Параванът “лични данни”
----------------------------
Ако някой поиска да събере по официален път информация за финансовото и имотното състояние на министър, депутат, магистрат или служител в държавната администрация, и неговото семейство ще се сблъска с отказ с мотива "лични данни". Ако журналистите решат, както досега, да информират обществото за съдебните дела, за обвиняемите и подсъдимите за престъпления, както и за страните по граждански и административни дела, трябва да искат разрешение от засегнатите или от съответните органи, иначе ще бъдат глобявани от 10 хил. до 100 хил. лв.
Ако се изискат сведения от финансова ревизия на някоя държавна фирма, чийто ръководител е злоупотребил, данъчните може да откажат на същото основание. Ако човек поиска да си прочете досието и да получи информация за която и да било структура и състав на бившата Държавна сигурност, МВР "законно" ще му откаже, защото в тези архивни документи е пълно с "лични данни" на други лица, било то и имената на агентите, които са донасяли за жертвата. Ако се поиска някой незаконен акт или заповед на областен управител, той "с право" ще откаже, защото в нея има "лични данни". Който гражданин или медия тръгне да си търси правата за достъп до информация по съдебен път, трябва да знае, че това ще отнеме поне две години. Тази тенденция заплашително се превръща в практика, но ако законопроектът на МС бъде приет от парламента в този му вид, тя ще бъде окончателно утвърдена.
В законопроекта на правителството съществуват
няколко фрапиращи предложения
Едното е, че обработването на лични данни (събиране, разпространяване, публикуване, унищожаване и др.), свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела, ще се извършва само от или под контрола на компетентните органи. Това означава, че трети лица няма да имат право на достъп до лични данни, които са свързани с тези дела, въпреки че по конституция разглеждането на делата е публично, а Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на всеки да бъде информиран.
"Ако трябва буквално да следваме закона, това на практика означава, че нямаме право да получим нито едно решение по наказателно или административно дело, защото достъпът до лични данни също е вид обработване. И понеже журналистът не е компетентен орган, няма да получи исканата информация ", посочва Фани Давидова от "Програма достъп до информация" (ПДИ).
Ограничаването на медиите ще доведе до
ограничаване на информираността на обществото
по случаи, свързани с престъпността, и търговски спорове, както и по отношение на действията и решенията на съдебната власт.
Едно от основните отстъпления в предлагания законопроект е отпадането на разпоредбата, която позволява достъп до определени лични данни в документи, съдържащи обществена информация. Така се превръща в проблем получаването на обществена информация, която по някакъв начин съдържа лични данни. От гледна точка на държавната администрация това е улеснение, което й развързва ръцете да отказва на основание "лични данни". "При това широко определение на личните данни администрацията няма да има проблем да отказва информация", посочват от ПДИ.
Друга разпоредба в проекта на МС, която буди тревога, е изключението на забраната да се обработват т.нар. чувствителни лични данни, свързани с религиозна и расова принадлежност, философски разбирания и сексуална ориентация. Това е най-интимната сфера на човек и никой не би искал такива негови данни да се регистрират. Но в проекта на МС е предвидена възможност за обработване на такава информация "за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото право". Това означава, че работодатели ще могат да правят анкетни карти, в които съвсем спокойно могат да си включат въпроси за политическа принадлежност, сексуална ориентация, като могат да го оправдаят със спецификата на дейността си, или да набират персонал само от жени например, което е в противоречие със Закона за дискриминацията и с някои конституционни разпоредби.
Преувеличаването с евродирективата
"Европейската директива 95/46 на която се позовава МС, изобщо не предвижда в гражданското съдопроизводство да бъдат защитени личните данни, явно вносителите на законопроекта са разширили полето по тяхно виждане. Това не е проект за изменение и допълнение, а изцяло нов закон", коментира Иво Стефанов, председател на Комисията за защита на личните данни. Според него приемането на подобен проект ще доведе само до лошо законодателство. "Очаквам да не се стигне до обсъждане на законопроекта в парламента и задачата да остане за следващия парламент", прогнозира той.
От правната дирекция на МВР не изложиха позицията си въпреки конкретното запитване. Въпросите, отправени от "Дневник" към вицепремиера Пламен Панайотов, също останаха без отговор. Надеждата е, че мандатът на този парламент изтича и спорният законопроект ще остане просто проект.
-------------------
Фани Давидова, юрист от "Програма достъп до информация":
Философията за проекта е сбъркана
В: Изненадани ли бяхте от законопроекта за промяна на Закона за защита на личните данни?
- Да. Първо, този законопроект беше доста внезапно внесен и приет. Второ, съдържанието му е много смущаващо Той няма почти нищо общо със законопроекта, който беше изработен от една работна група миналата година, която го обсъжда шест месеца, и в която ние участвахме.
В: Какви са недостатъците?
- На първо място, това, което според нас трябва да бъде коригирано, е обемът от защитени лични данни. Законопроектът на Министерския съвет (МС) прави това частично с отпадането на личните данни относно участието на физическите лица в търговски дружества в органи за надзор и контрол. Не е отпаднала защитата на така наречената и неясна “обществена идентичност”. Какво се крие зад това понятие трудно може да се каже. Обхватът на защитените лични данни остава прекалено широк и неясен.
Вторият принципен недостатък е, че един такъв закон, който дава общ режим на личните данни, трябва да изброи кои са администратори на лични данни, да изброи принципите, според които личните данни ще се събират и обработват. За да има спокоен обмен на търговия, да има нормален търговски оборот не може да се действа при условия на пълна секретност на личните данни. Законът трябва да гарантира, че принципите му ще се спазват всеки път, когато се обработват лични данни. Лични данни се намират в много сектори от обществения живот и различни секторни закони като Закона за банките, Закона за застраховането, трудовото законодателство, които трябва да предвидят специфични гаранции за събирането и обработването на лични данни в дадения сектор. Проектът на МС не прави това. Този закон изхожда от старата позиция, че събирането и обработването на лични данни трябва да се ограничи максимално.
В: Има ли баланс между интереса на обществото да бъде информирано и запазването на личните данни?
- Изключително важно е законът да включи в себе си баланс на интереси - дали е по-ценно за обществото да се защити една определена категория данни или е по-ценно дадена информация за определен кръг лица да бъде по-отворена и по-публична. Философията на проекта е тотално сбъркана. Необходимо е хората, които участват в процеса на взимане на решения, в харченето и управлението на обществените фондове, да бъдат максимално прозрачни. И 10 проекта срещу корупцията да приеме правителството, без прозрачност на публичните лица и управлението няма да стане нищо. Най-доброто средство за борба с корупцията е достъп до обществена информация и максимална прозрачност.
За съжаление тенденцията, която се забелязва и по отношение на Закона за защита на класифицираната информация, е, че тези два закона се възприемат като свещени крави, като нещо, което трябва да бъде бранено, да бъде слагано под ключ, което противоречи на здравата житейска логика.
В: Този законопроект не следва ли възприетата от това управление практика, криейки се зад тези закони, да отказва достъп до информация?
- Точно така е. Много често достъп до една обществена информация се отказва с мотив “лични данни”.
Интервюто взе Христо Христов