Цените, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща на болниците, засега няма да се намаляват, тъй като Българският лекарски съюз (БЛС) не е съгласен. Касата поиска да ореже от 1 август с до 20% повечето клинични пътеки, тъй като лечебните заведения харчели прекалено много и предвидените за тях средства няма да стигнат до края на годината.

"Според Националния рамков договор, който сме сключили с НЗОК, цените могат да се променят едва от 30 септември, не сме съгласни този срок да се изменя", каза д-р Андрей Кехайов, председател на БЛС след среща между двете институции. Междувременно ще търсим други решения на проблема, допълни той. Такава възможност е актуализирането на бюджета на здравната каса от парламента, за което спомена през миналата седмица и председателят на управителния й съвет Кирил Ананиев.

За първите шест месеца болниците са похарчили 225 млн. лв. от 380-те млн. лв., които са отделени за тях през 2005 г. Според НЗОК преразходите се дължат на злоупотреби от страна на медиците, които масово приемали за лечение пациенти, които не се нуждаят от хоспитализация. С орязването на клиничните пътеки касата се надява тази практика да се прекрати. Това само ще увеличи дълговете ни с 20%, категорични са обаче директорите на лечебни заведения и отричат да има подобни злоупотреби.

Дълговете на държавните болници преди два месеца бяха около 80 млн. лв., но вероятно вече са надхвърлили 100 млн. лв., тъй като постоянно растат. Неразплатените сметки на университетските болници в момента варират от 5 до 16 млн. лв. Една от основните причини за натрупването им е нереалното остойностяване на клиничните пътеки, които сега покриват 40-50% от реалните разходи при повечето заболявания. При бъбречно-каменната болест например касата плаща 292 лв., за Александровска болница, която има 2 хил. такива случая на година, това означава загуба от 370 хил. лв., каза директорът на лечебното заведение д-р Силви Кирилов. В същото време по-леките интервенции, сред които е еднодневната хирургия, са свръхплатени, за някои операции НЗОК плаща 450 лв. Тези аномалии принуждават болниците да приемат все повече леки случаи, тъй като от тях губят по-малко, твърдят лекарите.

Положението е най-тежко за големите болници, където се лекуват най-тежко болните от цялата страна. Заради това областните и общинските болници реализират в пъти по-малки загуби. Друг проблем е дублирането на дейности в извънболничната и болничната помощ, за които плаща касата. Така за един пациент се харчат пари по два пъти, защото, след като специалистите в поликлиниките не го излекуват, той отива в болницата.

Все още има и дейности, за които не плаща нито здравната каса, нито Министерството на здравеопазването, което финансира лечението на 19 групи диагнози. Не получаваме и стотинка за обучението на студентите или специализантите, субсидиите за трансплантациите са крайно недостатъчни, пациентите с изкуствени сърца също издържаме ние, каза Андрей Марков, икономически директор на "Св. Екатерина".

За да работят болниците що-годе добре и да не трупат дългове, са необходими поне 900 млн. лв. годишно по сметки на здравната каса и лекарите. Парите за лечебните заведения през тази година от НЗОК и МЗ са 700 млн. лв.

------------------------

От 1 юли болниците ще започнат да получават средства за трансплантации на тъкани и клетки, които досега също не са били включени във финансирането от здравното министерство или касата. По 800 лв. ще отпуска министерството за присаждане на роговица, по 12 500 лв. - за трансплантация на собствени клетки на пациента, а за стволови - 27 хил. лв. За подготовката и проследяването на пациентите с присадени чернодробни клетки лечебните заведения ще получават по 200 лв.

---------------------------

болница дългове за първите шест месеца

"Св. Екатерина" 16 млн. лв.

"Пирогов" 14 млн. лв.

Национална кардиологична болница 6 млн. лв.

Александровска болница 5 млн. лв.

-------------------------------------

Доц. Владимир Пилософ, директор на Националната кардиологична болница:

Трябва да сме наясно какви са реалните разходи за лечението на всяка болест и кой ще плаща за тях - пациентите, здравната каса, доброволните здравноосигурителни фондове. Сега последната възможност не се използва. Ако ясно се каже какви са възможностите на здравната каса и какво може да плаща тя, останалото ще покриват доброволните фондове.

Андрей Марков, икономически директор на "Св. Екатерина":

Въвеждането на нови методики за плащане едва ли ще реши проблемите. Въпросът е, че парите за здравеопазване са прекалено малко. Тъй като е ясно, че процентът от БВП, който се отделя за здравеопазване, не може да расте до безкрайност, просто трябва да се увеличи здравната вноска.

Силви Кирилов, директор на Александровска болница:

Проблемите при финансирането са много, бих предложил на своите колеги да помислят върху възможността всички университетски болници да се обединят в разрешена от закона форма. По този начин може да защитим своите интереси като договорни партньори на трети лица, като търговски дружества и като работодатели.