Втора седмица кризисният щаб на Столичната община не намира подходяща аварийна площадка за балиращите машини, които най-после да обработват битовите отпадъци на София. Нито от общината, нито от министерството на околната среда вчера не дадоха отговор докъде са стигнали огледите на алтернативните терени.

В същото време столичната власт се опитва да търси нови отсрочки от суходолци за експлоатация на сметището, като се твърди, че то може да се използва още 4-5 месеца. Във вторник и.д. кметът Минко Герджиков ще се срещне с жителите от квартала, за да им представи план за закриване на сметището. Предложението е съобразено изцяло с нашите препоръки, каза Павел Граматиков - шеф на "Чистота - Искър", стопанисваща сметището. По негови думи незапълнените клетки в депото са с обем между 80 и 100 хил. куб.м и ще бъдат изчерпани към края на годината. Дали това ще стане през октомври или ноември зависи от количеството изхвърлени отпадъци, допълни Граматиков.

Ще настояваме временното използване да бъде поне за кратки срокове, обясни Венцислав Божилов, участник в протестния щаб. "Не знам какво ще ни предложи г-н Герджиков, но общинският съвет трябва да изпълни решението си от януари. Тогава съветниците се съгласиха депото да се затвори на 30 юни, но не изпълниха това обещание", обясни още Божилов.

Също в понеделник БТА съобщи, че в Столичната община е внесено предложение от германска компания за производство на дизелово гориво от отпадъци по европейски стандарти. Според консултанта на фирмата за България Елена Гонгалова предлаганата инсталация вече работи в Германия и Мексико и подобни агрегати се строят в Италия, Холандия и Хърватия. Отпадъците от производството можели да се депонират като безвредни.

Това обаче не решава проблема къде ще се събират дори тези отпадъци. Кризисният щаб в София търси алтернативни площадки от 1 юли, когато суходолци блокираха сметището. Спря работата заради протести и в кварталите Сеславци, Връбница и Локорско, макар че обектите там са одобрени от общината и от регионалната инспекция по околна среда. От предложените десетина места за разполагане на балиращите машини досега със сигурност отпада това край мина "Бели брег", защото е в карстов район, съобщиха от екоминистерството.

Няма никаква информация какво става обектите край квартал Яна и за обекта на "Металснаб холдинг", който се намира на територията на металургичния комбинат "Кремиковци". От екоминистерството обясниха, че няма избран авариен терен, но отказаха повече подробности. Шефката на общинската комисия по околна среда Нели Манова потвърди тази информация. Тя поясни, че е важно да се намери поне една аварийна площадка, където да се монтира машината на общинската фирма "Чистота - Искър". Според Манова съоръжението би преработвало половината от боклуците.

От общината продължават да настояват, че площадките край Връбница, Локорско и Сеславци не отпадат като вариант, защото са избрани законно и тече процедура по окончателното им одобрение. Получаването на екологични оценки отне на общината цели пет месеца, затова експертите не могат да си позволят подобни срокове и за алтернативните обекти, поясни Манова. Въпреки че от екоминистерството обещаха да съкратят процедурите, това не е сигурно. До понеселник регионалната инспекция още не беше издала последното решение за експлоатация на трите спорни площадки.

------------------

Ивайло Хлебаров, екологично движение "За Земята": Завод за отпадъци не решава проблема

B: В отвореното си писмо до общината и областната управа миналата седмица настояхте да се приложи стратегия "нулеви отпадъци" за природосъобразна преработка на боклука. Какво представлява тази стратегия?

- Проблемът с отпадъците на София не е технологичен и по никакъв начин не трябва да се свързва примерно с изграждане на завод за изгаряне или с въвеждане на лазерни технологии за унищожаването им. Затова и представители на 14 екологични организации депозирахме откритото писмо за спешна дискусия с общинската управа, на която да представим нашето виждане за дългосрочно разрешаване на проблема. Стратегията за "нулевите отпадъци" означава спешно да се организира разделно събиране на отпадъците и това да става още в домакинствата. Колкото по-бързо обществото развие мисълта, че боклукът може да се рециклира и употреби повторно, ако преди това е сортиран, толкова по-малко смет ще се изхвърля в т.нар. депа за отпадъци.

Въпросът е да има желание от страна на отговорните институции. Ние сме поставяли нашата стратегия и в министерството на околната среда, приема се от експертите, но всичко остава на книга.

 

B: Защо според вас алтернативните технологии за изгаряне или друг вид преработка не са подходящи?

- Защото тези технологии стимулират хората да произвеждат повече боклуци. Капацитетът на завод за отпадъци е голям и ако общината сключи с концесионера 30-годишен договор, той ще бъде длъжен да го захранва с тази смет. Нашата цел е тези боклуци да бъдат намалени. Това може да стане само ако биологичните отпадъци се отделят и използват вторично в земеделието, ако пластмасата, хартията и металите също се върнат за повторна употреба. Това означава да имаме "нулеви отпадъци".

Интервюто взе Екатерина Стоилова