Четирите най-големи бизнес организации у нас огласиха в понеделник обща позиция за реформата в търговската регистрация и настояха правителството най-бързо да реши как да се организира вписването на фирмите извън съда. Българската международна бизнес асоциация (БИБА), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Съюзът на работодателите (СРБ) твърдят, че в момента регистрацията създава сериозни трудности пред излизането на компаниите на пазара и заедно с това е генератор на всекидневна корупция.

Мнението на предприемачите съвпада и с последния доклад на Световната банка, в който остро се критикуват процедурите по вписването на фирмите. Те са посочени и като една от основните пречки пред навлизането на инвеститори в България. Във вторник на заседание на Съвета за икономически растеж работодателите ще представят пред вицепремиера Лидия Шулева вижданията си как да се ускорят промените, свързани с изваждането на търговския регистър от дейността на съда, и ще настояват решенията да се вземат с участието на бизнеса, който е и "крайният потребител на услугата". Предприемачите твърдят, че при добра организация необходимите стъпки могат да се планират подробно до края на годината, като те самите са готови активно да подкрепят осъществяването им.

"Заради мудните съдебни процедури по регистрацията на фирмите българският бизнес е по-малко гъвкав, отколкото в други държави и това сме го изтъквали многократно, заяви председателят на Съюза на работодателите Васил Василев. Правителството продължава да настоява регистърът да остане в съдебната система, въпреки че реформата в нея е на нещастно ниво. Нека то да признае, че е неспособно да управлява регистъра ефикасно и да го предаде на тези, които умеят да го правят", призова той, като даде пример с БТПП, която от години поддържа регистър на фирмите, при това много по-евтино и по-бързо от държавата. Василев каза още, че на фона на общата корумпираност на администрацията сигналите за злоупотреби на чиновниците, поддържащи регистъра, не учудват никого. "Ако сега кабинетът не вземе предвид това общо становище на работодателските организации, това ще е много лоша илюстрация за чуваемостта между нас", посочи председателят на СРБ.

Според главния секретар на БСК Петър Денев в момента държавата по линия на данъчното облагане взима от бизнеса средства, част от които насочва към съдебната система, натоварвайки я с функции, които нямат нищо общо с правораздаването. "Би следвало тези суми да се пренасочат към създаването на единен електронен регистър на фирмите, обединяващ съдебната и данъчната им регистрация, както и регистрацията по БУЛСТАТ", каза той. БСК е на мнение, че е по-разумно и по-евтино регистрацията на компаниите да се поеме от специална администрация, а не от частна организация. По този начин ще се гарантира по-добър контрол върху тази дейност, а освен това няма да се създават условия за монополистки подход при определянето на таксите за регистрация и обслужване на фирмите, аргументира се Денев.

Основните причини за настояването на бизнеса търговският регистър да бъде извън съда са, че сега процедурата е бавна, липсват прозрачност и отчетност, а окръжните съдилища прилагат различни критерии при вписването. "Извеждането на търговската регистрация извън съда ще доведе до освобождаване на висококвалифицираните съдии от несвойствени за тях функции, а това ще допринесе и за решаването на друг сериозен проблем за стопанските среди - бавните съдебни процедури за решаване на търговските спорове", твърдят предприемачите в декларацията си. Според тях, ако регистрацията на фирмите се поеме от отделна администрация извън съдебната власт, това ще позволи обединяването на всички данни за компаниите - данъчна информация и БУЛСТАТ. "Вписването на фирмите по административен ред ще удовлетвори нуждите на предприемачите от бързина, единни изисквания, лесен достъп до информацията, прозрачност, обективност, възможност за контрол и отчетност", пише в общото им становище.

Работодателите смятат, че, макар и извън съда, регистрацията и прегледът на документите за вписване на фирмите трябва да се извършват от юристи. Така според тях ще се създадат достатъчно гаранции, че се прави професионална проверка за законосъобразност на документите, особено при по-сложните процедури на преобразуване на търговските дружества, промени в капитала и емитиране на облигации.

Самите магистрати обаче са разделени в мненията си за мястото на регистъра от възникването на идеята за изваждането му от съда. Според част от тях такава мярка ще облекчи работата им, други обаче смятат, че само съдиите притежават нужната компетентност да преценят дали да впишат или не дадена фирма.

Сдруженията на бизнеса са формулирали и основните насоки за реформата в търговската регистрация. Най-важната е да се създаде единен национален електронен регистър на фирмите, в който да има данъчна, финансова и друга информация за компаниите според нуждите на потребителите. Таксите за използването му обаче не трябва да надхвърлят разходите по предоставянето на услугата. Четирите работодателски организации освен това настояват да се въведе единен идентификационен номер на стопанските субекти и практиката по вписванията на дружествата да се уеднакви.

По изработването на стратегия за реформа в регистрацията на компаниите работи специална група към правителството, в която има представители на министерствата на правосъдието, икономиката, регионалното развитие и транспорта. По неофициална информация в проекта за стратегията е възприето, че вписването на фирмите ще се поеме от Агенцията по вписванията към правосъдното министерство. Документът все още не е готов, но според участници в работната група е постигнат консенсус за изваждането на търговския регистър от съда. Досега нямаше сигнали, че правителството е склонно на подобна промяна. Повечето становища на ведомствата бяха, че регистрацията на фирмите може да се подобри и без да се изважда от съдебната система.

Според работния вариант на стратегията се предвижда също и създаването на голям национален електронен регистър, който поетапно ще обедини данните за фирмите и кооперациите, а след това и тези за фондациите и сдруженията. Експертите смятат, че този етап на реформата може да приключи до март 2006 г. След това към регистъра ще се прибавят данни за държавните предприятия и учреждения, партиите и синдикатите.

В проекта за стратегия се отчита, че бизнесът, гражданите и чуждестранните инвеститори оценяват действащата регистърна система като неефективна, ненадеждна и недостатъчно прозрачна, а нерядко и като "сфера, белязана от нерегламентиран натиск и корупционни практики". Според неофициални информации от предприемачи "цената" на деловодителките в някои съдилища за по-бързо вписване на промени в дружествата е около 50 лв., а за експресно изваждане на удостоверение за актуално състояние на фирмата "под масата" се плащат поне 20 лв.

-------------------------

"На практика извършването на най-обикновена справка за начина на представляване на юридическото лице при сключване на договор може да означава пътуване на стотици километри, подаване на писмена молба, изчакване на срок от една седмица за извършване на справката, срок за нейното получаване и накрая - вероятност справка изобщо да не бъде извършена или да бъде извършена непрецизно", е една от констатациите на работната група по стратегията за реформа в търговската регистрация. "Стопанската реалност е, че всякакви договори независимо от материалния интерес масово се сключват въз основа на информацията от търговския регистър, а тя датира отпреди седмици или месеци, което означава, че лицата нямат възможност да се ползват от сигурността, която регистрите са призвани да създават", пише още в проектодокумента.