Инж. Иво Андонов е роден през 1954 г. в Кюстендил. Завършил е ВХТИ. От 1 ноември 1999 г. е кмет на община Силистра, издигнат е от евролевицата. Ръководи общината втори мандат, спечелен с подкрепата на БСП. Специализирал е “Мениджмънт на общини” в Холандия и "Ефективно управление в общините" в САЩ. Има собствен бизнес.

Кметът Андонов участва в инвестиционния форум "Общините - партньори на бизнеса" на Международния пролетен панаир в Пловдив в началото на седмицата. На срещата беше обсъдено как местните власти да привличат инвестиции и как да се реши проблемът с инфраструктурата.

Много от общините нямат подготовка за привличане на инвеститори и за разработване на маркетингови стратегии, каза Гинка Капитанова, изпълнителен директор на Фондацията за реформи в местното самоуправление. Според нея в рекламните листовки на общините има много сведения за природата и културните забележителности, но почти няма информация, която да позволи на бизнеса да се ориентира в условията. Липсват сравнителни предимства и стимулите, които общината би предложила в сравнение със съседните администрации. Рядко е посочено нивото на безработицата и има ли програми за преквалификация, необходими за развитието на бизнеса.

В Габрово, Добрич, Силистра, Плевен съществува етичен кодекс за работа с бизнеса. Това е необходимо условие, за да се преодолее предварителната нагласа на чуждестранните инвеститори, че на всички нива те ще се сблъскват с корупция, поясниха представителите на тези райони.

”Не допускаме външен бизнес, ако той се конкурира с местния и може да го унищожи", заяви кметът на Силистра. Общината подпомага местното винарско предприятие и известните фирми от региона „Меком” АД и „Фазер лес”. В Силистра се работи върху проект за бизнес парк, чиято стойност надхвърля 2 милиона евро. В Раковски, Русе, Пазарджик, Панагюрище също вече работят по изграждане на индустриални паркове. През 2005 г. правителството е отделило 5 млн. лв. за създаване на иновационен фонд. Преди дни е приключило приемането на документи за първите проекти. Безвъзмездна финансова помощ ще има по два типа проекти: за научно-приложни изследователски проекти - до 500 хил. лв., и за технико-икономически проучвания - до 50 хил. лв.

--------------------

В: Кои са най-големите проблеми пред една община за реализацията на мащабни инвестиционни проекти?

- Разбира се, средствата. Винаги парите не достигат както за инвестиционни проекти, така и за подобряване на инфраструктурата, за логистика.

Друг проблем на общините е безработицата. Това е национален проблем, в Силистра е сведен под средното за страната, под 11% сме, но търсим възможности за решаването му и за това най-често помагат чуждестранните инвеститори.

В: На инвестиционния форум “Общините - партньор на бизнеса” , който се проведе в Пловдив, представихте един мащабен проект за изграждане на бизнес парк. Как намерихте партньори за него?

- Инвестициите са на базата на публично-частно партньорство между общината и частния бизнес. Общината е поела ангажимент да парцелира терена и ще изгради инфраструктурата. Проектът е на площ от 100 дка и граничи със сухопътната ни граница с Румъния, от една страна, и с Дунав, от друга. В непосредствена близост до него дори ще има яхтено пристанище с 80 - 100 яхти за развитие на яхтен туризъм.

Само за изграждането на инфраструктурата са необходими над 1 млрд. лв. Колко ще струва целият бизнес парк зависи и от това дали ще привлечем още инвеститори, но мащабът наистина е голям. Освен изграждането на офис сгради тук е планиран комплекс от жилища, изграждане на паркове и велоалея, пречиствателна станция.

В момента сме на ниво работен проект. Специалисти от побратимения град Кетъринг от Охайо разработват архитектурния и ландшафтния проект. Смятам, че ще успеем да осъществим самото изграждане през 2006 г. В бизнес центъра ще бъдат открити около 500 работни места.

В: Как в общината работите за привличане на бизнесмените в дългосрочните планове за развитие?

- Още през 2001 г. изградихме бизнес център и бизнес инкубатор. С тяхна помощ до този момент сме открили 600 нови работни места. Търсим начини да насърчим инициативата на нашите съграждани. Бизнес центърът дава безплатни консултации, включително и финансови, съдейства при съставянето на бизнес планове. Едно от големите му постижения е, че дава нисколихвени кредити в размер до 20 000 лв.

Отделно от това има създаден фонд за микрокредитиране, който отпуска до 25 000 евро. Разбира се, изискванията са бизнес програмите да бъдат доказани и добре мотивирани. Средствата се отпускат най-вече за започване на нов бизнес или за разширяване на вече действащ.

В: На какви пречки се натъкват инвеститорите в Силистра?

- Най-голям проблем пред привличането на чуждестранни инвеститори е инфраструктурата и конкретно газификацията. Силистра не беше включена нито в дългосрочната, нито в средносрочната програма. Благодарение на личното съдействие на министър Милко Ковачев, който подкрепи програмата за газификация, до 2006 г. газопроводът ще е изграден до града. Проектирането е възложено на “Булгаргаз”. Със съдействието на общината и търговско дружество “Сигаз” ще се извърши следващият етап на газоразпределението както за промишленото, така и за битовото газифициране на града, както и на двете най-големи села у нас Айдемир и Килифарево.

Стойността на проекта - става въпрос за газопровод с високо налягане от Добрич до Силистра - ще е около 7 млн. лв. и ще се поеме от държавата. Газоразпределението в общината вече ще е наша грижа и вероятно ще струва също около 7 млн. лв.

В: Какво правите, за да активизирате частния бизнес и той да е заинтересуван от развитието на общината в дългосрочен план?

- Освен че имаме една доста агресивна маркетингова политика по отношение на привличане на чужди инвеститори предимно в търговско-промишлени представителства, сме отговорни към местните бизнесмени. Не допускаме външен бизнес, ако той се конкурира с местния и може да го унищожи. Така е с нашето винарско предприятие, което се развива добре и ние го подпомагаме. По същия начин се грижим за месопреработвателното предприятие “Меком” АД, чиято продукция е предназначена в голямата си част за чужбина - предимно Италия, Германия и Гърция.

Имаме развита електронна индустрия .”Оргтехника” работи с японски технологии и произвежда касови апарати, везни, различни електронни модули. Едно от успешните предприятия в общината е “Фазер лес”, което произвежда дървесновлакнести плочи и опаковки почти 100% за чужбина - за европейските и арабските пазари.

В: В кои области виждате най-рентабилното развитие на община Силистра като близка перспектива?

- Нашият град е като музей на открито. Всички архитектурни и исторически обекти са експонирани. Тук се намира резерватът “Сребърна”, има много скални манастири и вече изградени екомаршрути. Създадохме консултативен съвет по икономика и консултативен съвет по туризъм, в който се включиха регионалните туроператорски фирми. Ще насочим усилията си в развитието на културно-религиозен туризъм - тук са римската гробница от ІV в., Куршумлу джамия, урната саркофаг на св. Дасий Доростолски.

По програма “Джобс” развиваме и селски туризъм, тъй като регионът е изключително подходящ за целта. През септември, когато е празникът на Силистра - Кръстовден, ще направим мащабна рекламна кампания на туристическия потенциал на общината.

В: Вие сте в един граничен регион, има ли възможности за кандидатстване по големите европейски трансгранични проекти, докъде са усилията ви в тази област?

- На практика ние се намираме в еврорегион Долен Дунав. Изградена е работна комисия от български и румънски специалисти, правим срещи всеки месец. Вече е заложен международен проект по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество за изграждане на фериботен комплекс Силистра - Кълъраш. Той е в националните програми и на двете страни и стойността му възлиза на около 10 млн. евро.

Голямата ни задача е изграждането на Дунав мост 3 Силистра - Кълъраш, който да свързва Близкия изток с Прибалтика, Русия и Украйна. В момента сме на етап идейно проектиране, а проектантската фирма е “Итаконсулт” - София. Предвидената стойност на съоръжението ще е около 60 млн. евро. Няма да има жп връзка, мостът ще е с 4 платна - по две във всяка посока. Ще бъде изграден по норвежка технология. Ще се крепи на 6 пилона на разстояние 200 м един от друг.