На тържествена церемония в хотел "Шератон" в присъствието на президента Георги Първанов, премиера Симеон Сакскобургготски и председателя на парламента Огнян Герджиков в четвъртък беше подписан Етичният кодекс на българските медии. По този начин четвъртата власт се сдоби със своята първа професионална конституция. Документът от пет страници цели подобряването на стандартите в българската журналистика и регламентира отношенията между медиите и обществото. До създаването и приемането му се стигна след дебати и консултации с представители на цялата медийна общност, продължили няколко месеца. Кодексът регулира събирането на информация, закрилата на децата, недопускането на дискриминация, отразяването на престъпления и жестокост, редакционната независимост, отношенията между медиите и

дава определение за обществен интерес

Документът беше разработен от екип от български и международни експерти в рамките на проект на програма ФАР, изпълняван от консорциум, ръководен от BBC World Service Trust. В работната група участваха Ясен Бояджиев (директор „Новини“ в „Инфорадио“), Майк Джемпсън (от британската организация The PressWise Trust), Яша Ланге (като представител на BBC World Service Trust), Светослав Терзиев (шеф на „Международен отдел“ във вестник „Сега“) и Жанет Захариева (медиен юрист от Би Ти Ви).

В четвъртък сред подписалите бяха над 40 представители на Съюза на издателите в България, Българската медийна коалиция (БМК), Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българската асоциация на регионалните медии, главни редактори и собственици на печатни и електронни медии. Главният редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева връчи екземпляр на Огнян Герджиков с призива да го пази от политически намеси и закон за печата.

"Аз съм стреснат, трогнат и очарован. Стреснат съм, защото закони и кодекси досега се приемат само в Народното събрание, но съм очарован, защото за мен е чест да приема този документ, който е безпрецедентен. Този кодекс дава края на прехода на България към свободно и демократично общество", заяви Герджиков.

След добрите пожелания предстои гилдията да се обедини около решение за това как той ще се прилага реално в журналистическата практика. Основното предизвикателство ще е създаването на Съвет за журналистическа етика или Комисия по жалбите, която да съблюдава спазването на принципите, залегнали в кодекса. Това ще е органът, в който

представители на обществеността ще имат възможност да подават жалби

ако някоя медия се е отнесла несправедливо към тях. След разглеждане на сигналите, ако бъдат разкрити нередности, медиите ще трябва да търпят санкции, които още не са уточнени.

Вече се появиха идеи надзорният орган да не е един, а два - за печатните и за електронните медии. Неясни са обаче начините, по които ще се финансират. Заместник-председателят на Съюза на издателите Венелина Гочева поиска поне през първата година на своето съществуване комисията по жалби да има независимо финансиране. Чуждият опит показва, че във Великобритания и Германия комисиите се състоят от 16 членове. На Острова тя е от преобладаващо немедийни специалисти с цел да се гарантира независимостта им от вестникарската индустрия. Независимият председател се посочва от представителите на издателския бизнес и няма интереси в тази индустрия. Същото ограничение се отнася и за всеки от обществените членове.

У нас предстои да бъде решено и как медиите ще превърнат етичните правила в част от редакционната си политика. Появиха се идеи кодексът да стане част от трудовите договори на журналистите, но и това е тема, която тепърва ще се разисква.

В четвъртък председателят на Съюза на издателите и главен редактор на в. "Труд" Тошо Тошев обяви, че в скоро време ще се организира

първото Национално журналистическо събрание

на което ще бъдат поканени като делегати журналисти от цяла България. На този форум ще бъдат избрани членовете на етичните комисии и ще стане ясно как те ще функционират.

Медийната гилдия приема документа със смесени чувства. От една страна, приемането му създава самочувствие, а залегналите в кодекса принципи са основополагащи за професията и в голямата си част не са били чужди и досега в работата на медиите. От друга страна, понятия като пълна редакционна независимост все още са в сферата на добрите пожелания. Често се изказват и мнения, че работата по такива проекти е средство за усвояване на пари от малки групи хора. Сумата за създаването на етичния кодекс по програма ФАР е 400 000 евро, а по целия проект за подобряване на професионалните стандарти в журналистиката е 1.4 млн. евро. Има и експерти, които оценяват много положително Етичния кодекс и смятат, че той дава шанс на медиите да се предпазят от нелоялната конкуренция, като сами изградят механизъм на саморегулация и самосанкциониране.

"Вече ще стане трудно чрез нарушение на стандарти да продължаваш да имаш място в медийната среда. Така да се каже, колегията сама ще лови своите нарушители. Този механизъм е по-реален от външната регулация. Сега зрителите, слушателите и читателите са безгласни. Чрез комисиите по жалбите публиката ще има свой орган, чрез който ще може, ако не друго, то поне да влиза в диалог с медиите", е мнението на председателя на БМК Георги Лозанов.

Седмица преди официалното приемане на Етичния кодекс от Съвета за електронни медии също предложиха идентичен документ. Не стана ясно обаче защо членовете на регулатора направиха това чак сега, а не преди месеци, когато течаха дебатите около подписания в четвъртък вариант.

След като журналистическата гилдия прие свой морален закон, в скоро време предстои и специалистите по връзки с обществеността и реклама да се сдобият със свои кодекси.

--------------

Тошо Тошев - главен редактор на в. "Труд" и председател на Съюза на издателите:

Това е конституция на читателите, слушателите и зрителите

Смятам, че това е безпрецедентен случай в обществените процеси у нас - една гилдия сама да изработи своя етичен закон и сама, без да е подтиквана, да го спазва. Всъщност този документ е конституцията на читателите, слушателите и телевизионните зрители. По този начин ние им даваме законното, от морална гледна точка, право да контролират нас, журналистите. Смея да кажа, дано това бъде изтълкувано и като един добър пример за някои други общественозначими гилдии, каквато е например политическата.

Тозе кодекс трябва да се обсъди и приеме от всички журналисти по един демократичен начин, а работа на издателите е да решат как на практика ще съдействат да се прилага повсеместно. Всъщност прилагането на този кодекс ще бъде едно изпитание за всички професионални медии. То може да се превърне във вид морална оценка за качеството на работа.

Журналистът няма право да злоупотребява, но не е достатъчно само той да знае това. В случая кодексът казва, че журналистът обявява на глас пред своята публика, че съзнава отговорностите си и поема ангажимент да не злоупотребява.

По повод случая с румънския журналист трябва да отбележа, че кодексът допуска използване на скрита камера и таен запис, когато процесът или проблемът по преценка на редакцията е от много голям обществен интерес. Иначе как да надникнем в кабинетите на министрите? Там може и да се дават пари. Те са си направили законите като блиндажи, през които ние журналистите не можем да минем с ключ, защото го нямаме. Затова трябва да търсим други начини, защото от нас го искат читателите.

Петьо Блъсков - главен редактор на в. "Монитор":

Подписа се фактурата на двама европейски чиновници

На тази церемония всъщност се подписа фактурата на двама европейски чиновници и на няколко българи, които ще си вземат парите за нещо, което е едно нищо. Това не е никакъв кодекс. Какви са тези документи, кой ги знае? Аз управлявам 250 журналисти и нито един от тях не е чувал думичка за този етичен кодекс. В телевизиите положението е същото, а за регионалните вестници да не говорим.

Въобще, това е един голям розов балон, който с натискането на химикалките се спука, защото в него няма нищо. Така ли се прави? Това е национален проблем и проблем на бъдещето на този занаят. Пристигат двама души и си избират още трима души и започват някъде зад гърба на някого да си правят някакъв документ. Между другото този документ абсолютно не е оригинален и съобразен с българската действителност. Това е плагиатстване на подобни английски документи и от някои други централно европейски държави има един-два текста и това е. Не мога да разбера за какво е цялата тази гюрултия и панаири.

Въпросът има две страни. От една страна, тези чиновници трябва да си оправдаят парите. От другата е комплексарщината да се покажем, че участваме в нещо, което се нарича журналистика. Някаква медийна коалиция, в която няма нито един журналист. Някакъв Съюз на издателите, който създава най-големия парадокс като работодателска организация да задава параметрите на своите служители в етичен план. Това не е и цинизъм, а обикновена българска простащина.

Люба Ризова - шеф на новините в Би Ти Ви:

Паметен ден за гилдията

В нашата медия като вътрешен правилник са заложени всички положения от етичния кодекс и затова ние много се радваме, че този документ вече ще е закон за всички журналисти. Мисля, че това ще остане като един паметен ден в българската журналистика, която изразява силното си желание и воля да приеме световноизвестните правила за етика в професията. По този начин ще можем да разчитаме, че гилдията е на това ниво, което заслужава и което трябва да постигаме във всички други сфери на живота.

Но документът като такъв и добрата воля не са достатъчни. Затова следващите стъпки, по които ще се работи, са създаване на комисията, която да следи всякакви възникнали казуси и теми по кодекса. Оптимист съм за бъдещата й работа, защото наистина се убедих в добрата воля и в желанието за резултат от страна на другите големи играчи в медийния бизнес.