В предишното издание на вестника бяха изложени някои от предимствата на специалната правна уредба на секюритизацията по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) в контекста на подценените възможности на дълговия пазар в страната. Посочени бяха изискванията за учредяване и лицензиране на дружествата, осъществяващи дейност по секюритизация на активи. В днешния брой темата продължава с анализ на дейността на дружествата със специална инвестиционна цел. Регулацията се подчинява на редица правила за прозрачност и сигурност на инвеститорите. Дружествата са освободени от корпоративен данък.

Според адвокат Светлина Кортенска финансовите институции биха могли да ускорят процеса на секюритизация чрез рефинансиране и диверсификация на кредитния риск, произтичащ от длъжника по секюритизираното вземане. Друг положителен фактор би било участието на този пазар на големи доставчици на комунални и публични услуги, които да прехвърлят вземанията си за секюритизация на ДСИЦ, като постигнат същите цели на рефинансиране. Особено важно условие според автора е реформата в съдебното изпълнение. Тя би осигурила успешното структуриране и секюритизацията на вземания в случаите, когато вземането, представляващо базов актив на издадените ценни книжа, бъде просрочено или обезпечението загуби част от стойността си.

------------------

 

 е-mail: [email protected].

Конкретната дейност на дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) по секюритизация на вземания също е предмет на специално регулиране. Основно изискване на закона е вложенията на дружеството да се извършват само във вземания от местни лица, които вземания да не са предмет на принудително изпълнение, така че да бъде гарантирано качеството на активите, които ще се секюритизират. Придобиваните вземания подлежат на задължителна оценка от независими оценители, към които законът също има специални изисквания, с цел да се елиминира всяка форма на зависимост или конфликт на интереси между оценителя и дружеството. Оценката на вземанията е съществен елемент от процеса на секюритизация.

Съгласно закона цената на придобиване на вземанията не може да надхвърля значително тяхната оценка, а цената на прехвърляне не може да е значително по-ниска от оценката освен при изключителни обстоятелства. Вземанията, придобити от ДСИЦ, се оценяват не само при придобиването им, но и текущо в края на всяка година или при промяна с повече от 5 на сто на индекса на инфлация, определен от Националния статистически институт.

 

Дейността на ДСИЦ е ограничена

 

дотолкова, доколкото законът не допуска дружеството да сключва сделки за обезпечаване на чужди задължения или да предоставя кредити. ДСИЦ не може да взема банкови кредити, ако кредитите надхвърлят 20 на сто от балансовата стойност на активите, които се използват за изплащане на лихви и ако кредитът е за срок над 12 месеца. Банкови кредити за придобиване на активи за секюритизация обаче са допустими. Същевременно ЗДСИЦ забранява на дружеството да придобива дялови участия в други дружества (освен участия в капитала на обслужващи дружества, но само в рамките до 10 на сто от капитала си), както и забранява дружеството да участва на капиталовия пазар, като инвестира в активи, различни от тези, за които е лицензирано, освен ако инвестира свободните си средства в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или в банкови депозити.

Ограничения се предвиждат и за придобиването на нови активи за секюритизация. Това е възможно само ако придобиването е предвидено в устава и проспекта на ДСИЦ за публично предлагане на ценни книжа.

Самото обслужване на придобитите вземания, тяхното събиране и отчетност е възложено на отделни, самостоятелни обслужващи дружества, професионално и организационно квалифицирани за тази дейност. Законът регламентира и специфичните изисквания, на които следва да отговарят тези дружества, включително правилата за сключването и за цената на договорите между ДСИЦ и едно или повече обслужващи дружества.

Другата група изисквания към дейността на ДСИЦ, гарантиращи сигурността на инвеститорите, е свързана със задълженията на ДСИЦ да разкриват информация и да не допускат конфликт на интереси. ДСИЦ са длъжни в тримесечните и в годишните си отчети да предоставят и публикуват информация за разпореждането с активи на стойност, надвишаваща с 5 на сто стойността на секюритизираните активи, както и друга информация, определена в наредба на КФН. Дружествата за секюритизиране на вземания задължително предоставят и публикуват информация: за дела на необслужваните вземания спрямо общия размер на секюритизираните вземания; за вида и размера на обезпеченията и срока до падежа на вземанията, надвишаващи с 10 на сто общия размер на всички секюритизирани вземания; за средния размер на обезпеченията спрямо общия размер на вземанията; среднопретегления срок на плащанията по главници и лихви на секюритизираните вземания; класификация на секюритизираните вземания и друга информация, предвидена в специалната наредба на КФН.

В заключение дейността на ДСИЦ се подчинява на редица правила за прозрачност и сигурност на инвеститорите.

 

Защита на имуществото

 

В ЗДСИЦ е предвидената специална защита на дружественото имущество в отклонение от общия режим, установен в търговското законодателство. В случай на несъстоятелност на прехвърлителя на придобитите от ДСИЦ вземания за секюритизация правилата на Търговския закон относно нищожност и отмяната с обратна сила на определени сделки не се прилагат. Това означава, че масата на несъстоятелността на прехвърлителя на вземане за секюритизация няма да се попълва с прехвърлените вземания независимо дали са налице основанията за нищожност или отмяна на прехвърлянето. Предпоставка за ползване на това предимство обаче е ДСИЦ да е спазило изискванията на закона при придобиване на вземанията същите да не са били предмет на спор или на принудително събиране.

 

Печалба и данъчни облекчения

 

С цел да се стимулират инвестициите чрез ДСИЦ Законът за корпоративното подоходно облагане предвижда изрично, че тези дружества няма да се облагат с корпоративен данък.

Със същата цел ЗДСИЦ предвижда, че не по-малко от 90 на сто от печалбата на ДСИЦ за финансовата година задължително се разпределя като дивидент. Срокът за изплащане на дивидента е до 12 месеца от края на съответната финансова година.

 

Тенденции

 

Направеният дотук преглед на предимствата на секюритизацията на вземания от ДСИЦ е неизчерпателен. В контекста на възможностите, които пазарът на вземания предлага, дейността на ДСИЦ предизвиква специален интерес. Макар все още да липсва натрупване на практика и приключване на конкретен проект за секюритизация на вземания (на този етап анализ може да се направи единствено на секюритизацията, осъществена от “Капитал директ 1” АДСИЦ на няколко банкови заема на обща стойност 2 900 000 хиляди евро, финансирани отчасти със собствен капитал на дружеството и отчасти с емисия на облигационен заем, чийто краен срок е през 2011 г.), някои тенденции вече могат да бъдат очертани.

Дейността по секюритизация на вземания ще зависи изключително от предлагането от банките и финансовите институции на обезпечени вземания за секюритизация от ДСИЦ. На практика банките и финансовите институции биха могли да ускорят процеса на секюритизация и биха могли да стимулират пазара на вземания чрез рефинансиране и диверсификация на кредитния риск, произтичащ от длъжника по секюритизираното вземане. Друг фактор, който би стимулирал развитието на пазара на вземания, е участието на този пазар на големи доставчици на комунални и публични услуги, които да прехвърлят вземанията си за секюритизация на ДСИЦ, като постигнат същите цели на рефинансиране.

Особено важен фактор е развитието на способите и ускоряване на събирането на вземания. В това отношение предстоящата реформа в съдебното изпълнение може да окаже пряко въздействие върху условията за развитие на пазара на вземания в страната и възможностите за ускоряване на оборота и рефинансиране на стопанската дейност. Гарантирането и предвидимостта на своевременното събиране на вземания би осигурило успешното структуриране и секюритизацията на вземания в случаите, когато вземането, представляващо базов актив на издадените ценни книжа, бъде просрочено или обезпечението загуби част от стойността си.

 

Съдържанието на тази статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът и ”Борислав Боянов & Ко” няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на нея. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.

*Адв. Светлина Кортенска, Адвокатско бюро „Борислав Боянов и Ко”,