Новите цени в проектирането противопоставиха архитектите и инженерите на строителите и предприемачите. Спорът е дали приетите минимални цени трябва да са задължителни или препоръчителни. Тарифите бяха приети по силата на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и са в сила от 1 септември 2004 г. Реално обаче по тях се работи от началото на 2005 г.

Проведоха се дискусии, за да се изгладят противоречията и да се обедини гилдията. Точката в спора трябваше да бъде поставена миналата седмица на строителното изложение с подписването на меморандум за сътрудничество от председателите на Камарата на архитектите (КАБ), на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Българската строителна камара и Българската предприемаческа камара. То обаче беше провалено от гневни изказвания на електроинженер и предприемач, които показаха пропастта, която разделя двата лагера. Представяме ви случилото се репортажно, с репликите на главните действащи лица.

----------------------------------------

"Какъв е този монополизъм, с какво право някакви браншови организации ще ни налагат задължителни минимални цени на проектиране", скочи Димитър Логофедов точно преди подписването. Той се представи като електроинженер по образование и предприемач по занятие и дух и определи минималните цени като завишени, антипазарни и монополни. "От либерализация се върви към монополизиране на пазара", смята инж. Логофедов. "Защо, когато искам да си построя две кравеферми по типов проект, трябва да плащам двойно за проектантския труд, като проектът е един и същ", попита инженерът. Той беше шумно аплодиран от колегите си, но никой от тях не посмя да се изкаже пред публиката. Причината според тях е зависимостта им от архитектите, които трябва да им заверят проектите, за да започне строителството на обекта.

Проектантските цени са скочили двойно

признават всички. "Ако преди Нова година се договаряхме на цени от 6-8 евро/кв.м разгъната застроена площ (РЗП), то сега минималната цена е 15-18 евро/кв.м", каза управителят на "Линднер България" Росен Плевнелиев. Цените се вдигнаха, но качеството го няма. Почти всеки проект е непълен и трудно се защитава пред общините, особено при инженерното проектиране, оплакаха се строителите.

Шефът на Камарата на архитектите Петко Йовчев обаче представи нещата под друг ъгъл. Неговите разчети показват, че средният хонорар, по който се сключват договорите за архитектурната част, се е повишил от 5.028 лв. на 5.79 лв. след въвеждането на минималните цени. Това е увеличение от 1.28% на 1.47% на строителната стойност на обекта, или 0.19 пункта от процента, аргументира се арх. Йовчев. Не може този, който е създал идеята за сградата, да не бъде равнопоставен и достоен участник в инвестиционния процес, казва архитектът.

Нуждата от минимални цени в проектирането се наложи най-вече от обезценяването на труда на проектантите и инженерите след промените, с които бяха доведени до просешка тояга, застъпи се шефът на КИИП инж. Любомир Ташков. Според него това е довело до влошаване на качеството на проектите и резултатът са рухващите сгради. Доброто проектиране може да снижи цената, като се спестят до 30% от строителната стойност, каза инженерът.

Препоръчителни или задължителни цени

Архитектите и инженерите държат минималните цени да са задължителни. Предприемачите - препоръчителни. "Трябва да се отмени понятието "минимални задължителни цени в проектирането", а препоръчителните биха могли да се определят като 50% от сега обявените минимални", предложи инж. Пламен Андреев, шеф на строителната компания "Планекс". Според Росен Плевнелиев минималните цени като понятие са нещо остаряло. Той посочи, че има хиляди начини минималните цени да бъдат заобиколени: "Пазарът сам ще определи цените и тези минимални защитни тарифи ще бъдат уредени не по два или три, а по десетки начини."

"Много добре зная какво правят колегите, които работят на по-ниски цени - всъщност те работят на по-високи, защото не представят пълния набор от проекти, иначе не излиза сметката", коментира арх. Йовчев. Според него не може за една и съща цена един архитект да представи четири чертежа за един проект, а друг - 22.

Германският модел е взет за пример при определянето на минималните цени за проектиране, като сумите са намалени с 60%, за да се съобразим с българския пазар, каза арх. Йовчев и обясни, че вместо реалната строителна стойност, която в момента е около 250 евро/кв.м завършено строителство, е приета стойност между 330 и 500 лв./кв.м, като е намалена с официалната нормирана строителна печалба на инвеститора. В момента у нас цената за комплексно проектиране варира между 3.5% и 5.5% от строителната стойност, пресметна архитектът. В Германия е средно 15%, в Полша - 14%, във Великобритания - 10%, а в Канада - 7%.

"Не давайте за сравнение порочната германска практика, където в момента има либерализация на пазара", призова Плевнелиев, който е управител на германска компания. Той посочи, че в момента Европейската комисия разглежда архитектурните цени в Германия, Италия и Франция и е излязла със становище, че те следва да бъдат препоръчителни. В Германия някои архитекти взимат хонорар от 30% от строителната стойност на обекта. По-добре да го направиш съдружник, отколкото да му платиш, обясни Плевнелиев.

Според арх. Йовчев ще има опашка за българските архитекти, когато влезем в ЕС с тарифата от 3 до 6% за проектиране. "Сега цените в строителството вървят нагоре, но се подгответе за момента, когато ще тръгнат надолу", репликира го Плевнелиев и даде пример с офисния пазар. Шефът на Строителната камара инж. Симеон Пешов се съгласи, че в ЕС не може да влезем като аборигени, но личното му мнение е, че повишаването на цените за проектиране трябваше да стане стъпаловидно. "Защото не може от утре да се вдигне цената на бензина два пъти", аргументира се той.

Необходим е закон за строителя

"Трябва да се опитаме да приемем редица закони, които липсват в сектора", обобщи шефът на Камарата на предприемачите инж. Николин Гаврилов. "В бранша трябва да има ред, защото не може всеки бръснар да става строител и да смята, че изливането на бетона е елементарно", подкрепи го инж. Пешов. Къде е законът за строителството, попита инж. Андреев и си отговори, че строителите нямат лоби в парламента като архитектите и инженерите.

Според предприемачите задължително трябва да се върне авторският надзор. "Независимият" надзор взима парите на проектанта, каза Маряна Даверова от името на инвеститорите. Според инж. Съби Събев голяма част от проблемите идват от лошата формулировка в Закона за устройство на територията. "Една къща на село не може да е инвестиционен проект и за нея цените да се качват двойно", коментира той.

Всички в бранша са единодушни, че без правила хаосът в строителството ще продължи. Потърпевш от ситуацията е клиентът, който плаща ненормално високите цени на архитекти, инженери, строители и предприемачи.