Тотална безизходица с боклука

Тотална безизходица с боклука

Вече пети ден контейнерите в София преливат, улиците са осеяни с всякакви отпадъци, разнасяни от бездомници и скитащи кучета. В препълнените кофи има поне 1500 тона боклуци. Още 500 тона са натъпкани в 200 камиона на "Волф", ДИТЦ и "Чистота". Единственото място, където могат да бъдат изхвърлени, е депото в Суходол. Допреди няколко дни то приемаше средно по 1000 тона боклук дневно. Бунището работи от 1987 г., като оттогава са направени две разширения. Годишният му бюджет е около 2.5 млн. лв. За 2005 година беше увеличен с още 2 млн. лева заради затварянето на втора клетка.

Според зам.-министъра на екологията Маноела Георгиева депото може да се използва до началото на 2006 г. Екоминистерството е дало разрешение за ползване до края на 2005 г. Жителите на Суходол обаче не са на това мнение и обявиха гражданско неподчинение. Засега изход от ситуацията няма, защото никой не иска да отстъпи. А положението вече е нетърпимо.

-------------------- 

  

Четиридесет разярени мъже и жени денонощно бранят подстъпите към сметището в Суходол. Не допускат нито една кола на "Волф", ДИТЦ и "Чистота" да изхвърли боклук. Създали са стройна организация. Сменят се по график. "Ако видим зор, бием камбаната на черквата и целият квартал излиза", обяснява Славейко Добрилов. За нощната смяна е осигурен и покрив над главата - военна палатка. Вее се и българският трибагреник. Гори огън, на който ври казан с чай. "Така се греем, а не с ракия и кебапчета. Ако видим някой в нетрезво състояние, сами го гоним, за да не кажат, че пируваме", обяснява Добринов. На дърво до палатката е опънат плакат с надпис

 

"Софиянски, имаме споразумение, ти отново си лъжец!"

 

Кметът и протестиращите подписват протокол на 23 септември 2002 г. Пета точка от решението гласи "депонирането на твърди битови отпадъци в трета клетка да приключи до 2004 г., а рекултивацията да завърши до 2005 г.". Не се предвижда надграждане и разширяване на депото в Суходол, пише още в протокола. Той завършва с текста, че Столичната община има осигурена проектна готовност и средства за ново сметище.

"Две години се минаха, да са намерили място. Няма да отстъпим", казва Мария Петкова. "Къде отидоха парите, нали ги имаха?", пита ядосано друга жена. "Отдолу всичко ври, цялото сметище ще гръмне", разпалено обяснява Иван Ангелов. "Всичко е отровено - земята, въздухът, водата. Овошките и дърветата почнаха да съхнат. Увеличиха се алергичните и белодробните заболявания", твърди Мария Петкова и вади екоекспертиза.

Суходолци сами са си я поръчали, защото загубили вяра. Изследването е направено от "Евротест контрол" АД по поръчка на сдружение "Защита на здравето и живота на населението и околната среда". Според експертизата, която е от 2002 г., концентрациите на редица радиоактивни елементи надвишават в пъти пределно допустимите норми.

"Тук е цялата Менделеева таблица.  Погледни стронция - 112 пъти е над нормата, а нали знаеш, че се разлага най-малко 300 години", възмущава се Ангелов. "Какви 300, въобще не се разлага, а причинява рак", оборва го друг протестиращ. "Видя ли сега, че лъжат. Всичко е отровено, дори миризмата", казва Ангелов.

 

В Суходол не мирише лошо

 

- репликата е на репортер в опит за защита на интересите на останалите столичани. "Няма, защото сега са спуснати железните капаци, а вечер като ги вдигнат, ела да видиш какво става. Не може да се диша. Освен това не духа вятър, времето е студено. А ако се вдигнем на протест през лятото? Ние търпим цял живот, а вие три дни не можете да изтраете. А сега да видите какво е!", гласи последвалата канонада от обяснения. Протестиращите изглеждат твърдо решени - няма да отстъпят от искането си да се спре извозването на болнични и битови отпадъци. Ще допускат само камиони със строителни боклуци и земна маса, за да се рекултивира сметището по-бързо. 

Хората са огорчени, че при тях идвал да преговаря някой си "Милор ли, Милорд ли" (Милор Михайлов - зам.-кмет по еклогията). Те искат да дойде Стефан Софиянски, защото той е поел ангажимента, председателят на общинския съвет Владимир Кисьов, екоминистърът Долорес Арсенова и финансовият министър Милен Велчев. "Да седнем, да се разберем. Велчев да каже колко пари ще отпусне за ново сметище, Арсенова - коя ще е площадката, и Софиянски да определи сроковете за строителството. После сядаме и подписваме споразумение", обяснява Славейко Добринов.

 

Има ли алтернатива

 

"В момента няма друго подходящо място, където да бъде изхвърлян боклукът на София", смята Милор Михайлов. На същото мнение е и зам.-министърът по екологията Маноела Георгиева. Според двете администрации останалите депа около столицата са в по-лошо състояние от суходолското, което има разрешение за ползване до края на 2005 г. Според екоминистерството то не замърсявало въздуха, почвите и водите. Оставащият капацитет на сметището е 210 хиляди кубически метра и той ще бъде запълнен до началото на октомври, каза директорът на фирма "Чистота Искър" Павел Граматиков, който отговаря за депото.

Ако суходолци не отстъпят, другият вариант е боклукът да се извозва в депата около София. Такъв опит вече имаше със сметището в Костинброд. Другите, които могат да се използват, са в Горна Малина и Елин Пелин. За това обаче е необходимо столичният кмет да се договори с кмета на община Горна Малина за използване на тамошното депо срещу заплащане, обясни зам.-министърът на екологията Маноела Георгиева. Дори и да се постигне споразумение, това е временно решение, защото при огромните количества отпадъци, които столичани генерират всекидневно, за два месеца теренът в Горна Малина би се изпълнил, допълни Георгиева.

 

Трайното решаване на проблема е заводът за отпадъци

 

До този извод общината стигна след няколкогодишно умуване. Аргументите са, че това е най-екологичната технология за обработка на боклуците. Другите предимства са, че отделената от изгарянето енергия може да се използва за различни нужди. Освен това проектът предвижда преминаване през пещите и на остатъците от пречиствателните станции за отпадни води на София. Не е маловажен и фактът, че докато едно сметище може да се експлоатира около десетина години, то заводът може да работи три-четири пъти по-дълго.

Въпреки че за завода се говори още от 2000 г., кога ще стане факт остава въпрос с повишена трудност. Причината е, че никой не го иска на своя територия. През 2001 г. София изпусна 110 млн. евро по проект за управление на отпадъците, финансиран по програма ИСПА. Причината беше, че от предложените от испанската компания "Инитек" четири площадки - край Балша, Кубратово и на територията на рудниците "Кремиковци" 1 и "Кремиковци" 1а, не беше одобрена нито една. Докато за терените край Балша и Кубратово аргументите на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите бяха по-скоро екологични, площадките край рудниците на "Кремиковци" не бяха одобрени заради протестите на местното население и политически интриги. Участвали в общественото обсъждане през май 2001 г. коментират, че

 

хората приели на нож идеята

 

в близост до домовете им да се изгради завод за отпадъци и са напуснали демонстративно залата. Аргументите на общинари, еколози, геолози и всякакви специалисти остават да висят във въздуха и до дебати така и не се стига. От кметството подозират, че местното население е било подучено от кандидат-депутати, които са искали да си направят актив преди изборите през юни 2001 г.

Същата картина е на път да се повтори отново. След тригодишни преговори общината и металургичният комбинат "Кремиковци" стигнаха до споразумение заводът да се изгради върху 60 дка на територията на предприятието. След преговори на общината с над 30 инвеститори до финала достигнаха гръцко-американският консорциум "Болкан инженеринг"/"Базик" и белгийско-британското дружество "Ремко - Б"/"Брайнд интернешънъл". Бъдещото смесено дружество трябва да бъде между "Кремиковци" и един от двамата инвеститори. Ангажиментът на общината е да осигурява по 1000 т боклуци дневно, като за целта ще се сключи дългосрочен договор с инвеститора. Според офертите на двете компании "Болкан инженеринг" са готови да инвестират 80 млн. евро и да изгарят 1100 т боклуци дневно при цена 16 евро на тон, докато "Ремко - Б" ще вложат 95 млн. долара и ще преработват 1950 т смет дневно при цена 5 евро на тон. По-ниската цена е заради факта, че "Ремко - Б" иска да преработва и опасни промишлени отпадъци.  

Въпреки че още през септември "Кремиковци" обяви процедура по Закона за обществените поръчки, досега все още не е избран инвеститор. От предприятието отказват коментар. Неофициално подхвърлят, че общината бави крайното решение. Не е ясно дори дали "Кремиковци" продължава да държи на изграждането на завода. Ако приемем, че отговорът е положителен, то ще са необходими поне още две години, докато той заработи. За доклада по ОВОС ще са нужни поне пет-шест месеца, а за строителството на инсталацията още 12-18 месеца.

Въпреки че неяснотите около завода са много, общинската група на БСП вече обяви, че е против. Изявлението от името на групата беше на съветника Евтим Евтимов, според когото и местните жители ще протестират. Като потенциални площадки за депа, а не за завод, Евтимов лансира места около пречиствателната станция за отпадни води край Кубратово, както и мините "Перник", "Чукурово".

"Евентуалното изграждане на завод за отпадъци може да съживи този район, който е изключително пострадал от хаотичния строеж на "Кремиковци", е мнението на зам.-кмета по строителството Иван Гечев. В момента избраният терен е каменна пустиня, в която над 20 години е изхвърляна вече преработената от комбината руда. Освен това ще се осигурят нови работни места в район от столицата, където безработицата е доста висока. Другото предимство е, че край фабриката за преработване на боклук ще се монтира и апаратура за измерване на вредните емисии в атмосферата, която би контролирала и изпусканите от "Кремиковци" емисии.

Истината е, че

 

трудно ще се намери подходяща площадка

 

за строеж на ново сметище или изграждане на завод за отпадъци. Причината е, че София се намира в затворено поле, като половината от неговата територия не е под юрисдикцията на Столичната община. Всички опити да се договори строеж извън столицата срещат силната съпротива на кметовете и местното население. И тази патова ситуация няма да се промени, докато не се намери компромисен вариант, удовлетворяващ всички страни. Иначе смрадта ще продължава да ни залива.

-----------------

Прокуратурата образува проверка Софийската градска прокуратура образува проверка по повод публикации в медиите за възникналото напрежение във връзка с дейността по сметоизвозването на територията на София. Изискани са документи и становища на общината, инициативния комитет на протестиращите и фирмите, обслужващи сметището. Целта на проверката е да се изясни законосъобразността на създаването, въвеждането в експлоатация и обслужването на сметището. Ще се проверява още дали то отговаря на европейските норми и стандарти в тази област, както и на законодателството. Районният прокурор Славчо Кържев обяви, че е назначил екологични експертизи.

Без някой да е намесвал Министерството на вътрешните работи като страна по проблема около сметището, в официално съобщение МВР се разграничи от ситуацията и обяви, че лично кметът Стефан Софиянски носи цялата отговорност за преодоляването на проблема и постигането на компромис. В случая става въпрос за конкретни искания, свързани пряко със здравето и нормалните условия за живот на жителите на Суходол, се посочва в съобщението. Вътрешното министерство в същото време настоява софийската община да предложи конкретен график за решаването на проблема в Суходол, "поставен и разискван още по време на предизборната кампания за местните избори през 2003 г."

 

История

Японци, германци и испанци са ни съветвали за боклука през годините. В началото на 80-те години с финансовата и експертна помощ на Агенцията за международно сътрудничество към правителството на Япония (Джайка) са избрани 12 площадки за сметище на София. И досега те са сред потенциалните терени. Освен японския опит за 20 години по въпроса за бъдещето на боклука на столицата съвети са давали германци (1996 г.) и испанци (2000 г.).