Архитектите и инженер-проектантите вече ще договарят с възложителите минимални цени, под които не бива да пада оценката на труда им. Според стойността на строежа и степента на сложност задължителните тарифи за проектиране ще варират от близо 300 лв. до малко над 340 хил. лева.

Това предвиждат две наредби към Закона за устройство на територията, които влизат в сила от 1 септември. Целта на наредбите е да се предпази пазарът на строителните услуги от дъмпингови цени и от некачествено изпълнение на проектите, което ощетява клиентите. Тарифата е задължителна за всеки архитект-проектант, който трябва да сключи писмен договор с възложителя и да го регистрира в Камарата на архитектите. Нарушителите ще се наказват дисциплинарно от колегията.

Така се въвежда европейската практика в прилагането и оценяването на проектантския труд и по-специално германският модел, коментираха от Камарата на архитектите. Според съсловната организация с ясното регламентиране на дейностите, които проектантът трябва да извърши, ще се ограничи до голяма степен черният пазар на тези услуги, който сега ощетява потребителите по отношение на качеството. Членовете на камарата не се опасяват, че инвестиционните разходи за строителството ще скочат значително, тъй като и с новата наредба минималните цени на проектирането са далеч по-ниски от европейските за разлика от самото строителство.

"Въвеждането на базови цени при проектирането ще пресече дъмпинга при предоставянето на тези услуги, който нерядко ощетява клиентите", коментира арх. Борислав Борисов, председател на сдружението на урбанистите в България и общински съветник в София. По думите му в желанието си да намерят клиенти някои архитекти предлагат евтини услуги срещу некачествено изпълнение. Случвало се е за една и съща постройка да се прави повторен проект заради непригодността към терена. От една страна, клиентът плаща двойно за една услуга, от друга - се подбива престижът на професията, посочи арх. Борисов.

В момента средната цена при изработване на проект е около 10 долара на квадратен метър. В малките градове, където и пазарът е по-стеснен, проекти се заплащат много по-евтино. Проблемът е, че на места архитекти продават труда си по 3-4 долара за кв.м, които са нереални и подбиват пазара, коментира арх. Борисов. Според него наредбата за минималните цени е изключително ценна, защото ще регулира предлагането на тези услуги. "В България все още няма действителен пазар на архитектурни проекти и това позволява на някои фирми да правят дъмпинг. Ако общините годишно провеждат десетки архитектурни конкурси, каквато е практиката по света, черният пазар няма да ощетява клиентите. Дори Столичната община годишно обявява 3 до 4 конкурса, което е изключително малко като бройка", каза още арх. Борисов.

От сдружението на главните контрактори обаче (строителните компании, които реализират проектите) твърдят, че с нормативно наложените минимални цени се нарушава пазарният принцип. "В отпуск съм и не съм видял наредбите, но според мен минималните цени изкривяват принципа на пазарната конкуренция", коментира председателят на сдружението Николин Гавраилов. Според него подобни наредби трябва да се съгласуват с всички браншови организации, преди окончателно да влязат в сила. В случая по думите му не е търсено мнението на контракторите. Въпреки че наредбите са синхронизирани с европейската практика, според Николин Гавраилов пренебрегването на засегнатите страни е обезпокоително, още повече че в ЕС всеки нормативен акт се съгласува с браншовиците.

При инвестиционното проектиране работата на архитектите ще се оценява според общо 9 етапа на проектирането - от прединвестиционното проучване до участието при въвеждането в експлоатация и гаранционната поддръжка, гласи наредбата за определяне на минималните цени в устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Сред задълженията на специалиста е да участва при подготовката на тръжни книжа за избор на изпълнителя, да осъществява авторски надзор и да дава консултации.

Финансовата оценка на труда ще се определя от степента на сложност на обекта и строителната му стойност. Обектите се разпределят в пет категории. В първата са дребни постройки като бунгала, гаражни клетки, обществени тоалетни, малки търговски обекти. Във втората са включени едноетажни вили, многоетажни и подземни гаражи, хижи и туристически спални, аптеки, оранжерии. Една степен по-високо са класирани жилищни сгради до 4 етажа, индивидуални къщи, начални училища, кинозали, супермаркети, хотели до 3 звезди, офис сгради и затвори. Като обекти с четвърта степен на сложност са определени сгради над 5 етажа, вузове, концертни зали, хотели от 4 и 5 звезди, търговски центрове, банки, храмове, плувни басейни и аквапаркове, болници, заводи. Най-скъпо се оценява проектирането на резиденции, изследователски центрове, правителствени и парламентарни сгради, посолства, съдебни палати, атомни централи и реставрацията на паметници.

Цената на проектирането на имоти, които са със строителна стойност под 10 хил. лв., се договаря свободно, но не може да е под 300 лв. При най-високата според степента на сложност категория (стойност на строежа от 10 млн. лв. нагоре) минималната тарифа е определена за 343 882 лв.

При възлагане на няколко различни варианта на идеен проект минималната цена за всеки следващ вариант е половината от определената по наредбата минимална цена за първия вариант. Когато по силата на договор възложителят получи право да прилага повече от веднъж един и същ проект, минималната цена при повторно използване е 100% от първоначалната, за следващите пет обекта тя пада наполовина, а при всички следващи инвеститорът дължи 30% за всеки отделен строеж.

Минималните тарифи на проектите в устройственото планиране имат две фази - предварителна и окончателна, като зависят от цената на земята, която попада в обхвата на устройствения план, плътността и интензивността на застрояването. Минималните цени на инженерното проектиране зависят от разгънатата застроена площ, застроения обем и капацитета на строежа.