумесечният срок е недостатъчен.

В: Как ще се осигури независимостта на разследващите от техните ръководители в йерархичната система на МВР? Каква е гаранцията, че един началник на РПУ или директор на РДВР няма да каже на подчинения си дознател да не "пипа" определен случай?

- Процесуалната гаранция е във функцията на прокурора, която ще се детайлизира с промените в НПК - той образува производството и упражнява контрола от първия ден, още от огледа. Той е господарят на досъдебното производство, а не началникът на полицейското управление или регионалният директор. Но има и други гаранции и първата сред тях е, че сега не сме в 50-те години на миналия век, днес има истински парламентарен контрол. Второ, вие, медиите, няма да ни оставите на мира. Трето, има съд в Страсбург. Не бива да тръгваме от презумпцията, че началниците в полицията само мислят какви безобразия да извършат.

В: Предвиждате ли дознателите да се обособят в автономна структура в рамките на МВР, което би дало допълнителна гаранция за независимост?

- Още когато започнахме да формираме този дознателски апарат, се колебаехме дали да го направим като йерархическа структура подобна на някогашното Главно следствено управление, тоест едно направление за полицейско разследване, в което дознателите да бъдат подчинени само в своя вертикала, а не на началниците на РПУ и на директорите на РДВР.

Избрахме засега втория вариант - без централизирана структура на дознанието. Може би, когато доизградим дознателския апарат, ще го отделим от териториалните служби и ще създадем централно направление - полицейско разследване.

В: Ако някой ръководител от системата на МВР извърши престъпление, вярвате ли, че подчиненият му дознател може да го разследва обективно?

- Този въпрос е решен с предложените промени: престъпленията от общ характер, извършени от генерали, офицери, сержанти и войници от МВР, ще се разследват от следствието, а не от своите колеги дознатели.

В: Това е поредната промяна в правомощията на военните магистрати за тези 14 години - защо смятате, че този път ефектът ще е положителен?

- Защото в Европа няма военни прокурори и следователи от нашия тип, а пък не остават ненаказани този вид престъпления. Там има два вида военни прокуратури и военни съдилища: едните са "замразени" и тяхната компетентност влиза в сила по време на война. Втората категория пък имат компетенции само по отношение на армията, но не и на полицията. В НПК е предвидена девоенизация на МВР, което означава подсъдността да бъде на гражданския съд.

В: Споделяте ли мнението, че с прехвърлянето на 95 - 98 процента от престъпленията за разследване в МВР следствието де факто се ликвидира? Какво е вашето виждане за професионалната реализация на следователите?

- Аз не зная кой измисли тези проценти. Какъв ще бъде процентът, зависи от вида на извършваните престъпления и от броя им. Що се отнася до следователите, те ще трябва да довършат делата, които в момента водят, а това може да продължи и година-две. Част от тях могат да станат прокурори - предвид засилените функции на прокурора очевидно ще е необходимо да се увеличи техният брой. Друга част биха могли да дойдат при нас: вратите на МВР са отворени за колегите, аз добре знам, че има следователи с висока квалификация и опит. Нещо повече, със своя опит те биха могли да станат шефове на тези дознателски екипи, които изграждаме.

В: Г-н министър, не можем да отминем въпроса да насилственото изваждане на свещеници и миряни от някои храмове, което създаде сериозно обществено напрежение. Наложително ли беше полицията да се намесва?

- Няма да навлизаме в същността на църковния спор. В случая има разпореждане на прокуратурата, което, мисля, е законосъобразно и правилно, и полицията е длъжна да го изпълни. А чл.78, ал.1, точки 1 и 9 от Закона за МВР дават право на полицейските органи да използват физическа сила при изпълнение на служебните си функции, когато не могат да бъдат осъществени по друг начин при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. Случаят е точно такъв.