Предприятията от миннодобивната промишленост предлагат половината от приходите, които държавата събира по концесионните им договори, да се акумулират в екологичен фонд. Тази идея обсъждат с Министерството на икономиката мениджърите на едни от най-големите рудници - "Елаците мед", "Челопеч" и "Асарел медет", обяви шефът на "Геотехмин" Цоло Вутов, един от собствениците на "Елаците мед". Целта е да се намери алтернативно решение на проблема с големите замърсявания, който е ангажимент на фирмите и държавата.

В момента на второ четене в парламента се гледат промени в Закона за подземните богатства и мините се надяват предложението им да бъде добавено. Идеята е в ранен етап и не е ясно как ще се използват средствата от този фонд. Според сегашните предложения в закона извън концесионните такси всяко дружество е длъжно да отчислява в специална набирателна сметка средства за рекултивация на терените след изчерпване на залежите. "Тези средства не могат да се ползват от дружествата без разрешението на министерството, издало концесията. Не зная каква е идеята за екофонд, предлагана от предприятията, но тя трябва да е съобразена не само с българското законодателство, но и с евроангажиментите", коментира юристът от Министерството на околната среда Юлия Арутунян.

Българските и чуждестранни компании, които експлоатират подземните богатства или добиват минерални суровини, са едни от най-големите инвеститори, обяви и зам.-министърът на икономиката Валентин Първанов, отчитайки концесионната дейност на ведомството за миналата година. Само за 2004 г. инвестициите по концесионните договори в системата на министерството надхвърлят 120 млн. долара. Най-големи вложения са направили концесионерите на "Челопеч" с над 10.7 млн. долара, на "Елаците мед" - с 8.4 млн. долара, на "Каолин" - с 3.3 млн. долара и на "Асарел медет".

Нарастват приходите и от такси, които 70-те дружества към Министерството на икономиката плащат за експлоатацията. През последните четири години в бюджета от концесии средногодишно са влизали по 8 млн. лв. Само през 2004 г. концесионните такси възлизат на 10.5 млн. лв., което е около 40% от приходите, събирани от всички концесионери в страната, поясни Първанов.

С направените инвестиции в рудниците и флотационните фабрики най-големите концесионери очакват да удължат живота на мините и да увеличат производството на цветни метали. Само от "Елаците мед" се очаква до 2020 г. да се добият 140 млн. руда, от която да се извлекат 500 хил. тона мед, 16 т злато и 80 т сребро. Съществени приходи очакват и собствениците на "Челопеч майнинг", където годишно може да се преработват по 1.5 млн. т руда, обясни шефът на дружеството Лоранс Марсланд.

- - -

Държавата води преговори за сондажите в Либия

Държавата води преговори с 20 кандидата за продажба или съвместно изпълнение на концесиите в Либия, съобщиха от Министерството на икономиката. През 1979 г. държавното дружество "Булгаргеомин" по междуправителствена спогодба получи концесия за добив на нефт в Либия, чийто срок е 25 години. От добива българската страна трябваше да получава само 15%, останалите са за Националната нефтена компания на Либия. След дълги промени и прехвърляне на концесионните права до 15 март държавата трябва да реши дали да продаде правата си, или да търси партньор за съвместно изпълнение. Досега концесията не е действала. Необходимите инвестиции се изчисляват на около 750 млн. долара.