По 20 пациенти на ден минават през Международния консултативен онкологичен център, съобщи д-р Любомир Спасов, директор на Университетската болница "Лозенец", където се помещава центърът. Той беше официално открит в средата на юни. В него всеки онкоболен може да получи повторен преглед както от български, така и от чужди специалисти от световна величина (един от тях е проф. Кристиян Манеголд от Германия). Цената за консултацията при български лекар е 50 евро, а при чуждестранен - 150 евро. Лекарите преглеждат лично.

Хората обикновено търсят мнението на чуждите специалисти, защото вече са получили становищата нашите лекари, каза д-р Спасов. Консултациите със световните специалисти стават само в четвъртък и петък, за да се наберат достатъчно пациенти. Прегледите продължават между 45 и 60 минути, като всяка седмица са за различни заболявания. Единия ден викаме специалист за белия дроб, а на другия за млечните жлези, каза д-р Спасов. Междувременно листата с чакащите за преглед е достигнала до 250 - 300 души.

Болните от рак в България са над 200 хил. и все повече нарастват. Всяка година в страната се откриват по около 3800 нови случая, което означава, че болните се увеличават с повече от 10% на година, сочат данните на онколозите. Особено тревожен е фактът, че при повечето от тези хора болестта се открива в напреднал стадий, когато лечението е неефективно.

В началото на 2005 година са регистрирани 270 случая на рак на дебелото черво само във варненския онкодиспансер, повечето са в четвъртия стадий, каза директорът на здравното заведение д-р Господин Игнатов. Oт това заболяване в страната страдат 19 хил. пациенти. Една от причините за късното му откриване са грешните диагнози, които поставят общопрактикуващите лекари, твърдят специалистите от варненския онкодиспансер. Много често джипитата бъркали тумора на дебелото черво с хемороиди.

Друг проблем е липсата на профилактични прегледи и на добро и достъпно лечение. Според онколозите само около една десета от болните на химиотерапия у нас получават лечение с модерни медикаменти. Останалата част от страдащите са обречени, защото терапията им е отпреди 20-25 години. Tези хора не успяват да получат адекватно лечение, защото държавата не отделя достатъчно средства, за да им осигури нужните медикаменти.