Икономическият растеж може да се забави, компаниите ще загубят пазарите си, а дефицитът на пенсионната система ще се увеличи, ако държавата не предприеме бързи мерки за преодоляване на демографската криза. Това са изводите в огласения вчера анализ, поръчан от Икономическия и социален съвет (ИСС) - съвещателен орган към Народното събрание, правителството и президента, който включва на квотен принцип експерти от работодателски, синдикални, граждански и съсловни организации. В изследването са участвали специалисти от БАН, УНСС и социолози. Те са включили и мненията на широк кръг браншови сдружения от различни сектори на икономиката. Въз основа на изводите в анализа общественият съвет призовава държавните институции, политическите партии и гражданското общество бързо да се обединят около цялостна стратегия за решаване на проблемите, произтичащи от демографската криза.

Заради недостига на образовани и квалифицирани работници още през следващите пет - седем години ще се наложи сезонен и дори постоянен внос на работна ръка, предупреждават експертите.

Според тях, ако не започнат да се връщат младите емигранти, ще се увеличава делът на възрастните работещи, които са по-консервативни и по-пасивни и по-трудно възприемат новите технологии. "По прогнози на работодателски организации до 2010 г. четири/пети от българската икономика ще претърпят технологично обновление, докато работната сила ще се обнови с едва 20 на сто", посочи председателят на Комитета за социална политика в съвета Владимир Бояджиев.

В последните години кризата на пазара на труда се очерта и във все по-трудното намиране на квалифицирани кадри, нужни за икономиката. Едно от проявленията й е диспропорцията в предпочитаните специалности - предимно юридически и икономически, докато работодателите все повече търсят инженери например. По тази причина големите работодателски и браншови организации се разбраха със Съвета на ректорите още за следващата академична година да участват пряко в писането на учебните програми и определянето на приема в университетите.

Проблемът с кадрите вече се усеща и в предприятията от химията и металургията където по традиция няма проблеми с квалифицираните работници. "Вече втора година предлагаме стипендия за специалист по технологията на каучука във Химико-технологичния институт, но липсва интерес от студентите", каза Славка Стефчева, изпълнителен директор на завода за каучукови изделия "Зебра". Освен че трудно намират висши кадри, мениджърите се оплакват и от липсата на подготвени работници. "Хората си мислят, че децата им ще работят при нас с кирки и лопати, а всъщност производството отдавна е автоматизирано. Заради тези заблуди няма никакъв интерес към отрасъла, нито към университетските специалности в тази област", допълни и Политими Паунова, секретар на браншовата камара по черна и цветна металургия.

В същото време от Икономическия и социален съвет прогнозират, че заради предстоящото еврочленство на България ще се засили напливът на гастарбайтери от Азия и Африка. Неотдавна Главната инспекция по труда също излезе със становище, в което се казваше, че заради възможностите за свободен достъп до ЕС все повече хора се опитват да се заселят трайно в България, като търсят различни възможности да узаконят престоя си, включително и чрез фиктивен бизнес. Участващите в съвета организации препоръчват на държавата да разработи специални стимули за представителите на българските малцинства в Украйна, Молдова и Западните покрайнини, които искат да се преместят у нас. По думите на Бояджиев поне около 100 хиляди от тях са готови да го направят, но са затруднени от процедурата, която ги третира наравно с всички останали чужденци.

Според разработката на ИСС ситуацията се влошава, тъй като младите и образованите продължават да напускат страната. Сред предлаганите в тази посока мерки са преференциални кредити за родители студенти и млади семейства, данъчни преференции за работодатели, които назначават младежи след дипломирането, въвеждане на семейно подоходно облагане.

Преброяванията на населението, извършени от статистическия институт през 1992 г. и 2001 г., показаха, че за 10 г. българите са намалели с половин милион души. Само през миналата година по данни на НСИ броят на младежите, които не са стигнали годините, за да работят, е намалял с 35 хил. души. Между 800 хил. и 1.1 млн. българи всяка година работят сезонно в държавите на Европейския съюз, сочи анализът на обществения съвет. Изводите в него косвено бяха потвърдени вчера и от Националния статистически институт, който съобщи, че само през миналата година населението на страната е намаляло с половин процент и в края на 2004 г. наброява 7.7 млн. души. Над трудоспособна възраст са една четвърт от българите и фактът, че делът им не се увеличава значително, е само за сметка на увеличението на възрастта за пенсиониране и голямата смъртност, обясниха статистиците.

Седемдесет процента от бебетата се раждат в ромски семейства, които са и сред трайно маргинализираните групи в българското общество, твърди изследването на ИСС. Децата в тях често не растат щастливи, не изпитват родителска грижа, принуждавани са да просят и проституират, не са насърчавани да учат. Като пораснат, те ще възпроизвеждат същия поведенчески модел и така кризата ще се задълбочава още повече, коментират експертите.

Отделно заради рухналата система на здравеопазване и спада на жизненото равнище се увеличава смъртността сред все по-младите генерации, особено сред мъжете между 50 и 60 г., продължава анализът. Според данните в него средната продължителност на живота в България е със 7-8 години по-ниска отколкото в петнайсетте стари членки на ЕС, а смъртността сред децата - три-четири пъти по-висока.

Държавата бездейства, изцяло е загърбила тези проблеми, не ги оценява и анализира, а често дори няма информация за тях, каза лидерът на КТ "Подкрепа" и зам.-председател на съвета Константин Тренчев. Становището на обществената структура е, че ако бързо не се разработи стратегия с хоризонт поне 2050 г., която да бъде приета с обществено-политически консенсус, след 10 - 15 г. последствията от тази недалновидност вече няма да могат да бъдат преодолени.

Членовете на съвета предлагат да се разработят регулации, които да са мотивиращи за средната класа и елита и сдържащи политики спрямо несоциализираните общности. "Често се казва, че не се раждат деца, защото младите нямат добри доходи и жилища - няма практически доказателства обаче, че хората с най-големи жилища и с най-високи доходи имат по-многочислени семейства", посочи доц. Дулевски от УНСС. Той припомни, че в Евросъюза съществува понятието "добро родителство", според което липсата на грижи, посегателствата върху деца, злоупотребите с родителски права могат да бъдат криминализирани.