Държавата да гарантира отпускането на облекчени кредити за 2-3 хил. студенти (което е 1-2% от общия им брой) през следващата академична година предвижда проектозаконът за кредитиране на студентите и докторантите. Очаква се той да бъде одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. Това е поредната стъпка да бъде решен наболелият от години проблем за финансирането на студентите, но според първите реакции, за да се промени ситуацията в дългосрочен аспект, са нужни преди всичко ясна визия за развитието на висшето образование и детайлно разработен механизъм на кредитирането. И двете предпоставки липсват към момента.

В бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за тази година има предвидени около 1.5 млн. лв. по програмата за студентското кредитиране. Те ще бъдат отделени в специален гаранционен фонд и ще се използват за субсидиране на заемите. Според проектозакона държавната подкрепа ще бъде използвана за еднократно намаляване и обезпечаване на част от кредитното задължение. Парите ще се използват в извънредни случаи и за погасяване на заемите. Според изчисленията на просветното министерство през следващата академична година могат да се отпуснат заеми на 2-3 хил. студенти и докторанти от държавните университети, като средният размер на сумите ще е между 2 и 3 хил. лв. Гратисният период за изплащането им е до шест месеца след завършване на образованието. За кандидатстването за заем се изисква среден успех над 4 и удостоверение за семейните доходи. За кредит не може да подават документи студентите, които взимат стипендия за висок успех.

Към МОН предстои да се създаде съвет за кредитиране, който ще координира програмата. Държавата всяка година ще определя квота за кредитиране на студентите и ще разпределя бройките между университетите. Одобрените и класираните студенти сами ще избират от коя банка да изтеглят заем. Очаква се заради конкуренцията финансовите институции да предлагат по-изгодни условия. Проектозаконът предвижда търговските банки да сключат договор с общи условия с министерството. Към всички тях ще бъде отправена покана в Държавен вестник, а конкретните параметри на кредитирането ще се договарят всяка година. Целта ни е да не ограничаваме участниците и да създадем реална конкуренция между тях, обясниха от ведомството.

Проверка на "Дневник" сред банките показа, че те приемат добре идеята за субсидиране на студентските кредити и са готови да предложат съответния продукт на пазара. Според коментарите банките, които предложат най-ниски гаранции, ще могат да се възползват в най-голяма степен от гаранционния фонд. От друга страна обаче, по-малката изискуема гаранция ще рефлектира в по-висока лихва по кредита. Сметките показват, че ако сега студентски кредит се пласира на около 12% лихва на годишна база при 50% поемане на риска от държавата, лихвата може да спадне до около 7 на сто. Готови сме да кредитираме студенти, стига държавата да покрие в достатъчна степен риска, който поемаме, е общото мнение на банкерите.

"Ние сме отворени към студентското кредитиране, но конкретно решение за участие ще вземем, когато стане ясен механизмът на действие на този закон. В момента се предвижда това да стане чрез допълнителна наредба на МС. Освен това трябва да има допълнителна яснота и по общите условия на кредитиране", заявиха от голяма банка, която и сега предлага студентски заеми. Според банкери законопроектът не дава яснота за механизма, освен че висшите училища класират студентите с право на кредит, а последните се обръщат към обслужващите банки, които са приели да работят според условията на закона. Друг неясен момент е как ще се свърже дългосрочният характер на студентския кредит с разпределянето на държавната финансова помощ, извършвано на годишна основа.

Финансисти посочват, че проблемите на студентското кредитиране са най-вече на макроравнище. Те изразяват съмнение в ефективността на публичните разходи в този случай, тъй като проектозаконът такъв, какъвто е не създава устойчиво решение на проблема със студентското кредитиране. Важно е при такава стъпка ясно да се очертае разликата между инвестицията в обучение и предоставянето на социална помощ.

Според икономисти най-важното на този етап е да се даде ясен отговор какво точно се прави с висшето образование. "Като начало задължително трябва да се върне платеното образование, като студентските кредити се използват единствено и само за плащане на студентските такси. Ако се запази сегашната форма на безплатно обучение, студентските кредити ще се използват за покриване на текущи нужди (като общежитие, храна и др.), което ги превръща по-скоро в разновидност на потребителските заеми", коментира експерт, пожелал анонимност. По думите му висшите училища пък трябва да отчитат за какво са разходвани средствата от семестриалните такси.

В края на 2004 година и министърът на образованието Игор Дамянов лансира връщането на платеното образование в университетите. Идеята е те да приемат до 20 на сто повече студенти - допълнително към държавната поръчка, и да събират по-високи такси от тях. Предложението на Дамянов обаче срещна недоволството на някои политици, както и на собствения му заместник.

Практиката на чужди държави в студентското кредитиране е разнообразна и с дълга история. В някои страни държавата покрива цялата сума по заема, а банките са просто администратор на процеса.

В други в зависимост от случая се прилага също пълно или частично опрощаване, има разлики и в начина, по който се връщат средствата. Задължително е обаче разработването на детайлен и добре балансиран механизъм.

В САЩ например, ако студент, теглил кредит, започне работа при добри финансови условия, изплаща целия кредит. Ако постъпи в обществената сфера, държавата опрощава част от дълга му. В случай че бъде нает в район, където липсват служители с неговата специалност, кредитът бива изцяло опрощаван.

За да проработи ефективно системата на кредитите, студентите също трябва да я приемат като инвестиция, а не като добавка към стипендията си или като социална помощ, с която да покрият текущите си нужди, каквото е в момента доминиращото сред тях схващане.

Макропроблем се явява и структурата на заетостта, доколкото на трудовия пазар в момента се търсят най-много нискоквалифицирани работници.