Нелепа екотакса разбуни рибния бранш
Таксата беше въведена в началото на 2004 г. с промените в Закона за водите. Тя е различна за всички стопанства, тъй като зависи от площта и обема на водния обект, в който се отглежда рибата. Събира се от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и се плаща веднъж годишно през първото тримесечие на следващата година.
От "БГ фиш" са направили изчисления за ефекта от въвеждането й върху конкретни стопанства. Например производител на риба и рибни продукти в язовир с площ от 1100 хектара и обем от 45 млн. кубика вода следва да плати за право на ползване на водата 112 хил. лв., а за разрешение за прилагането му - още 55 хил. лв. При годишен добив на около 100 тона продукция, това означава допълнителни разходи от 1.67 лв. на килограм. При рибарник, ползващ вода от източник с дебит средно около 20 литра в секунда и производствен капацитет от 50 тона, следва да се плати такса от 133 930 лв. Тук допълнителните разходи стават вече 2.69 лв. на килограм заради по-малкия обем на продукцията.
"Реално това е повече от разходите, които плащаме за фураж", обясни Павлин Маринов, управител на "P.A.L. - BG". Той посочи, че рибата не замърсява водата и в този смисъл ползването й за рибовъдство не може да бъде поставено в една група с тази за напояване и за питейни нужди за животните. "По тази логика фермите пък трябва да плащат такса за въздуха при отглеждането на животни", каза още Маринов. По думите му чиновниците искали да сложат и водомери в рибовъдните стопанства.
Отделно компаниите от бранша плащат ветеринарни такси, както и такси по Закона за рибарството и аквакултурите. В момента предприятията правят и големи инвестиции за въвеждането на европейските ветеринарни и санитарни изисквания преди 2007 г., за да не бъдат затворени.
Асоциацията е разпратила протестни писма до министрите на екологията, земеделието, по европейските въпроси и до вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева.
"Никое рибовъдно предприятие не може да си позволи да плаща такава такса, дори и за кратък период от време. Ефектът от нейното запазване ще е катастрофален и голяма част от фирмите ще бъдат принудени да преустановят производствата си", заяви за "Дневник" Бойко Ценов, председател на "БГ фиш".
Повишената себестойност на продукцията ни ще я направи непродаваема, защото ще навлезе внос с по-конкурентни цени, заявяват рибовъдите. "Таксата за ползването на вода при рибовъдството не се изисква от действащото законодателство в Европейския съюз. Не ни е известно в някоя от 25-те страни членки да е въведена подобна мярка и съществуването й единствено в България е необосновано", каза Валери Баронов, управител на "Рея фиш" - Девин, която е една от трите лицензирани компании у нас за износ в ЕС. Според него по този начин българските производители са поставени в неравностойно положение и не могат да предложат по-ниски и конкурентни цени на пазарите в общността. "Вместо държавата да стимулира българското производство и износа, тя покровителства вноса. Държавата постоянно пристиска производителите. Дават се язовирите за водоползване и за стопански риболов на неизвестни фирми, които разграбват всичко. Правителството върна мутрите в бранша", заяви още Баронов. Според него таксата ще сложи край и на малкото износ в Евросъюза.
През тази година има осъществен експорт на 500-600 тона пъстърва, сочат данните на асоциацията. Освен "Рея фиш" останалите лицензирани фирми за внос в ЕС са "Пармен Чобанов" - с. Болярци, Пловдивско, и "Максим Керанов" - с. Ново село, Видинско.
Шефът на дирекция "Води" в МОСВ Асен Личев обяви, че няма пречка да бъде премахната таксата за вода при рибовъдството. Вариантите обаче това да стане са два - да се направят поправки в сегашния Закон за водите или браншът да бъде освободен от таксата с изцяло новия Закон за управление на водите, който предстои да бъде разгледан от Министерския съвет през декември. Личев допълни, че административната мярка не може да отпадне с промяната на тарифата, която определя таксите за правото на водоползване, защото ще противоречи на действащия в момента Закон за водите.