След тригодишно суетене около съдбата на недостроената АЕЦ "Белене" в четвъртък правителството реши окончателно да започне изграждането на два реактора по 1000 мегавата. Изграждането й, спряно в началото на 90-те години заради неизяснена икономическа и екологична целесъобразност, е най-мащабният за последните 15 години проект - обявената вчера сума за осъществяването му е около 2.4 млрд. евро, като срокът за пускането в експлоатация на първия реактор е 2011 г. Очаква се реално строителството да започне през 2006 г. - през мандата на следващото правителство.

Решението окончателно отхвърли технологията за реактор с тежка вода от типа "Канду", какъвто предлага канадската компания АЕCL. Така кандидатите, които ще предложат реактори за новата централа, са консорциумът между руската "Атомстройекспорт" и германските "Фраматом" и "Сименс", както и чешката "Шкода". Преди две години те бяха сред компаниите, заявили интерес към строителството на новата мощност. В бъдеще ще могат да кандидатстват и други компании.

До тридесет дни ще бъде обявен международен търг или конкурс за избор на изпълнител и доставчик на оборудването. НЕК ще проведе процедурата, която ще продължи от шест до девет месеца, което означава, че победителят ще стане известен през ноември.

Според разясненията, дадени от енергийния министър Мирослав Севлиевски, първият реактор ще бъде построен с държавна гаранция - условие, срещу което възразяват повечето от икономическите анализатори у нас, а също и МВФ. Севлиевски обаче изтъкна, че няма да има дългосрочен договор за изкупуване на тока от страна на държавната НЕК, който според експертите би забавил либерализацията на енергийния пазар.

Министърът защити строежа на новата ядрена мощност и с чисто политически аргументи. "Петнайсет години след замразяването на АЕЦ "Белене" ни се падна честта да представим и защитим решението за доизграждането й", посочи той и допълни, че с вчерашното решение политическият риск пред проекта вече е по-малък.

Според представените от енергийното министерство мотиви за централата потреблението на електроенергия у нас ще нараства през следващите десет години, а след спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" в края на 2006 г. възможностите за износ на ток силно ще намалеят. България трябва да запази позициите си на износител след изключването на двата 440-мегаватови реактора. Ангажиментът към ЕС е реакторите да бъдат спрени след малко повече от 20 месеца.

Севлиевски заяви в четвъртък, че с решението за "Белене" правителството дава сигнал, че ще спре разхищението на вече инвестирани в централата средства.

Основни критерии при избора ще са цената и икономическата изгода на предложението, обясни директорът на дирекция "Ядрена енергетика" Йордан Георгиев. Трябва да се осигури фиксирана цена на проекта и конкурентна цена на тока, обясни той. По думите му цената няма да е водещ критерий, въпреки че процедурата ще бъде осъществена по Закона за обществените поръчки. Изпълнителят на проекта може да осигури и финансирането, като изграждането на централата ще става под ключ с алтернативата ядрената част да бъде изградена отделно от конвенционалната. По-нататък в развитието на проекта ще се търси доставчик на ядреното гориво. Кандидатите в процедурата за изпълнител на проекта трябва да дадат своите оферти със себестойност на електроенергията в границата между 20 и 36 евро/мегаватчас, каза зам.-министърът на енергетиката Ангел Минев. Ниските цени предполагат евтино ядрено гориво, относително малки инвестиции по проекта и висока разполагаемост, т.е. добра експлоатация на ядрената мощност. Високите цени говорят за скъпо гориво, инвестиции с 40 на сто повече от предварително прогнозираните и сравнително ниска разполагаемост на централата, което съответно означава по-лоша експлоатация, обясни той.

Към строителството на новата централа се пристъпва при доста неясен финансов модел. Държавата ще даде гаранция за финансирането на проекта, което е предвидено в бюджета за тази година. Няма да има договор за изкупуване на тока от новата централа, а инвеститорът в нея ще трябва да си осигури пазар, обяви зам.-министърът на енергетиката Ангел Минев. До момента финансовият консултант "Делойт& Туш" допускаше и държавни гаранции и дългосрочен договор за изкупуване на енергията. Тази възможност е отпаднала, вероятно като се има предвид подписаните вече 15-годишни договори за ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3" и предстоящите петгодишни договори за разполагаемост и за енергията, които ще подпишат с НЕК новите собственици на ТЕЦ "Бобов дол", "Варна" и "Русе". Представителят на МВФ Ханс Фликеншийлд определи неотдавна пред "Дневник", че решението за изграждането на втората централа е по-скоро политическо. Ако правителството дори няма нужда да бъде мажоритарен собственик, защото, ако проектът е печеливш, тогава частните капитали (най-вероятно чужди, защото все пак става въпрос за много пари), ще бъдат щастливи да предприемат тази инвестиция, смята той. По думите му правителството може да участва като миноритарен партньор и въпреки това да има контрол върху централата както чрез енергийните регулации, така и чрез регулирането на цената. Държавата засега ще влезе в бъдещото дружество с апорта на изграденото вече оборудване и ще има 51% дял в него. "Делойт&Туш" предлага той да бъде реализиран чрез публично-частно партньорство. Предлага се финансов модел, в който "Евроатом" ще отпусне около 200 млн. евро, търговски банки ще участват във финансирането, а кредитни агенции ще гарантират заемите. Компанията, която ще строи "Белене", засега също е неясна. Обсъждат се два варианта - обединяване на площадката на втората атомна с пети и шести блок или изграждане на ядрен холдинг, в който двете централи са самостоятелни дружества. За реализацията на първия вариант, който вероятно ще е по-приемлив за банките, се изисква съгласието на Ситибанк и Росексимбанк, които отпускаха около 250 млн. долара за модернизацията на двата хилядника. От енергийното министерство твърдят, че очакват отговора на кредитните институции. Всичко, което досега е коментирано за структурата на компанията за АЕЦ “Белене”, може да се приема като прогнози, но да се дискутира това сега би било спекулация преди решението на кабинета, коментира енергийният министър. Тогава ще се изясни и механизмът за инвестиране на проекта и държавното участие в него - директно или индиректно, както и предоставянето на държавни гаранции за заеми за проекта, обясни той. До края на лятото ще са готови документите за съответствие на площадката в Белене с изискванията за ядрена безопасност и ще бъдат подадени в Агенцията за ядрено регулиране за лицензиране на обекта, допълни Йордан Георгиев. Регулаторният орган трябва да се произнесе в деветмесечен срок.

-------------------------------

Европейският поглед

България се обвързва с окончателното спиране на блокове 3 и 4 от АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г. и последващото им извеждане от експлоатация.

Комисия по външна политика в Европарламента: Съветът на ЕС като страна по споразумението за затваряне на АЕЦ "Козлодуй" да бъде подготвен да разглежда по-гъвкаво предвижданите дати за затварянето, докато в България не заработи нова генерираща мощност.

Оли Рен, еврокомисар по разширяването, пред БНТ: Европейският парламент винаги ни призовава да бъдем по-строги със страните кандидатки, а този път ни призовава да бъдем по-гъвкави. Преговорите на страната се водят с държавите членки, а те вече приключиха.

Владимир Старирадев, шеф на дирекция "Европейска интеграция и международни проекти" в Министерството на енергетиката, пред "Дневник": След 2007 г. е възможно предоговаряне на въпроса за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Евентуалното отваряне на темата не е предвидено в договора, но мненията на редица евродепутати може да създадат подходящи условия за това. Сега обаче не е подходящ момент, тъй като може да се обезсмислят 15-годишните усилия на страната за членство.

Антоанета Приматарова, бивш посланик на България в ЕС, пред БНР: В този момент България, повдигайки отново въпроса за АЕЦ "Козлодуй", всъщност поставя огромни съмнения в това доколко страната и правителствата й имат приемственост и са готови да спазват поети обещания.

Гражданският комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй": Правителството и парламентът да приемат декларация към договора за присъединяване за преразглеждане на въпроса за затварянето на 3 и 4 блок. В подкрепа на искането се свиква граждански референдум между 7 и 20 април. Ако политиците не обърнат внимание на резултатите, комитетът ще изпрати гражданска делегация в Брюксел.

-------------------------------

Критиците

Еколозите

Ден преди вчерашното решение на министрите за фактическото строителство на централата инициативен комитет от Свищов призова в писмо премиера да не се поддава на натиска на ядреното лоби. Въпросът за изграждането на централата не трябва да бъде решаван върху ограничена техническа и партийна основа, смята комитетът. Според членовете му сигурността на бъдещата централа е застрашена от силно земетръсния район, в който ще се изгражда. "Екогласност" предупреди министър Мирослав Севлиевски, че нарушава закона, като предлага реализация на проекта, без да е направена оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Организацията обвини и бившия министър на енергетиката Милко Ковачев за липсата на ОВОС, когато преди три години размразяването на строежа беше решено по принцип. Еколозите спечелиха дело и в съда, което беше върнато за повторно разглеждане, а като страна по него бяха определени представители на международната организация "Грийнпийс".

 

Икономистите

В продължение на три години те обясняваха, че проектът не е обоснован икономически. Според Института за пазарна икономика няма убедителни данни за необходимостта от нова ядрена мощност, нито анализ на разходите и ползите от изграждането й. Анализаторите посочват, че предвижданата държавна гаранция ще увеличи дълговете на страната, а дългосрочен договор за изкупуване на тока от НЕК ще попречи на либерализацията на пазара.

МВФ също не одобрява идеята държавата да се ангажира с финансирането на АЕЦ "Белене". Ръководителят на мисията на фонда за България Ханс Фликеншийлд обясни, че по този начин се трупа допълнителен дълг. "Разбрахме, че изпълнението на проекта няма да бъде на самото правителство, въпреки че то се ангажира в преговорите, а от страна на държавна компания. Всяка една гаранция обаче, която правителството издаде за задълженията на тази компания, ще бъде част от публичния дълг", заяви в интервю за "Дневник" той. По думите му решението за "Белене" определено е политическо, като не е задължително затворените мощности в "Козлодуй" да бъдат заменени пак с ядрени. "Прави впечатление, че мощността на "Белене" е по-голяма от реакторите, които ще бъдат затворени", каза Фликеншийлд, според когото решението трябва да е икономически и финансово адекватно.

Според бившия председател на КИАМЕЦ Георги Касчиев досегашните действия на НЕК и енергийното министерство са в разрез със световната практика. Доказаната практика на строеж под ключ се отрича пред съмнителното изграждане на парче, твърди той. "С два блока по 1000 мегавата "Белене" е проект, по който през следващите 40 години ще се изразходват примерно 10 млрд. евро с отчет на доставките на гориво, резервни части, експертни услуги и др. Отговорността за решенията обаче е размита и колективна. МЕЕР започна проучвателни действия, НЕК възложи изготвянето на предварителни анализи и ОВОС и с подозрително бързане избра архитект-инженер и финансов консултант. По-нататък проектът ще се движи от ново дружество. Това води и до харчене на огромни средства - по неофициални данни около 40 млн. лв. досега", смята Касчиев.

-------------------------------

 

Възкръсването

6 април 2002 г. Пред учредителното събрание на партията НДСВ Симеон Саксгобургготски обяви, че правителството възнамерява да продължи спряното в началото на 90-те години строителство на АЕЦ "Белене". Той посочи, че реализацията на проекта ще осигури енергийна независимост на страната и ще бъде съобразен с европейските изисквания за надеждност и безопасност.

12 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение да продължи строителството, след като бъдат изработени оценка на ядрената безопасност, технико-икономически анализ и оценка за въздействието на новата централата върху околната среда.

март 2003 г. Пет компании се отзоваха на поканата на енергийното министерство да участват в строежа на АЕЦ "Белене". Чешката "Шкода", американската "Уестингхаус", канадската "Атомик енерджи ъф Канада лимитид", "Фраматом" и руската "Атомстройекспорт" предоставиха информация за технологиите, с които работят. НЕК пък възложи без търг на "Парсънс" да направи екооценка и технико-икономическа обосновка на проекта.

май 2004 г. Канадският вестник " Глоуб енд мейл" публикува информация, че висши служители на канадската АЕCL са раздавали подкупи, за да спечелят проекта "Белене" в България. Анонимно писмо, предоставено на български политици и на изпълнителния директор на НЕК, описва грандиозна корупционна схема за 40-80 млн. долара, в която са замесени имената на премиера, сестра му Мария Луиза, енергийния министър Милко Ковачев и членове на правителството на канадската провинция Онтарио. Правителствената пресслужба заявява, че няма да коментира доноси, които петнят името на България. В Канада започва разследване.

юли 2004 г. Симеон Саксгобургготски отива на площадката на новата централа, откъдето заяви, че това е най-големият инвестиционен проект за последните две десетилетия и до края на годината трябва да бъде избран инвеститор за него. По думите му решението на правителството е резултат от "прагматична и последователна политика, която се опира на експертни анализи, а не на спекулации и популизъм". Същия месец Милко Ковачев съобщи, че правителството е взело решение "Белене" и пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" да се обединят в обща компания за строежа на новата централа. Няколко дни по-късно обясни, че това е само идея.

август 2004 г. Канадците заявиха, че се оттеглят от процедурата заради нейната непрозрачност. Те твърдят, че трябва да има договор, в който да се определя цената на проекта, крайната дата на пускането на централата и цената на тока. Пак тогава НЕК обяви процедура за архитект-инженер на проекта, която впоследствие беше прекратена. Депутатът от НДСВ Димитър Ламбовски обвини енергийния министър, че с условията е предопределил избора на "Парсънс".

декември 2004 г. "Делойт&Туш" е избрана за финансов консултант.

януари 2005 г. Общественото обсъждане на проекта минава вяло. "Парсънс" и "Делойт" огласяват разработките си.

7 април 2005 г. Новият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски обяви, че правителството е взело решение по същество за строежа на новата централа, която ще е готова до 2011 г.