Няколко тежки авиокатастрофи в последните седмици отнеха живота на стотици хора и повдигнаха с нова сила въпроса за единни стандарти за сигурност в бранша, който по правило приема доста чувствително новините за инциденти, покачващи се цени на горивата и държавни регулаторни намеси. Злощастната серия започна на 14 август, когато "Боинг 737-800" на кипърската авиолиния “Хелиос еъруейз” със 115 пътници на борда и 6-членен екипаж се разби край Атина. Мистериозните обстоятелства около катастрофата все още не са изяснени, но зачестяват твърденията, че самолетът е имал техническа неизправност, с която е летят повече от две години. Или казано иначе - промушвал се е дълго време през системите за контрол и надзор и е застрашавал живота на стотици европейски пътници.

Дебатите придобиха значителни измерения, след като два дни по-късно във Венецуела падна самолет на колумбийската "Уест карибиан еъруейз" (West Caribbean Airways), погубвайки 160 души. Сто петдесет и двама от пасажерите бяха френски туристи и това накара Париж да заговори на по-остър език за

нуждата от засилване на сътрудничеството

в авиационната сигурност. Като първа реакция няколко европейски държави прибягнаха до оповестяване на черни списъци, съдържащи имената на авиокомпаниите, които се смятат за неблагонадеждни. В края на август френската авиационна агенция обяви, че е отказала право на кацане на 5 авиокомпании за последните четири години (http://www.aviation-civile.gouv.fr/html/oservice/liste.htm). Белгия също разкри 9 чужди авиопревозвача, които не могат да извършват дейност в кралството (http://www.mobilit.fgov.be/fr/index.htm). В двата списъка преобладават имена от Африка и бившия СССР. Примерът бе последван в следващите дни от още няколко държави на Стария континент. Официалното прессъобщение на британското министерство на транспорта (http://www.dft.gov.uk/stellent/groups/dft_aviation/documents/page/dft_aviation_026674.hcsp) включваше компании от същите региони.

В България пък отекнаха публикации в Италия и Великобритания, където медиите упорито споменават името на

българската "Хемус ер"

Публикация на влиятелния всекидневник "Кориере дела сера" твърди, че разкрива съдържание на т.нар. бял списък на италианската въздухоплавателна администрация (ENAC), от който редом с други била изключена и "Хемус ер". От българския превозвач обаче неведнъж посочиха, че досега не са получавали официална забрана за Италия, а самолетите им безпроблемно са летели в последните дни до страната, и то по поръчка на други европейски компании. Миналата сряда темата поде и лондонският "Таймс", като съобщи, че британските власти ще направят проверка за сигурност на "Хемус ер" още при следващия й полет до Белфаст. От "Хемус ер" обясниха, че проверката се е състояла още в събота и е минала без проблеми.

Засега последният европейски негативен списък е този на Швейцария, който излезе на 1 август със само две имена - египетско и арменско (http://www.aviation.admin.ch/aktuell/fluggesellschaften/index.html?lang=de).

Черните списъци бяха посрещнати с противоречиви чувства в бранша, отбелязва агенция Ройтерс. Миналата седмица италианският транспортен министър Пиетро Лунарди поде кампания сред европейските си колеги в опит да ги убеди, че оповестяването на сигурните авиокомпании е по-ефективна мярка, отколкото черния документ.

Един черен списък сам по себе си не прави нищо за увеличаване на сигурността, заяви пред Ройтерс Антъни Консъл, говорител на Международна асоциация за въздушен транспорт (IATA). Според него рестрикциите изглеждат много повече като политическа реакция, отколкото като начин за подобряване сигурността в отрасъла. Неназован експерт допълни, че е малко вероятно страните от ЕС да се съгласят

Брюксел да решава

коя авиокомпания може да каца по летищата им и коя не. Агенция "Блумбърг" отбелязва, че всяка отделна държава от съюза има собствена политика за авиосигурността. Директива от 2004 г., която трябва да се приложи на държавно равнище до 2006 г., настоява за единни национални стандарти на проверка, както и за публикуване на местни списъци на несигурните чужди превозвачи. През февруари брюкселските бюрократи започнаха сондажи дали забранените в отделните страни авиокомпании могат да бъдат обединени в единен списък.

Френският национален синдикат на пилотите от гражданската авиация също посочи, че публикуването на черен списък ще има малък ефект върху сигурността на пътниците. Според пилотите документът на френските власти бил стар и в него влизали компании, които нямат никакво намерение да изпълняват полети до републиката. Представителят на профсъюза Франсоа Мишел Гоно уточни пред Ройтерс, че стотина авиокомпании по целия свят не изпълняват задълженията си по отношение на сигурността, но не фигурират в списъка.

Към критиките срещу черните списъци се присъединиха и швейцарски експерти. Подобни документи не решават истинските проблеми на въздухоплаването, защото по този начин авиокомпаниите не могат да бъдат накарани да спазват международните регламенти за сигурност, коментира пред агенция СДА Пиер Кондом, директор на специализираното списание "Интеравиа". Според него често икономическите интереси тежат повече от проблемите пред сигурността, заради което не било случайно, че във френския черен списък например липсвали опасните западноафрикански превозвачи.

В обширен анализ в. "Уолстрийт джърнъл" също посочи тази седмица, че има по-добър от черните списъци начин пътниците да се информират дали си струва да летят с определен превозвач. Международната асоциация IATA например има високо оценявана програма "Одит на оперативната безопасност", която независимо оценява авиокомпаниите. Това е нещо като

еквивалент на табелата "Образцов дом"

и макар да не е застраховка срещу катастрофа, дава добра основа за оценка. Досега 58 превозвача са покрили теста на IATA, който се прилага от 2001 г. насам. Сертификатът е с двегодишна давност, след което се прави повторен преглед. Списъкът е на адрес www.iata.org/iosa/registry. От асоциацията са наели 6 различни фирми - предимно консултанти по въздушните превози, но и хора от "Юнайтед еърлайнс", за одит на всяка авиокомпания - от механиците и мениджмънта до карго складовете и кабината. Обикновено проверката се извършва от шестчленен екип и трае около пет дни. Те може да сметнат за минус зле поддържаната документация или праха по фуражките на пилотите например. При установяване на проблем на превозвача се дават 12 месеца да го коригира и едва след това авиокомпанията публично се обявява като отговаряща на световните стандарти. "Това е идеален метод", твърди Робърт Вандел, изпълнителен вицепрезидент на фондацията "Флайт интернешънъл, базирана в Александрия, щата Вирджиния. Той е нещо, за което сме се споразумели в авиационната индустрия. Такива трябва да бъдат стандартите." Списъкът, разбира се, не е изчерпателен - в света има над 250 авиокомпании и докато повече от тях не се включат в подобен одит, винаги ще се оспорва авторитетността му. Но под натиска на все повече интересуващи се за сигурността си пътници превозвачите вероятно ще направят завой и списъкът ще се удължи.

Въпреки това да се оцени авиационната сигурност, да се класират превозвачите или пък да се прогнозират катастрофи е изключително трудна задача. Авиокатастрофите са рядко явление - едва една на всеки три милиона излитания! И понеже всеки инцидент е свързан със сложен набор от фактори,

предвиждането е практически невъзможно

Вярно е и нещо друго - че има авиокомпании и авиокомпании. Някои експерти по сигурността смятат, че зле поддържаните финанси, каквито се срещат дори в САЩ, Канада и Западна Европа, са сигнал за задаващи се възможни проблеми. Може би финансови трудности лежат в основата на някои от последните катастрофи - трябва да се провери дали заради пестене са понижени и стандартите за поддръжка. Активността на превозвача също може да е признак за неговите качества - дали самолетите му летят често и спазват графиците си, дали има натрупване на инциденти, които в един момент да доведат до катастрофи, дали е адекватно обучението на екипажите?

Затова увлечението в Европа да се пишат черни списъци изглежда прибързано. Специалисти сочат пред "Уолстрийт джърнъл", че Франция и Белгия, които побързаха да огласят своите листи, преди това да направи Европейският съюз догодина, всъщност не са обяснили критериите, по които са ги съставили, и как са оценили включените в тях авиокомпании. Вандел от "Флайт интернешънъл" пита дали са приложени научни или политически критерии. Неясен е и ефектът от списъците, след като те включват само шепа превозвачи, които европейските пътници едва ли ползват - нито една от авиокомпаниите, чиито самолети се разбиха през август, не е в списъка.

За разлика от тях американската федерална агенция по авиацията FAA предлага списък на държави, в които е преценила, че надзорът над местните превозвачи не е адекватен. Или поне такава е оценката според стандартите на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), за която се смята, че отразява по-точно реалността (класацията е на сайта на FAA). В този списък компаниите се подреждат в две категории - покриващи и неотговарящи на стандартите на ICAO. Със звездичка се отбелязват страни, които нямат авиопревозвачи, летящи до САЩ. България например е в групата държави, които са обект на повишено внимание от FAA, като Сърбия и Черна гора, Украйна, Аржентина.

Някои частни компании за безопасност, съветващи корпорациите, съставят собствени списъци на имена, които да се избягват при пътуване. "Еър секюрити интернешънъл" (Air Security International LP) има база данни за 250 авиокомпании от цял свят, в който 15-ина са категоризирани като "неадекватни", а близо 40 са "под въпрос", съобщава Чарли Лебланк, вицепрезидент по операциите. Базираната в Хюстън компания смята, че има връзка между финансите на превозвача и степента на сигурност за неговите пътници. В оценката си тя включва и по-широк кръг фактори, като например скрийнинг на пасажерите дали са свързани по някакъв начин с тероризъм или отвличане на самолети в други държави. Списъкът й обаче не е публичен - той е открит само за корпоративните клиенти и техните служители. Достъпна за масовата публика обаче е класацията на Мрежата за авиационна сигурност (Aviation Safety Network). В нея е описано колко инцидента и катастрофи е имал всеки превозвач (http://aviation-safety.net/database/operator/).