Политическият шум, който се вдигна около спирането на "безплатните" медицински услуги за хората, които не са платили повече от три осигурителни вноски, осветли най-тежкия проблем в здравеопазването в периода на целия преход - непроработилия на практика модел на реформата, който трябваше да обвърже здравното осигуряване с достъпа до лекарска помощ. Два милиона души трябваше да излязат доброволно или по принуда от системата, за да стане ясно, че в официалния си вид тя почти не съществува. И въпреки че броят на неосигурените стана известен още в края на 2003 година, досега не се намери политическа воля за радикална промяна, без която окончателното й разпадане ще е необратимо. Обратното - дори и през последните няколко дни политици, изпълнителна власт и шефове на различни здравни институции продължават да предлагат временни и популистки решения, вместо да признаят очевидното.

От изявленията им става ясно, че ще се търси вариант за амнистия на дължимата сума от вноските, с които Националната здравноосигурителна каса е ощетена. Такава позиция беше изразена масово и от управляващото мнозинство, и от лявата опозиция. В отговор на острата декларация от петък на президента Първанов, че мнозинството упражнява репресия в здравния сектор, представители на правителството и парламентарната група на НДСВ дадоха да се разбере, че санкцията срещу нередовните платци на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще бъде ревизирана.

Каквото и ново решение да се вземе обаче, ако сегашният модел се запази, това ще означава безкрайно повтаряне на кризи като сегашната. Хаосът с вноските извади на бял свят съществуването на две паралелни системи за достъп до здравна помощ - официална и сива, като реалните медицински услуги се предоставят основно във втората. От излезлите в последните дни данни става ясно, че не само реално бедни хора не са се издължавали към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Оказва се, че сред неосигурените са големи обществени групи, като хората, заминали на работа в чужбина например, самоосигуряващи се или заети в земеделието също изглежда не виждат смисъл да плащат на институцията. Това означава най-вече, че те не виждат смисъл да плащат на НЗОК, а се лекуват извън услугите на касата. За хората с регистрирани трудови договори и за работодателите им, които като изрядни платци поемат цялата осигурителната тежест, здравеопазването се оказва двойно платено, тъй като общото между всички потребители на модела е, че със или без вноски пациентите рядко получават качествени медицински услуги без допълнително кешово разплащане в здравните заведения. За размера на "черния пазар" може да се съди от несъответствието между официалното финансиране на болниците и действителните разходи за услугите в тях. По груби пресмятания те се разминават с поне около 500 млн. лв. годишно. Деветте месеца отсрочка, които Народното събрание даде на системата, за да се стабилизира, не бяха използвани за въвеждане на ред - приватизация на болниците и изваждане на светло на неформалните плащания.

През последните няколко дни президентът Георги Първанов изрази готовност да опрости дължимото на нередовните, а левицата предложи това да стане с част от бюджетния излишък. Социалният министър Христина Христова обеща държавата да поеме плащанията на хората, чиито доходи са с 10 - 20 лв. над социалния праг, изпълнителният директор на НЗОК д-р Иван Букарев предложи вноските на безработните да бъдат намалени наполовина, а вицепремиерът Пламен Панайотов обеща правителствено решение след седмица. Всички тези предложения и обещания не само че са закъснели, но и не са насочени към същността на проблема. С отлагането на три пъти на срока за издължаване на вноските депутатите само насметоха проблемите под черджето и ги забравиха там, коментира анализаторът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Според него последното изказване на президента е послание към всички неплащащи да продължат да го правят.

Целият дизайн на системата на здравно осигуряване е неудачен, каза Ганев. Когато авторите му от кръга на тогавашния министър Илко Семерджиев го предлагаха, беше заявено, че положението е временно, докато не се изясни кои са потребителите на здравната помощ, припомни той. Пет години по-късно обаче ситуацията е същата - тези, които плащат, нямат избор, а тези, които предоставят услугата - нямат стимул да го правят, констатира анализаторът. Сегашната ситуация щеше да бъде избегната, ако през тези пет години бяха развити алтернативни на НЗОК частни здравноосигурителни фондове, които да се договорят с медицинските заведения, прогнозира Ганев.

Цялата здравна система е сбъркана, а всички предложения атакуват следствието, а не причината, коментира и главният секретар на Съюза на работодателите Евгений Иванов. Според него сегашната ситуация не е случайна, а е заложена още с блокирането на информационната система на касата. И досега липсва информационна система за здравното осигуряване, което е изгодно за прикриване на безогледното харчене на обществени средства, коментира той. Според работодателската организация напрежението се нагнетява предизборно, а целта е да се съберат още пари от редовните платци, които също ще бъдат източени.

Двата милиона българи, които от края на миналата седмица трябва да плащат сами за преглед и лечение, включват хора от малцинствата, които са трайно безработни или се препитават със случайни доходи, самоосигуряващи се и земеделски производители. Всички те са ползвали здравни услуги, без да са имали право. Здравната каса е плащала на личните им лекари, на специалистите, на болниците и аптеките, призна изпълнителният директор на касата Иван Букарев. Никой обаче не си е направил труда да изчисли какъв ущърб е нанесен на бюджета на касата от това източване.

НОИ твърди, че голямата част от нередовните са хората, чиито вноски са преведени от работодателя общо за цялото предприятие, а не поименно. Сред пациентите, които ще имат проблеми, са и служители във вече фалирали компании или такива с финансови затруднения, които забавят превеждането на вноските. Затова работодателите настояват списъкът на некоректните да бъде ясно обявен. Истината е, че сред длъжниците на здравната каса са предимно държавни предприятия със затруднения - БДЖ, "Терем", "Балканкар" и много други, никъде не се чува, че шефовете им са били санкционирани, а държавата е поела отговорността си, коментира Евгений Иванов.

Последиците от хаоса остават пак за хората, които редовно са плащали вноски и продължават да го правят - работодатели и работещи. Те обаче нямат гаранция, че с парите си ще получат качествена здравна услуга. Затова от работодателските организации предлагат да се разработи пакет с базови услуги с определено качество, достъпни и за социално слабите и неплатежоспособни българи. Всички останали, които търсят по-разнообразни услуги, биха могли да избират на кого да дадат парите си. Това ще гарантира, че никой няма да умре пред вратата на болницата, а онези, които разполагат с повече средства, ще могат сами да решат върху какъв процент да се осигуряват и при кого, коментира главният секретар на съюза.

След като стоматолозите вече обявиха, че спират изцяло работа, дори и с осигурени пациенти, назряващият следващ конфликт, който може да бъде предсказан с голяма доза сигурност, е срив и в спешната помощ. Това е последното звено от системата, финансирано изцяло от държавата - тоест безплатно за всички граждани. Затова е твърде вероятно неосигурените да затрупат спешните центрове с повиквания още в близките дни.

-----------------------------

Ръководствата на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите започнаха преговорите по Националния рамков договор за 2005 г. Предвижда се той да включва 118 клинични пътеки, с 37 повече, отколкото в действащия през тази и предишната година договор. В бюджета за 2005 г. здравната каса залага 871 млн. лв. приходи от осигуровки, глоби и доходи от собственост, което е с 10% повече от 2004 г. Заложените разходи са в размер на 948 млн. лв., което е със 103 млн. лв. повече от тази година, като най-голям дял имат болниците.