Архитекти и инженери се обединиха да решават заедно проблемите в инвестиционния процес, свързани с хаоса и гъстота на застрояването, занижения контрол, липсата на професионализъм в сектора. За пореден път те обвиниха за ситуацията инвеститорите, които се проявявали като "хищници", гонещи максимална печалба.

В четвъртък Камарата на архитектите в България (КАБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) подписаха споразумение за съвместни действия по време на годишния форум "Идеи и инвестиции в строителството".

Документът остава отворен и за останалите участници в процеса, каза арх. Марин Бакалов председател на БААИК.

 Проблемите на архитектурата трябва да бъдат решавани от самите нас, заяви арх. Петко Йовчев, председател на КАБ. Според всички участници в дискусията сега инвеститорът диктува всички правила в строителството. "Свидетели сме на едно брутално отношение на инвеститорите към архитектурния обект за извличане на максимална печалба, което често води до печални резултати", посочи арх. Иван Станишев, председател на Съюза на архитектите. Той даде за пример в това отношение столичния кв."Лозенец" и Черноморското крайбрежие. По думите му корупционният натиск за нарушаване на нормите е силен както по отношение на градоустройственото планиране, така и във високото строителство и опазването на паметниците на културата. За това спомага и фактът, че в Закона за устройство на територията и наредба 7, в която са регламентирани параметрите на застрояване, не се предвижда връщане на проектите по целесъобразност, ако те са естетически и функционално неприемливи.

"През последните 15 години в София се проектира като в условията на криза, тъй като общ устройствен план продължава да няма.

Така цели квартали се строят на парче, като се гони максимална плътност и интензивност на застрояването", каза арх. Николай Ярамлъков. Според колегата му арх. Тангъров цените в определени райони в столицата се свалят или качват по изкуствен начин. Той се аргументира с внушенията, че северните зони са неблагоприятни за живеене, заради което цените на имотите там останаха ниски, както и масираната реклама на южните селища край София, заради която сега Бояна, Драгалевци и Симеоново са изправени пред опасността да се повтори и с тях това, което стана с кв. "Лозенец".

Липсата на достатъчно ефективен контрол е другият основен проблем за срутващите се още в процеса на строителството сгради, заявиха участниците във форума.

Според шефа на Съюза на архитектите обикновено собствениците на надзорната фирма са подставени лица и в действителност - от надзираваната компания. За по-голяма гавра фирмата се нарича "независим контрол в строителството", допълни арх. Станишев. Подкрепи го инж. Любомир Ташков, председател на КИИП. "Създадено е усещането, че инвеститорът може да задължи архитекта да му проектира каквото си пожелае. Често ръководителите на строителни фирми не са технически лица, а хора със свободни професии, които не разбират нищо от тази дейност. Така се стига до взимане на рискови решения, като се правят компромиси с качеството на материалите, не се спазват технологията и организацията на работа на обекта, прекомерно много се бърза, за да бъде завършен предсрочно", обясни системата на работа инж. Ташков.

Организацията му  прави собствено разследване на причините за инцидента със срутилата се сграда на столичния бул. "България". Камарата също така отхвърля категорично  внесения от депутата от СДС Лъчезар Тошев законопроект, който предвижда да отпадне изискването за 18 месеца стаж за получаване на пълна проектантска правоспособност. Още по време на приемането на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране гилдията настояваше този стаж да бъде поне 3 години, каквато е европейската практика, но депутатите го намалиха на 1.5 година. Сега ако и това изискване бъде премахнато, все по-често ще бъдем свидетели на срутващи се сгради, прогнозираха специалистите.

Според зам.-председателя на САБ арх. Тодор Булев е необходимо да се върне възловата фигура на проектанта като авторски колектив, който трябва да ръководи процеса от идейната скица до предаването на обекта. Сега фигурата на автора е разпиляна по различни звена и много често накрая той не може да познае творбата си.

Много дискусии предизвика и проблемът с авторското право на архитектурния колектив върху обекта. Архитектурата беше изключена от Закона за авторското право, каза арх. Иво Петров. Според него този въпрос ще излезе на преден план с влизането ни в ЕС.

Георги Димитров от дирекция ИСПА към Министерството на регионалното развитие и благоустройството посочи, че в сегашния момент авторското право у нас е в пълен разрез с европейските изисквания.

По неговите думи този въпрос е решен много просто в европейските страни, като проектантът на обекта след това става и инженер, като поема контрола по осъществяването му. Димитров съобщи, че от Делегацията на ЕС у нас вече има внесени предложения за хармонизация на Закона за устройство на територията с международните изисквания на ФИДИК.