По сигнали на Държавния финансов контрол през последните две седмици Агенцията за финансово разузнаване (АФР) съвместно с Национална служба "Полиция" започна проверки на дейността на няколко финансови посредници, сред които и чуждестранен представител, действащ в България от 2002 г. Целта е да се установи дали освен съмненията за финансови измами е извършвано и пране на пари. Началната фаза на разследванията не позволява на институциите да разгласяват по-подробна информация и да правят изводи. "Определено използването на финансови посредници не е ново явление, изпирането на пари в 85% от случаите става чрез тях", коментира пред "Дневник" Васил Киров, директор на АФР. Според него е необходимо да се прави разлика, когато финансовите посредници се използват само като обслужващ елемент в схемата и тогава, когато самите те са съучастници в престъплението и са във връзка с основните извършители.

В противодействието на изпирането на мръсни пари финансовото разузнаване работи съвместно с МВР, където от две години действа офицер за свръзка между двете институции. Анализът на НСБОП за последните две години показва тенденция на засилване активността на организираната престъпност във финансовата сфера, в отраслите с бърз оборот на капитали и в тези с висока възвращаемост на средства. Престъпните групи са стимулирани от структурните промени в икономиката и от ускорени приватизационни процеси

Установени са т.нар. продължаващи

връзки на членовете на престъпни групи

с техни съветници и консултанти. Това са най-често адвокати, експерт-счетоводители, одитори, финансови специалисти, длъжностни лица от банковата сфера и държавната администрация. В много от случаите лицата, които перат доходи от престъпна дейност, действат от професионални позиции - като мениджъри на небанкови финансови институции, на фирми и спортни дружества.

Анализът на постъпващата информация сочи, че организираната престъпност осъществява сделки с цел "генериране на пари" чрез легални сектори на икономиката - инвестиране в държавни обекти, обявени за приватизация, и в акции на фондовата борса. Една част от тези инвестиции представляват последен етап от интегрирането на криминалния капитал. Според антимафиотите съществуват обаче и случаи, при които поради липса на потенциал за осъществяване на бизнес след придобиването на контрола над дадено дружество, групировките го източват, за да продължат престъпната си дейност. Така се стига до източване на активи, нелоялна конкуренция и износ на капитали.

Основни престъпни дейности

които водят до големи доходи за икономическите формирования с престъпна цел, са:

- присвояване на държавни средства

- контрабанда с акцизни и високостойностни стоки

- организирани данъчни престъпления

- финансови престъпления - банкови измами, необезпечени кредити, износ на капитали

- нелегален хазартен бизнес

- трафик на хора, оръжие, стратегически суровини

- рекет

- наркопрестъпления.

Специалистите по икономически престъпления сочат, че при осъществяването на операции и сделки за "изпиране на пари" се наблюдава усъвършенстване на механизмите и схемите за легализиране на средства, придобити по престъпен начин. Парите се прехвърлят през множество финансови институции, в това число и такива от офшорни зони, което максимално затруднява проследяването на финансовите потоци и разследването им. Установени са схеми, при които "перачите" изграждат система от фантомни фирми и подставени лица за осъществяване на финансовите операции, като целта е да бъдат прикрити източниците на средствата.

 Използват се лица, търсещи бърз и лесен начин за забогатяване, които регистрират фирми и чрез фалшиви договори за внос на стоки или извършени услуги с чуждестранни контрагенти, трансферират големи суми зад граница.

Прогнозата на НСБОП е, че развитието на престъпленията във финансовата система ще бъде определяно и от интегрирането на страната в структурите на ЕС и глобализацията на финансовия свят, който се характеризира с висока мобилност на фондовете и бързо развитие на нови платежни средства.

Класическите схеми за "прането"

са няколко. При първата от тях фирма създава представителство в България и открива банкова сметка. Средствата по тази сметка в качеството й на собственост на чуждестранни фирми се движат безпрепятствено между български и чуждестранни банки, без да се осъществява реален бизнес.

Втората е използването на офшорни фирми, които чрез пълномощници откриват сметки в български банки, без да имат регистрирано представителство. Тези сметки изпълняват ролята на "пощенска кутия", при която средства се движат към и от България. Съгласно действащото законодателство тези средства се водят на чужди фирми, които не осъществяват дейност у нас, и затова липсва инструментариум за тяхното контролиране.

Третата схема е една от най-често използваните и включва внасяне на средства през границата от "финансови мулета". Тази роля се изпълнява предимно от чужденци, които декларират парите на митницата, след което ги внасят в банкова сметка. Когато това стане, средствата се трансферират навън по сметката на офшорни компании. Сумите варират, но най-често са между 20 000 и 50 000 долара или евро. От НСБОП посочват, че са имали случай, при който множество чужденци са внесли в различни сметки в български банки средства, общата стойност на които е достигнала 1 млн. долара, но са били трансферирани в една и съща офшорна фирма.

Подобно опериране е един от

най-срещаните трансфери на мръсни пари

Друга разновидност е когато чрез пълномощник се внасят пари в брой при границата от съседни страни и се открива банкова сметка на офшорна компания, в която се депозират парите. След това пълномощникът нарежда превод зад граница. Не са рядкост и случаите, когато пълномощник на офшорка регистрира в България по местното законодателство собствено дружество с аналогично на офшорната компания наименование. Фирмата започва да оперира и при еднаквостта на имената съществува възможност средствата от операциите на българската фирма да се превеждат по банковата сметка на офшорката. След това документите на българската фирма се унищожават, за да се заличат следите от престъпната дейност, а парите от банковата сметка на фирмата се трансферират зад граница.

Офшорни компании се използват и когато за трансфериране на валута се използват фалшиви документи за внос на стоки. Тогава авансово се превеждат суми във валута за бъдещ внос. Като основание се използват фалшиви договори за импорт на стоки или извършване на услуги.

При тази схема се постигат две цели - директно изнасяне на капитали зад граница и т.нар. "уравняване" през офшорните фирми на дължими суми за внос на стоки от други фирми, които са внесени контрабандно или на по-ниски от реалната им стойност цени.

През последните две години се забелязва и използване на

офшорни компании като "заемодатели"

на български фирми за участие в приватизацията. По този начин се избягва законовото изискване за доказване на произхода на средствата, с които българските лица участват в приватизацията. Тази схема позволява връщането на средства, придобити по незаконен начин, които веднъж вече са "изпрани" в чужбина. Антимафиоти посочват, че точно в процеса на легализирането им се включват и финансовите посредници в лицето на различни финансови и консултантски фирми. Те отпускат заеми за строежи на хотели и друга дейност, но без лихва. "Това е индикация за свързаност на участниците в изпиране на средства. Логично е фирмата да търси печалба, а не да раздава пари на определени фирми без никакъв дивидент", посочват от НСБОП. Не са изключение и случаите на директно участие в приватизацията на офшорни компании чрез техния пълномощник, който е действителният собственик, но действа от името на номинираните управляващи.

Първично изпиране на средства става и по схемата на смесване на оборота. Тя се реализира, като се използват търговци, които извършват реална дейност. Чрез фалшиви документи вложените мръсни пари се обясняват като приходи от продажби. По този парите се легализират и изглеждат придобити от законна търговска дейност.

Въпреки подобреното взаимодействие между държавните институции в противодействието на изпирането на пари, отбелязано и в годишния доклад на Европейската комисия, в България все още не е издадена осъдителна присъда по това престъпление. Според специалисти в тази област до голяма степен това се дължи на консервативните наказателни разпоредби. Според чл. 253 от НК, криминализиращ изпирането на пари, е необходимо да бъде доказано конкретно престъпление, от което са придобити парите, както и точният им размер.

Експертите на НСБОП посочват, че прането на пари винаги е вторично престъпление. Преди това е извършено друго, с което са придобити средствата, а практиката в развитите държави показва, че там процедурата по наказването на това финансово престъпление е опростена. В Испания съденето за пране на пари например става по т.нар. косвени доказателства. Във Великобритания съществува терминът "криминален стандарт", с който се определя статутът на незаконно забогателите. При явно несъответствие на собствеността и доходите на лицето то може автоматично да се съди за пране на пари. До момента обаче никоя институция в България не е предприела активни действия за промяна на неефективните разпоредби, които пречат "перачите" на пари да бъдат изправени пред съда.