Инвестиционните бонове поеха по пътя на компенсаторните инструменти на пазара, след като в края на миналата и началото на тази година цената им в края на почти всяка борсова сесия достига исторически рекорди. Вчера котировките на инвестиционните бонове за кратко минаха над 60 ст. за лев номинал. Това означава, че срещу 250 лв. номинал, колкото се полагаха на един гражданин, той може да получи над 150 лв. преди удържане на комисиона от инвестиционен посредник.

Цената на боновете най-вероятно се увеличава като следствие от ръста на цените на компенсаторките, коментират специалисти. Те могат да се използват в приватизацията, като инвеститори очакват поредните централизиран и неприсъствен търг, на които ще се предлагат остатъчни държавни акции и дялове. По данни от Централния депозитар инвестиционните бонове в обращение към края на миналата седмица са за 79.83 млн. лв. номинал.

В тази ситуация въпросът за кражбите на инвестиционни бонове става все по-актуален. Сигналите за такива кражби станаха известни в края на април миналата година. Още тогава на пресконференция, организирана от Централния депозитар, фондовата борса и Агенцията за приватизация бе съобщено, че към 400 хил. души не са потърсили още боновете си. Много от тях може обаче да станали жертва на измами и реално вече не притежават непарични платежни средства.

В края на миналата година русенският съд даде ход на първото дело за кражба на инвестиционни бонове от масовата приватизация. То беше заведено от преподавателя в местния университет доц. Веселин Григоров, който твърди, че без негово знание са били прехвърлени 250 инвестиционни бона от неговата сметка на друго лице.

Григоров е председател и на създадената през септември в града Асоциация на пострадалите в масовата приватизация, чиито членове са вече близо 90 души. Според тях през есента на 2003 г. длъжностните лица в Агенцията за приватизация (АП) са приели и са обработили като действителни десетки хиляди фалшиви пълномощни и нареждания за прехвърляне на инвестиционни бонове, документите за които не са подадени в обслужващите звена на титулярите на съответните сметки, водени в АП.

Справките от АП показват, че всички откраднати бонове са прехвърлени на Петър Желев Попов (30 г.) от София, съобщиха от асоциацията. Всички трансфери към неговата бонова сметка са извършени на 29 септември 2003 г. от едно и също обслужващо звено във Враца, с код 219999, като този код не съвпада с кодовете на звената, обслужващи ощетените граждани. Тази схема хората откриват при посещения в местното представителство на АП за получаване на депозитарни разписки, когато се оказва, че всъщност сметките им са празни.

Комисията за финансов надзор е установила до момента, че схемата в Русе не е единствена, а

има още няколко подобни в страната

коментира за "Дневник" председателя на комисията Апостол Апостолов. Според него системата е добре замислена с участие на хора от общините, от траурни агенции и др.

Комисията е направила три съвместни операции с органите на МВР, по време на които са иззети доста уличаващи материали, включително и за фалшифициране на документи, обясни Апостолов. КФН засега е привършила проверките си и се чака самото наказателно преследване.

Фактите за схемата за кражба на инвестиционни бонове в Русе показват, че в рамките на един работен ден отговорният служител от обслужващото звено, в което са представени нарежданията, е трябвало да обработи хиляди постъпили документи. За всеки от тях съгласно Инструкцията към Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции служителят е бил длъжен да извърши в строга последователност множество операции, твърди доц. Веселин Григоров.

Пострадалите са установили, че подаването на нарежданията за прехвърляне на инвестиционни бонове в други обслужващи звена е допустимо само ако преди това е извършена смяна на обслужващото звено с изрично заявление и плащане на такса. По информация от асоциацията при приемането на нарежданията за прехвърляне на инвестиционните бонове от измамниците, явили се с фалшиви пълномощни в АП, длъжностните лица не са изискали представянето на това заявление, нито документ за платената такса.

По данни на гражданското сдружение само в Русе пострадалите по тази схема са 15 хиляди, а в цялата страна - 200 хил. души. Хипотезата, че с фалшиви документи е извършена смяна на обслужващото звено, е нелогична. Обяснението е, че в такъв случай на толкова масова кражба би било необходимо “пълномощникът” да обиколи обслужващите звена на хилядите ограбени граждани. Освен това е трябвало да излъже десетки служители от различни обслужващи звена, представяйки им фалшиви нотариално заверени пълномощни към заявления на типова бланка. “Конкретната поява на регистрация на трансфер от моята и на другите ограбени русенци бонови сметки към сметката на едно лице може да е само в резултат на неправомерна намеса в съобразената с нормативните актове система”, смята доцентът.

Според Апостол Апостолов при проверките на измамите не е установена

една централизирана система

Обяснение за това е и твърде фрагментираната маса на инвестиционните бонове, което трудно предполага централизиране, смята Апостолов.

Междувременно доц. Григоров заведе съдебно дело срещу Агенцията за приватизация. Конкретните обвинения са, че служителите на обслужващо звено, през което са минали измамите, са приели да обработят нарежданията за прехвърляне в нарушение на инструкцията на агенцията и указанията за попълване на типова бланка, вместо да насочат упълномощеното лице към обслужващите звена на подателите и да сигнализират за опита да не се изпълнят изискванията на нормативните актове.

Освен това те са приели да обработят нареждания, в които не всички полета на бланката са били попълнени - останало е празно полето за родствена връзка. Служителите на обслужващото звено не са проверили изрядността на представените им пълномощни, става ясно още от изложението на ищеца до съда. Той твърди, че са допуснали извършването на действия при липсата на нотариална заверка на подписите и на съответното указание на титуляра на боновата сметка за сумата от инвестиционни бонове, която се предоставя в разпореждане на пълномощника. Те не са извършили и лично вписване в нареждането за “такса на прехвърляне”, а са оставили това да бъде извършено от лицето, което е попълвало полетата за “подател” и “получател”. Друго нарушение според ищеца е разкриване на лични данни на граждани. “От резултата от моето дело ще зависи дали останалите пострадали ще заведат искове”, каза Григоров. За проблема е сезирана и Сметната палата, заяви още той.

В писма до министър-председателя и до вицепремиера Лидия Шулева председателят на Асоциацията на пострадалите в масовата приватизация предлага

извънсъдебно решаване на въпроса

чрез възстановяване и/или възмездяване на откраднатите бонове. Той предлага АП да изпрати до всеки от ограбените, чиято самоличност е установена в хода на извършените следствени действия, извинително писмо и им даде възможност за възстановяване на откраднатите бонове чрез предоставяне на съответните разписки от Централния депозитар. В срок от един месец след като собствениците с неправомерно отнети бонове изразят желанието си да получат обратно депозитарните си разписки, това може да стане в регионалните центрове на АП, смятат от асоциацията.

Да се удължи срокът на валидност на инвестиционните бонове не по-рано от края на 2005 г., е друго предложение на асоциацията. През лятото на миналата година Народното събрание гласува промени в Закона за приватизация, с които срока на валидност на инвестиционните бонове беше удължен с 12 месеца до май тази година.