Британската медийна корпорация Би Би Си разтърси спортните среди броени дни преди олимпиадата с филма "Да купиш игрите". Разследването за корупцията в Международния олимпийски комитет (МОК) при определянето на градовете домакини отекна в България заради факта, че злощастният пример за поведението на членовете на МОК се оказа българският представител Иван Славков.

Този случай обаче съвсем не е най-грандиозният скандал в 80-годишната история на Би Би Си. Сочената за най-авторитетната в света медийна корпорация е преодолявала далеч по-сериозни предизвикателства, а само преди година не се поколеба да влезе в поредната съдбоносна схватка със самото британско правителство. Според анализатори от Острова председателят на Българския олимпийски комитет няма да изпълни заканата си да съди Би Би Си, защото със сигурност би се злепоставил още повече в битката си с британския медиен Голиат.

Финансирана директно от парите на данъкоплатците, а не от държавния бюджет, и опирайки се на Кралска харта, гарантираща независимостта й, Би Би Си е

 

могъща институция и труден противник

 

за тези, които се опитват да я манипулират. Авторитетът й на независим и обективен източник на информация се простира далеч извън пределите на Обединеното кралство и корпорацията често е успявала да повлияе на хода на отразяваните от нея събития. Въпреки че британското правителство обича да се хвали със свободата, която предоставя на Би Би Си, то винаги е имало едно наум за възможността тази свобода да се обърне срещу него.

Схватките с "Даунинг стрийт" се оказват най-добрата школа за утвърждаването на медията като символ на свободната журналистика. Още на четвъртата година от създаването си тя се сблъсква със самия Уинстън Чърчил, по това време министър на финансите. Чърчил настоява правителството да поеме контрола върху Би Би Си и да я използва като инструмент за овладяване на генералната стачка по това време. Вместо да капитулира, тогавашният генерален директор на компанията Джон Рийт убеждава премиера Станли Болдуин, че запазването независимостта на радиостанцията е от интерес на Великобритания. Още на следващата година Рийт успява да издейства първата Кралска харта за свободния статут на медията. Хартата се подновява до днес през определен период, а сегашната е валидна до 2006 г.

Втората световна война превръща Би Би Си в световна величина. В началото на конфликта британското правителство обвинява корпорацията в симпатии към Хитлер, по късно обаче Би Би Си доказва, че е избрала правилния подход към събитията чрез девиза: "Война е - да кажем истината!"

Към 1940 г. Чърчил, вече министър-председател, отново обвинява медията, този път в "неоправдан песимизъм" заради това, че не спестява лошите новини. По това време кореспондентите на Би Би Си вече са на бойните полета и са мишени на германците наред с войниците на съюзническите сили. През януари 1941 г. по инициатива на белгийската си редакция корпорацията започва кампанията V for Victory: радиото призовава европейците да рисуват знака на победата навсякъде и започва предаванията си с Петата симфония на Бетовен - "Героична". На Гьобелс, могъщият министър на пропагандата на Хитлер, се приписва признанието, че

Би Би Си е спечелило "интелектуалната инвазия" в Европа

Суецката криза през 1956 г. води до първата наистина голяма колизия в отношенията с британското правителство. "Даунинг стрийт" настоява корпорацията да подкрепи изпращането на британски и френски войски на национализирания от Египет Суецки канал. Вместо това Би Би Си коментира, че британската нация никога не е била така разделена по въпрос от външната политика и отразява широко дебатите в парламента. Премиерът Антъни Идън обвинява медията в национално предателство, Форин офис опитва да принуди арабската редакция да скрие някои новини, отправят се и заплахи за прекратяване на финансирането на програмите за чужбина. Вторият случай, когато журналистите от Би Би Си са наречени "предатели", е по време на Фолклендския конфликт през 1982 г. През 1984 г. премиерът Маргарет Тачър ги обвинява, че дават незаслужена публичност на "терористите от Северна Ирландия", а през 1988 г. им забранява да пускат в ефир изказвания на личности, свързани с организации, които контактуват с ИРА.

Ролята на Би Би Си като трибуна на свободното слово в Европа по време на студената война също не е за пренебрегване. Редакциите за страните от соцлагера дават поле за изява на избягалите от режимите интелектуалци дисиденти. Именно по радио Би Би Си се излъчват "Задочните репортажи" на Георги Марков, които разобличават грозното лице на тоталитарната система в България.

В контекста на досегашните конфликти с правителството

 

аферата "Дейвид Кели" е прецедент

 

Въпреки че общественото мнение отхвърли унищожителния доклад на комисията "Хътън" за начина на работа в Би Би Си (проучване на агенция NOP от пролетта по поръчка на "Лъндън ивнинг стандарт" показа, че 56% от британците смятат, че докладът не е честен), има сериозна вероятност този път Би Би Си да загуби войната за своята независимост. Почти цялото ръководство на корпорацията подаде оставка, което се случва за първи път в историята й, а в пресата се появиха информации, че правителството обмисля план за раздробяване на Би Би Си и поставянето й под надзора на Службата по комуникациите. Тя контролира електронните медии във Великобритания, но никога не е имала власт над Би Би Си.

Редакционната и новинарската политика на корпорацията се определя от управителен съвет, чиито 12 членове се назначават с индивидуален мандат от кралицата по препоръка от правителството. Те са надзорници на работата на медията и защитават независимостта й.

 

УС е отговорен единствено пред парламента

 

и всяка година представя отчет за дейността на Би Би Си. Съветът назначава генералния директор на корпорацията, който председателства деветчленния изпълнителен съвет на програмните директори.

Независимият статут на корпорацията се допълва и от начина, по който тя се финансира. Вътрешните новини и програми на Би Би Си почти изцяло се издържат от лицензионни такси от 10 паунда месечно, които всяко домакинство е длъжно да плаща заедно с данъците си. За 2003 г. приходите от тези такси са близо 2.5 млрд. паунда.

Корпорацията извършва и търговска дейност чрез дружеството си ВВСЕ (ВВС Enterprises). То е основано през 1979 г. с капитал само 250 000 лири и задачата да се грижи за маркетинга на готовите продукти на радио и телевизионните материали. Чрез ВВСЕ Би Би Си издава няколко списания. Единственият комерсиален експеримент на медията досега е създаването на телевизионния канал Channel Four (C4). "Канал 4" тръгва през 1982 г. като хибрид между обществена и комерсиална телевизия. Той се финансира от реклами, но се управлява по общата политика на корпорацията. Подразделението, което създава програмите за чужбина ( BBC World Service), се финансира с годишни грантове от държавния бюджет. За 2004 г. сумата е около 250 млн. лири.

 

- - -- - - - - - - - - - - -

Би Би Си е създадена през 1922 г. като Британска компания за радиоразпръскване (British Broadcasting Company) от група ентусиасти, сред които изобретателят на радиото Гулиелмо Маркони. Първоначално тя се слуша само в Лондон, Бирмингам и Манчестър, но още през 1925 г. покрива цялата територия на Обединеното кралство. Въпреки че компанията е създадена с комерсиална цел, още първият й директор Джон Рийт успява да наложи профила на независимата от политически и икономически натиск медия.

През 1927 г. Би Би Си се преименува в корпорация (British Broadcasting Corporation) и получава Кралска харта, която й дава право да "събира новини и информация за текущите събития във всички части на света". През март 1928 г. отпада първоначалната забрана медията да излъчва материали по спорни теми от политическо, икономическо или религиозно естество.

През 1933 г. вътрешните новини за пръв път се четат от жена - преди това се е смятало за неуместно жена да поднася лоши новини. Първата чуждестранна редакция на Би Би Си е арабската - тя е открита през 1938 г. В момента корпорацията има редакции за 40 страни по света, включително и България.

През 1936 г. Би Би Си е първата медия в света, която започва редовни телевизионни излъчвания. През 1997 г. се открива нейният интернет сайт, където новините се актуализират 24 часа в денонощието. В момента Би Би Си има осем тв канала и 10 радиомрежи.