В Златоград търсят обща формула на успеха
“Убедени сме, че икономическата алтернатива на Златоград е туризмът - казва Минка Башева, главен експерт по образование, култура и туризъм към общината. - А за успешния туризъм са необходими празници - да привличат гости... Делю войвода винаги е бил символ на града. Нали е златоградчанин. Общинският съвет обяви 2001 за Година на Делю войвода. Поводът беше 200-годишнината от датата на предполагаемата му гибел.”
На 25 септември градът пак празнува. От началото на месеца организаторите работят на високи обороти. Подреждат програмата на самодейните състави. Мислят за официалните гости от Хрисуполи (също Златоград), Гърция, с който са побратимени от 10 години. Е, все още има да се довършват новите тротоари по централната улица... Това, което впечатлява външния посетител, е, че за празника се готвят поравно всички - и неправителствените организации, и местният бизнес, и общинската администрация.
Гражданското участие
През 1995 г. е регистрирано сдружението “Център за развитие на община Златоград”. Изпълнителният му директор Пламен Чингаров следва целта му - да подпомага всяка форма на гражданско участие в местното самоуправление. Центърът е натрупал впечатляващ опит. В партньорство с неправителствени организации, инициативни граждански групи, местния бизнес и общината центърът търси решения както за острите проблеми на хората с увреждания, така и за дългосрочните перспективи на екологичното млекопроизводство и туризма. Най-важното е, че всички негови усилия са насочени към инвестиции в хората чрез образователни и квалификационни програми, чрез осигуряване на достъп до информация и високи технологии.
“Обърнете внимание, че сега гражданите и бизнесът са по-активни от общината, изискванията и очакванията им са по-големи, защото всички ние даваме повече за общото развитие. Очакваме общината да се активизира за осигуряването на инвестиционни програми от министерствата”, обяснява събеседник в кафенето.
Текстилът
Още от времето на Възраждането тук процъфтяват занаяти, живи и ценени до днес. Качеството на местните аби и шаяци било прочуто из цялата османска империя. Най-сериозни били поръчките за доставки за войската. На 5 юни 1837 г. Високата порта издала заповед родопските майстори да заминат за Ерзерум и Ван, за да обучат производители на шаяци. Когато се разбрало, че абите и шаяците се изработват най-вече от жените и децата, заповедта била отменена.
Традицията на текстилната индустрия се запазва. В града има седем текстилни фирми с по над 50 работни места, има място и за малкия бизнес. Ирина и съпругът й имат шивашко ателие и магазинче за трикотаж, платове, аксесоари. В него работят четирима. “Ако иска да бъде уникален или не може да намери своя размер, човек идва при нас. Туристите се увеличават, но ние разчитаме на нашия пазар в града.”
Александър Митушев е потомствен шивач. Електроинженер по образование, той е в бранша от първия си работен ден. “През 1990 г. работата намаля. За да издържам семейството си, взех под наем няколко машини и започнахме да шием на ишлеме за армията. Голяма помощ оказаха баща ми и брат ми. Сам си правех кройки. Постепенно взехме под наем два гаража, работниците от 5 станаха 25, после наех етаж от училище. Оформи се линия за трикотаж и конфекция. Увеличихме износа, направихме мрежа за вътрешна дистрибуция. Фирмата се разрасна и през 1995 г. регистрирахме “Бултекс” ООД. Специализирахме се в производството на работно и защитно облекло, както и търговия с лични предпазни средства. Работим с памук от Гърция. Даваме го за начална преработка в заводи в страната. В момента изнасяме около 40% от продукцията си.” Тази година фирмата въвежда система за управление на качеството ISO 9001. На пълен работен ден в “Бултекс” работят 230 души.
“В началото нямаше такъв инвестиционен климат. Най-трудно беше през 1996-а. Всичко обръщахме в памук и тъкани и това ни спаси.
Мечтал съм банките да ме молят за кредити
Това се случи. Има много неща, за които държавата трябва да помисли. Нужни са данъчни преференции. Например вносът на техника за производството да не се облага с ДДС. За нас не са проблем гръцките фирми, които работят на ишлеме, а тези, които внасят готови стоки от Китай и Индия с много по-ниски цени. От началото на годината се очаква влизането на Китай в Световната търговска организация, с което ще получи облекчен режим на пазара. Това е сериозният проблем. Наскоро в Брюксел заседаваха ръководители на текстилни фирми по въпроса как ще изглежда нашият бранш след влизането на Китай и нещата са доста тревожни. Създали сме браншова организация на текстилците в страната. Основната задача е да се съюзим, за да настояваме пред правителството за протекционистки мерки. Зададохме на г-жа Шулева въпроса: как вижда правителството бъдещето ни? А тя отвърна с въпрос: “Как да ви отговоря - като психотерапевт или като хирург?”. Аз й казах: “Като хирург.” Тя отговори, че нашият бранш е сериозно застрашен. Трябва обща държавна политика за новите условия на Европейския съюз. Заявените приоритети са: селско стопанство, туризъм и високи технологии. В същото време над 50% от работната ръка в България е заета в леката промишленост. При затварянето на главата "Лека промишленост" бяха публикувани отделни текстове, но липсва яснота. Правителствената политика може да ограничи настъплението на евтини стоки с ниска цена поради ниска себестойност на труда. Стойността на труда ще определя конкурентните цени. Тогава остава въпросът: какъв ще бъде нашият стандарт, как ще конкурираме техния евтин труд? Как ще вдигаме заплатите, ако въобще има какво да се работи в този бизнес? Това не се дискутира в момента. Ние залагаме на високо качество. Над 60% от хората в града са заети в леката промишленост. Свиването на бизнеса ще създаде отново огромен проблем”, тревожи се инж. Митушев.
През декември 2003 г. в община Златоград е отчетено най-ниското ниво на безработицата от години - 15.29%. Намаляването на безработицата се свързва още както с подновената работа на мините, така и с разрастването на туризма.
Частният етнографски комплекс
е включен през тази година в Стоте национални туристически обекта. Той вече присъства и в маршрутите на големи туроператорски фирми като “Некерман” и “Туи".
“Горди сме, че нашият комплекс бе включен сред 100-те обекта. Боли ни обаче, че това се случи на мястото на Агушевите конаци в Могилица. Когато се говори за реституцията, архитектурното ни наследство е най-болезненият отрицателен пример. Това ни е отликата - докато на други места се руши, ние запазваме и градим” - казва Борис Тумангелов, дългогодишен ръководител на секция в Етнографски институт и музей към БАН, София. И бърза да допълни: “Държа да ме наричат “чичо Борис”. Тук академичните титли нямат значение. Важно е да покажеш какво знаеш и можеш, при това всеки ден. Идеята за създаване на етнографски комплекс дискутирахме дълго. Аз съм златоградски зет. Александър Митушев ми е шурей. Изглежда сме сред малкото случаи, в които родствените връзки не пречат. От хоби Александър вече превръща етнографския туризъм в бизнес. Над 23% от всичко изградено е за сметка на "Бултекс".
Изграждането на ареалния етнографски комплекс преминава през три етапа. През 2001 г. общината отдава под наем на “Бултекс” двете Александрови къщи. В едната е гостилницата-механа. В другата - частна етнографска колекция. В приземните етажи на 3 къщи са оборудвани занаятчийски работилници - терзийска, сарашка и ножарска. Отворено е кафене с традиционното кафе на пясък в джезве и баклава с локум. През 2002 г. е изпълнен проект по ФАР за изграждане на инфраструктурата на комплекса. В проекта важно място заемат квалификационните курсове, в които са обучени 70 души от различни възрастови групи в три насоки - кадри за туризма, традиционно тъкане и плетачество и оформление на улици (изграждане на плочници и калдъръм). В учебната си практика курсистите работят по конкретни задачи. Тяхно дело е мемориалното лобно място на Делю войвода. “Като виждат, че трудът им променя града, хората добиха ново самочувствие”, допълва Митушев. “Уникалното е, че дадохме живот на неизползваните помещения, на стари къщи, в които хората си живеят. Комплексът не е мъртъв музей.”
“В занаятчийските работилници са представени историята и развитието на съответния занаят. В тях гостите могат да разговарят с майстора, да се докоснат до старите технологии. Но още нещо. Майсторите са служители на "Бултекс". Така сарачът освен сувенири изработва и отделни детайли от коженото защитно работно облекло. С напредването на работата получават разрешение да купят Воденицата. “Тя беше в плачевно състояние след голямото наводнение. Покривът висеше на две греди. Пък и наследниците на имота бяха много... Препостроихме сградата, възстановихме съоръженията - валявица, тепавица и воденица-караджейка в оригиналния им вид. С протокол предоставихме собствеността над воденицата на общината. С конкурс обектът бе отдаден за наемане като туристически обект”. През 2003 г. кръгът “се затваря”. Гости приемат Пачиловата и Коручевата къща, открита е обновената туристическа спалня. Нараства броят на работилниците. “Цял живот съм вървял към мерака си. Мерака за работа, за красота. Мечтаех да съм майстор в истинска чаршия!”, вълнува се най-новият служител на комплекса, добруджанският майстор на гайди Петър Лазаров.
“Уникален е нашият туристически информационен център. Той е създаден по проект и изцяло се издържа от неправителствена организация”, каза Лиляна Андреева, изпълнителен директор на Сдружение “Регионален образователен център - 21”. Още един пример за връзката граждани - бизнес - местна власт. В Златоград тя може да се види, усети и "пипне".
---
Община Златоград е най-южната в България, на 310 км от столицата и 70 км от Смолян. Южната й граница съвпада с държавната граница с Гърция. Общината обединява десет населени места с 15 670 жители. Релефът й варира от 385 до 1120 м надморско равнище. След затварянето на мините в началото на 90-те години безработицата достигала до 80 на сто, сега е около 15 процента. Градът разчита все повече на туризма, макар засега леката промишленост и възстановяването на мините да създават основния поминък. "Туристите видимо се увеличават - преценява майор Младен Кънев, началник на РПУ - но до момента нямаме нито един сигнал за открадната вещ или разбит автомобил. Особено внимание отделяме на чуждоезиковата си подготовка. Нали ние сме гаранция за сигурността на местните хора и на нашите гости”. Наистина, тук няма да видите решетки по прозорците, а златоградчани си оставят колите отключени.
---
През 1977 г. от космодрума Кейп Канаверал, Флорида, бяха изстреляни американските междупланетни станции "Вояджър" 1 и 2. Те носят специалното послание на Земята към други цивилизации. Златоградската песен “Излел е Делю хайдутин” е удостоена с изключителната привилегия да представя музикалната култура на Земята наравно с произведения на Моцарт, Бетховен, Чък Бери... "Вояджър" 1 достигна пределите на Слънчевата система на 5 ноември 2003 г. Пътешествието продължава.
---Incoming mail is certified Virus Free.Checked by AVG anti-virus system (http://www.grisoft.com).Version: 6.0.767 / Virus Database: 514 - Release Date: 21.9.2004 г.