Едва 163 хиляди са хората, които са сключили договори с някое от десетте дружества за допълнително здравно осигуряване, сочат данните на Комисията по финансов надзор. Над 80% от тях са застраховани в една от компаниите, в две от дружествата през миналата година е нямало нито един клиент. Според собствениците им това се дължи най-вече на факта, че Националната здравноосигурителна каса не им оставя ниша за действие. Тя плаща за всякакъв тип медицински услуги и хората не виждат смисъл да дават пари за едно и също нещо по два пъти, обясниха застрахователите.

От 150 до 300 лв. на година струва обикновено здравната полица на човек, срещу която дружеството плаща за прегледи при специалист и за лечение в болница. В някои от офертите няма лимит за разходите, които ще покрие застрахователната компания. Повечето от дружествата обаче плащат до определени размери. Например на месец човек може да похарчи до 700 лв. за прегледи при специалист, а ако влезе в болница, компанията няма да плати повече от 25 хил. лв. за лечението му. Сред офертите на застрахователните дружества има и специални "екстри" като престой в самостоятелна стая или апартамент в болницата, или денонощна връзка с лекар за оказване на спешна помощ. Някои от тях предлагат транспорт до болницата или медицинска сестра, която да се грижи за пациента в дома му.

По-скъп от всички тези бонуси е пакетът за стоматологична помощ, тъй като тази дейност е най-рискова за компаниите. Няма човек, който да не си слага пломба поне веднъж годишно, обясниха застрахователите. Цената на полиците обаче зависи и от други фактори като възраст, пол, от какви болести страда човекът, дори от това дали има дългове към здравната каса. Някои компании не искат да сключват договори с хора, които не са си плащали вноските за здраве.

Дублирането на услугите с тези на здравната каса обаче не е единствената причина, поради която хората не искат да се осигуряват повторно за здраве. За това са виновни и самите лекари, които често искат пари на ръка от пациентите си, каза Дилян Петров, изпълнителен директор на "Закрила". Така пациентите не намират смисъл да се осигуряват, след като най-накрая пак плащат, обясни той.

Друга причина за липсата на интерес към доброволното осигуряване е и, че българите нямат такива навици, смятат още застрахователите. Доказателство за това е и фактът, че повечето договори са сключени не с отделни хора, а с цели компании, които са решили да осигуряват сами служителите си за здраве. Не на последно място застрахователите изтъкват и факта, че доброволно здравно осигуряване в страната има само от 3 години. Половината от дружествата пък започнаха дейността си едва през миналата година.

----------------------

Дружествата за допълнително доброволно здравно осигуряване

Българска здравноосигурителна компания "Закрила" АД, "Обединен здравноосигурителен фонд Доверие" АД, "Булстрад - здравно осигуряване" АД, "Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ", "Здравноосигурителен фонд Медико - 21" АД, "Български здравноосигурителен фонд" АД, "Здравноосигурителна компания България здраве" АД, "Доброволна осигурителна мрежа - Здраве" АД, "Здравноосигурителна компания Надежда", "Здравноосигурително дружество - Планета" АД.