От 2000 г. в България се наблюдава все по-интензивно изграждане на малки частни водноелектрически централи (МВЕЦ) върху реките във всички краища на страната. Сега райони в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин, доскоро известни с девствената си природа, са опасани с тръби, горите около тях са изсечени, земята, утъпкана от машините, докато мястото се превърне в база за производство на неголямо количество електроенергия. Причината за тази инвазия, която на определени места се налага с очевидна бруталност е, че този нов бизнес се оказва доходен за хората, решили да вложат средства в подобно начинание.

Предимствата на малките вецове са икономията от внос на горива и независимост на първичните енергийни ресурси, използване на възобновяем природен потенциал, осигурен пазар на произведената електроенергия, преференциални цени, на които се изкупува произведеният от тях ток, ниски експлоатационни разходи, възможности за търговско сътрудничество за пакетно предлагане на услуги на електроенергийните пазари и при търговия с т. нар. спестени емисии (зелени сертификати).

Миналия месец в Министерството на енергетиката беше обявено създаването на работна експертна група, която да изготви цялостно проучване на хидроенергийния потенциал на страната и да набележи възможностите, по които секторът да се развива.

Според изнесените данни България е сравнително бедна на водни ресурси - на глава на населението годишно се падат между 1600 до 2000 куб.м вода. Теоретичният хидроенергиен потенциал достига до 26 млрд. киловатчаса в средна по отток година. Техническият усвоим потенциал е около 57 процента от теоретичния, или 15 млрд. киловатчаса. Работещите около 125 ВЕЦ-а в страната са усвоили 30 процента от този потенциал. Заедно с помпено-акумулиращите ВЕЦ техният дял е 23 процента от инсталираната мощност в страната. Общо на водните електроцентрали се пада от 5 до 8 на сто от цялото електропроизводство в страната.

Погледът на специалистите енергетици е насочен към изграждане на съвременна ефективна стратегия за усвояване на водния потенциал. Предимства на големите хидроенергийни проекти се изразяват в ниските разходи при енергийно производство (заради дългия живот на електроцентралите) и за поддръжката; по-голяма работоспособност; неотделяне на газове, предизвикващи парников ефект; независимост от промените в цените на горивата.

Недостатъците са големите първоначални инвестиции, по-дългият срок на възвращаемост на вложените средства, продължителен период на изграждане. Министерството на енергетиката отделя приоритетно място за изграждането на мащабни хидроенергийни проекти като каскада "Цанков камък", Горна Арда, хидровъзлите "Тунджа" и Маджарово, както развитието на Белмекен-Сестримо-Чаира.

Особено място в развитието и усвояването на водния потенциал заема изграждането и на малки електроцентрали. Зам.-министърът на енергетиката Илко Йоцев пояснява: "Работна група си постави за цел като отделна точка да разгледа възможностите за развитието на МВЕЦ. Причината е, че България става страна, която ще бъде част от ЕС и вече подлежи на мониторинг. Ние сме длъжни да спазваме всички европейски директиви. Една от тези директиви е да увеличим производството на възобновяеми енергийни източници. За да направим това, което да е валидно в периода след 2008 г., ние трябва да ускорим процеса. Успешното реализиране на каскадата "Ценков камък" ни дава възможност да мултиплицираме модела на финансиране, така че да го използване и за други проекти."

Според Йоцев засиленият интерес към МВЕЦ показва, че в България вече има финансов потенциал за такива инвестиции и този потенциал трябва да се използва.

Енергийното министерство обсъжда въпроса предимно от икономическа гледна точка. Интересът е насочен към възможността за включване в пазара на търговията със зелени сертификати. На заден план и като "отделни проблеми" остават опазването на околната среда и проблемът със земите за напояване.

"Нашата идея е да съчетаем хидроенергийното производство с бъдещите нужди от вода в страната, защото тези въпроси трябва да се решават комплексно", посочва Даниел Тафров от "Български енергиен форум", бивш изпълнителен директор на НЕК и член на работната група към енергийното министерство. По думите му в изготвянето на новата стратегия задължително следва да се отчете глобалното затопляне в рамките на 3 градуса и промяната на климата към засушаване, а пораженията, които се нанасят на околната среда, следва да бъдат сведени до минимум. "Проучването ще отнеме една година, но в къс план тези обекти могат да бъдат изграждани, за да отговорим на изискванията от Протокола от Киото. В противен случай през 2009- 2010 г. можем да се окажем без тези 20 или 30 процента от възобновяеми източници", смята Данаил Тафров.

Министерството на енергетиката подготвя семинар, на който ще покани всички заинтересувани общини в България, желаещи да реализират такива проекти. На него ще бъдат представени решения за извършване на предпроектните проучвания за изграждане на МВЕЦ. Според модела тези проучвания трябва да се поемат от общините, които впоследствие ще обявяват обектите на търг и спечелилите ги ще заплащат разходите, а общините ще запазват правото си на участие и печалба.

По данни на министерството в момента 2864 мегавата от електроенергията у нас са от водни източници, като 63-те държавни МВЕЦ (48 от тях са вече приватизирани) доставят по-малко от 1 процент от общото производство на ток. В тази сметка изобщо не са включени работещите вече частни малки водни електроцентрали, тъй като техните мощности не могат да променят картината.

Срещу икономически аргументи за бързо разрастващия се бизнес с малки вецове се изправят екологичните. "Не може всички реки в България да бъдат опасани с тръби, за да произвеждат електроенергия. Това не е правилната политика", твърди Асен Личев, директор на дирекция "Води" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). До 2002 г. разрешенията за МВЕЦ са се издавали от тази дирекция, а впоследствие - от четирите т.нар. басейнови дирекции. Същата година в България бяха обособени четири басейна - Дунавски (Плевен), Черноморски (Варна), Източнобеломорски (Пловдив) и Западнобеломорски (Благоевград).

Техните разрешения обаче се отнасят само за ползването на водата. Те се предхождат от решение на районните инспекции по околната среда (РИОС), които преценяват дали изграждането на една малка ВЕЦ ще има негативно влияние върху околната среда. Ако становището на РИОС е отрицателно, басейновите дирекции нямат право да разрешават ползване на водния ресурс. Екоминистерството може да се намесва в процеса само ако някой обжалва акта пред министъра. Процедурите по обжалванията са най-интензивни точно при МВЕЦ. Отказът на министъра може да се обжалва пред ВАС. Третата фаза в строителството на ВЕЦ е разрешение за строеж от съответната община.

Съществуват два вида малки водни електроцентрали. Едните са деривационни, при които със съоръжението се отклонява водата от реката и се "закарва" на висока кота, за да се получи пад. Вторият вид са т.нар. руслови съоръжения, които се смятат за по-безвредни, тъй като реката се прегражда, за да се получи бент, като турбината се намира в основата на стената. И при двата вида инвестицията варира между 800 000 лв. и 4-5 млн. лв.

"Още с влизане в сила на новия закон за водите през 2000 г. по времето на министър Евдокия Манева изведнъж рязко се появиха намерения за изграждане на МВЕЦ. Тогава имаше подадени около 150 молби. За една година са издадени около сто разрешителни", посочва Асен Личев и допълва: "Първата вълна беше характерна с това, че една част от кандидатите почти нямаха намерение да правят ВЕЦ и си служеха с разрешителното като разменна монета да го препродават и да си търсят търговската страна на нещата. Предполагам, че това е така, защото само около 20 процента от дадените разрешения се реализираха."

Според данните на дирекция "Води" в екоминистерството от 2000 г. до края на март тази година са дадени общо 283 разрешителни за МВЕЦ в цялата страна.

МОСВ следва политиката, приета от правителството с националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, утвърдена в средата на 2004 г. Спрямо малките водни централи критерият е каква ще е ползата от добива за електроенергия по този начин, както и какви вреди може да нанесе на околната среда. Според експертите в МОСВ обаче подходът, който се прилага на практика, не отговаря на стратегията.

Ако се следва само тясно ведомствения интерес на енергетиката, ще се стигне до опустошаване не само на дивите реки, но и на цялата екосистема - няма да има възпроизводство на водния цикъл, ще загинат горите и живите организми, смята Асен Личев. Той признава, че точно тук държавата не е намерила необходимия баланс.

Според природозащитници различните интереси и силното енергийно лоби засега не позволяват определени реки да се изключат от разрешенията за строежи на ВЕЦ. Опитите да бъде въведен такъв ограничителен режим остават без подкрепа при обсъждане на различните закони, имащи отношение към проблема. Така се случи и с предложението на екоминистерството да се регламентира надморската височина, при която да не може да се строят водни централи. Балансът е потърсен в новите изменения на Закон за водите, който забранява каскадите от деривационни ВЕЦ, но този нормативен акт ще се разглежда от следващия парламент.

В действащия закон въобще не са посочени критерии и ограничения при изграждането на малките вецове. Единствено се споменава, че основният документ са плановете за управление на речните басейни. Те обаче ще са готови чак през 2009 г. В момента ги заместват т.нар. генерални схеми, утвърдени още по времето на министър Манева, но те не засягат точно този проблем. Екоминистерството се позовава на Закона за опазване на околната среда, в който според приложение №2 изграждането на МВЕЦ подлежи на оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). Тя се прави от директорите на регионалните инспекции по околна среда (РИОС). Не навсякъде обаче това изискване се изпълнява.

В държавата няма и изградена национална система за мониторинг на водите. Данните за състоянието им се изготвят от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, но те са спорадични, тъй като не се осигуряват необходимите средства. Отделно пунктовете за измерване на водното количество са подложени на системно рушене и практически на много места измерването е прекратено.

Промененият климат пък се отразява на хидроложките показатели, на които се базират изчисленията за потенциала на турбините. "Проблемите ни възникват от липсата на актуална информационна система. Няма изяснени граници на територии, на санитарно-охранителни зони и на питейни водоизточници", казва Асен Личев. Администрирането на процеса е забавено. Информационната мрежа, която трябва да обхване всички елементи на околната среда, още не е изградена. Всичко това са проблеми обаче не само на министерството на екологията, а и на държавата. В такава нормативна среда се взимат решенията за изграждане на малките частни водни централи.

Докато законите се напишат и влязат в сила, дивите реки ще са изчезнали, смятат повечето еколози. Според тях последствията от бума в строителството на МВЕЦ ще са валидни не само за сегашното поколение, а и за следващите. И докато инвеститорите на малки вецове са обединили интересите си в асоциация, то хората, в чиито райони се изграждат такива електроцентрали, в повечето случаи разбират проблема едва след като той стане факт. Въпреки че по Закона за водите всяко разрешение за водоползване се обявява и се излага в кметството в продължение на месец - време, през което може да се подадат възражения към строежа или различни изисквания - гражданските протестите обикновено започват едва когато процедурата вече е завършила.

Такъв е случаят с протестите на жителите на с. Влахи, община Кресна. Там има разрешения за изграждането на няколко деривационни МВЕЦ на изключително красивата Влаховска река. Водите й идват от национален парк Пирин от района на връх Вихрен и се вливат в Струма преди Кресна. Това е на границата на местността Кресненски пролом, която е в процедура на обявяване за защитена територия. Най-долният разрешен ВЕЦ попада в нейните граници. Реката е обвита в елхови горички, които европейските директиви за природните местообитания изискват да защитим.

"Хората са против, за да не ни се вземе водата, но загубиха всякаква надежда. Организирахме протест, след като се започна строителството. Инвеститорът искаше да ми дава пари, за да не протестираме. Решението е взето без ОВОС, а за обявлението хората не бяха информирани", обясни Васил Василев от инициативния комитет. Все пак в резултат на протеста с решение №72 от 30 декември 2004 г. на директора на басейновата дирекция в Благоевград Красимира Тагарева е променено разрешителното за водоползване, издадено на фирма "Водоснабдяване, заготовка и монтаж" ООД, като се забранява ползването на водата от река Влахинска през напоителния сезон от 1 юни до 15 септември.

Типичен пример за това как се издават разрешения без ОВОС е и случаят в с. Горна Брезница, община Кресна. Коритото на местната река е опасано от вековна гора от чинари. Кметицата Красимира Бръндева обяснява: "Процедурата по изграждане на ВЕЦ "Водемил" е започнала преди моя мандат, но хората в селото са против това. Писахме жалби до министерството, до басейнова дирекция в Благоевград, но резултатът е никакъв. Стоежът ще започне. Ние не сме против тези вецове, но сме против взимането на водата, защото 500 декара остават без вода за поливане. "И ако тази природа, която я имаме, тези вековни чинари, ако се унищожат за един ВЕЦ, това не си струва", казва кметицата.

Тя не изключва възможността да се стигне и до по-сериозно напрежение след започването на строежа.

Андрей Ковачев от неправителственото сдружение за дива природа "Балкани", който участва в екологичните експертни съвети към министерството или РИОС при обсъждания на различни искания за изграждането на МВЕЦ, обобщава: "Построяването на една водна централа води до промяна на естествения живот на всяка река. Въздействията върху околната среда са непоправими. Много животински и растителни видове, защитени от европейските директиви, изчезват, заличават се самите крайречни местообитания. В България все още има диви реки с много добри запазени местообитания. Повечето от тях трябва да се съхранят и да се опазват, на останалите реки изграждането на ВЕЦ трябва да става при строг екологичен контрол по отношение на опазването на ландшафта, на наличието на вода и действащи рибни проходи. Ние сме категорични, че в Скринския, в Земенския, в Кресненския пролом не трябва да има нито една ВЕЦ", посочва Ковачев.

Засега обаче малките вецове печелят битката с природата.