За разлика от 2003 г. Конституционният съд позволи в четвъртък на обикновено Народно събрание да се захване с по-съществени промени на конституцията в частта за съдебната власт. Според оповестеното тълкувателно решение по питане на Върховния касационен съд (ВКС) този парламент ще може да извърши промени в структурата и функциите на следствието и прокуратурата, както и да въведе контрол на парламента над тяхната дейност, ако не се нарушават фундаментални права на гражданите, балансът и разделението на властите.

Мащабът и дълбочината на евентуалната реформа обаче ще зависят повече от волята на политическите сили, отколкото от самото решение на конституционните съдии, тъй като то позволява различни тълкувания. Този е изводът на юристи -политици и действащи магистрати, при първия бегъл прочит на дългоочакваното произнасяне. Около 30 страници е заело тълкуването на разпоредбите на конституцията по петте въпроса от пленума на ВКС, свързани с това кой и как може да реформира съдебната власт.

Най-спорният проблем - дали прокуратурата може да бъде извадена от съдебната система, за да стане ефективен лост в ръцете на изпълнителната власт в борбата с престъпността, сега не получи ясен отговор. Преди две години КС беше отсякъл категорично, че със структурни промени в съдебната система може да се занимава само Велико народно събрание (ВНС).

Според мастит юрист от левицата, който не пожела да бъде цитиран, вчерашният акт е по същество "ревизия на прословутото решение №3 от 2003 г., което върза ръцете на парламента, като му забрани да променя мястото на следствието и прокуратурата". Тогава след питане на главния прокурор Никола Филчев конституционните съдии отвърнаха, че всяко подобно преструктуриране на звена от третата власт представлява промяна на формата на държавно управление и не може да се извършва от обикновен парламент, а само от ВНС. Според депутата от "Демократи за силна България" Димитър Абаджиев обаче последното решение на КС отново не позволява промяна на мястото на прокуратурата. "Но процесът оттук нататък ще зависи в много по-голяма степен от волята на политиците, не може за всичко да се прехвърля отговорността на Конституционния съд", коментира той.

Наистина с  решението в четвъртък конституционните съдии позволяват преструктуриране на прокуратурата, но предупреждават: "Ако под преструктуриране се разбира  разчленяване на прокуратурата и прехвърляне на една част от нея извън рамките на съдебната власт или свиване на нейните основни функции, в този случай се касае за промяна на формата на управление." От това следва, че при такъв казус не е позволено преместването й. Но възможно ли е тогава прокуратурата да бъде преместена изцяло, без да се разчленява, попитахме няколко юристи и получихме различни отговори. Според Димитър Абаджиев цялостното преместване влиза в забранената хипотеза от старото решение. Според други специалисти обаче новото тълкуване поставя проблема в друга хипотеза. Кураж да смятат, че решението в четвъртък на КС облекчава парламента за по-дълбоки промени на съдебната система, дава още един детайл - че ограничителното условие за промените (да не се нарушава независимостта на съдебната власт)е поставено от КС, след като той вече е казал, че носител на съдебната власт е фактически само съдът. В такъв случай преструктурирането на прокуратурата, включително и евентуалното й преместване, не би нарушило независимостта на една власт, от която тя не е част по същество, а само по място, коментираха магистрати.

В решението на КС за пръв път се четат и други "сигнали", които могат да дадат тласък на политическата воля. Признава се например черно на бяло, че трите звена на съдебната система не са равнопоставени и че конституцията гарантира тяхната независимост, но "тази независимост е конституционно ограничена". Признава се също така, че много въпроси от устройството и функциите на съдебната система "са предмет на законодателно уреждане", което според юристи разширява територията  на парламента в извършването на реформата.

По петия въпрос - за промяна в устройството и начина на избор на Висшия съдебен съвет, 12-те конституционни съдии са се разделили на две с противоположни позиции и по тази причина не е взето решение.

От прокуратурата отказаха коментар. Още при образуването на конституционното дело главният прокурор Филчев изрази писменото си становище, че искането за тълкуване е недопустимо и следва да бъде отхвърлено изцяло. Още тогава той "подсказа" на съдиите, че ако го допуснат за разглеждане, би следвало да приемат разбирането, че посочените изменения представляват промяна във формата на държавно управление и извършването им е от компетентността само на ВНС.

   

--------------------

 

Какво попита ВКС

 

Представлява ли промяна на формата на държавно управление, ако в конституцията се запише, че:

1. Съдът е основен носител на съдебната власт и единствен той осъществява държавно правосъдие

2. Прокуратурата се преструктурира и се посочи, че правомощията й в рамките на съдебната власт са свързани само с поддържане на обвинението пред съда

3. Следствието се преструктурира, като функцията на следователите бъде на съдии по разследването

4. Прокуратурата, следствието и МВР осъществяват единна държавна политика в борбата с престъпността и дейността им се наблюдава от Народното събрание

5. Висшият съдебен съвет се преструктурира и се промени начинът на формирането му.

 

 

Какво отговори КС

 

1.  Промени в конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, във връзка с първите четири питания в искането, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата - правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт.

2. Отклонява искането по т. 5 като недопустимо.