Джемил Кадиш е роден на 2 ноември 1955 г. в Родопите. Завършил е Педагогическия институт в Шумен. В момента учи магистратура в специалността “Рибарство и аквакултури” на Тракийския университет - Стара Загора.

От 2002 г. работи в териториално звено “Риболовен надзор” - Бургас, към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към Министерството на земеделието и горите. Отначало е инспектор, а от две години - началник на териториалното звено.

---------------------------------

B:Г-н Кадиш, след като на България се гледа като на бъдеща граница на Европейския съюз, какво е състоянието на тази граница по отношение на рибарството и аквакултурите?

- По програмата за интегриране на черноморската граница с Европа работим от три години. Като начало Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури получи по линия на програмата ФАР 17 лодки за вътрешните водоеми, два катера - един във Видин и един в Русе, по Дунав и два катера - дислоцирани в Бургас и Балчик. Така започнаха проверки на всички плавателни средства и в открито море. Снабдени с уреди за нощно виждане, бинокли, безплатна връзка чрез "Мтел", всички инспектори си мислехме, че това е върховно постижение.

По-висока степен на организация на работата беше постигната, когато пак по линия на програма ФАР бяха доставени и монтирани 11 “сини кутии” за сателитно наблюдение на големи риболовни кораби, които са с дължина над 25 метра. Една кутия беше монтирана на кораб във Варна и всички останали - в Бургаско. Ненапразно се смята, че столицата на риболова е Бургас. Тук са били големите риболовни фирми ДСО “Рибно стопанство”, “Океански риболов”, “Черноморски риболов”, тук са сега техните наследници. Така корабите се наблюдават с компютри от Агенцията по рибарство и аквакултури и с помощта на тази система във всеки един момент инспекторите от агенцията знаят къде се намира корабът, с каква скорост се движи и в каква посока, извършвал ли е риболов или не.

 

B:Тази информация може ли да бъде манипулирана по някакъв начин?

- По никакъв начин. Системата е проверена в ЕС. Видях я преди две години за първи път в Испания в командната зала на испанското Министерство на земеделието и прехраната. Там обаче системата беше въведена за всички плавателни съдове. Скоро и у нас всички плавателни съдове от 10 бруторегистъртона нагоре ще бъдат наблюдавани със сателитни “сини кутии” и агенцията ще има пълната информация за риболова, който извършват. Такива са категоричните изисквания на ЕС, такава е практиката навсякъде в Европа, където се извършва риболовна дейност.

 

B:Как се отрази на черноморския риболов тази въведена контролна дейност?

- На първо време рязко се увеличи броят на разрешителните, които издаде агенцията спрямо издадените през миналата година - с около 400 повече. Защото риболовците разбраха, че всички плавателни средства се проверяват на място и актовете са солени. В резултат се увеличиха приходите ни. Съставени са 50 акта и 43 наказателни постановления срещу 23 акта и 25 наказателни постановления през миналата година.

 

B:Вече са приети Законът за рибарството и наредбите за издаване на разрешения за риболов, отглеждане на водни организми, водене на риболовен дневник и за издаване на декларация за произход. Как се контролира тяхното изпълнение?

- Всеки месец от звеното в Бургас се изпраща статистика за уловите на територията на областта. Тя се получава на базата на информацията от попълнените от риболовците дневници. Там са вписани номерът на разрешителното, датата, откъде влиза риболовецът в морето, колко килограма риба е изнесъл по вид, с какъв уред е хванал рибата и какво количество от нея е продадена и на кого. Първият екземпляр от тази подробна информация остава в дневника, вторият идва в агенцията, а третият пътува с автомобила на търговеца. Автомобилът, превозващ прясна риба, трябва да представи този документ на съответното КПП в Ахтопол, Царево, Приморско, Бургас, Поморие и Несебър при евентуална проверка. На базата на тези документи ние подготвяме статистиката за централното звено в София.

 

B:Може ли да се каже, че тези данни са верни на 100%?

- След влизането на Закона за рибарство и аквакултури в сила ние имахме поне година проблеми с рибарите, докато им обясним, че информацията в дневника не касае данъците и затова е излишно да се притесняват от точното й вписване.

Този документ с данните обаче трябва да е налице в търговския магазин. А ако рибата е внесена в страната от чужбина, трябва да е съпроводена с митническа декларация и сертификат от ветеринарните власти на границата.

Само за калкана има квота от 30 тона за страната (от тях около 18 това за Бургаска област) дневниците са отделни и риболовците са длъжни още като излизат от морето, да предупредят инспекторите за действителния улов, а съответният инспектор да положи подпис и печат.

 

B:Предстои в Народното събрание да бъдат разгледани промените в Закона за рибарство и аквакултури, които са направени в съответствие с изискванията на ЕС. Тези промени касаят статута и защитата на инспектора и неколкократно увеличение на глобите. Те вече минаха на първо четене в НС - какво мислите за тях?

- При нас нещата ще влязат напълно в релси, когато, както в цяла Европа, рибата, след като излезе от морето, задължително отиде на борсата. Освен че мястото ще е атракция за туристите, там ще се издава документ, който именно ще замени риболовния дневник.

 

B:Как е възможно толкова време морска държава като България да няма поне една рибна борса и това да не е предвидено в закона? В същото време се говори, че изкупуването на рибата е свързано с определени структури?

- Аз не мога да се ангажирам с коментар, това трябва да го каже законодателят. Спори се все още дали борсата да е една и рибата от цялото Черноморие да идва тук, или да има борса във всяко рибарско селище.

Следващият момент е, че попчето и калканът са местни риби, но всички останали - чернокоп, сафрид, паламуд, лефер, са преходни риби, които идват от Средиземно море. Поради тази причина никога не може да се прецени колко такава преходна риба ще дойде в нашите води и по нашите брегове. За това влияе и температурата на водата, рязката й смяна прибира рибата навътре в морето.

Но така или иначе общините трябва да проявят инициатива, те трябва да имат голям дял в създаването на рибна борса наравно с рибарите и корабособствениците.

Трябва също така да се отчете, че в цяла Европа рибарите получават субсидии за горива, ремонт и поддръжка на риболовния флот, а у нас това не е така. Има дни, когато рибарят изгаря нафта за 100 лева, за да хване 50 кг риба и да изкара от нея по-малко пари, отколкото е дал за горивото. Ами ако със същия кораб той качи 50 туристи и ги разходи по крайбрежието срещу същия разход на гориво, той ще има по-голям приход.

 

B:Спори се и дали е достатъчно научно обоснована забраната за използване на всички тралиращи и драгиращи средства и дали не може да се разреши ползването им в определени участъци, които да се редуват?

- В разрешителното, което се издава за рапанолов, изрично е записано “с всички разрешени от закона средства, без дънни тралиращи и драгиращи средства”. Може да се вадят рапани само с водолазна техника. Този въпрос е решен от министерствата на земеделието и горите и на околната среда и водите. Аз също съм противник на дънните драгиращи средства, защото те събират всичко наред по морското дъно.

 

B:Как се осъществява контролът във вътрешните водоеми в областта и как се извършва зарибяването в тях?

- Най-много сладководна риба с разрешителни се отглежда и лови на територията на общините Карнобат, Сунгурларе, язовирите “Порой” и “Церковски”, крайморските езера Вая и Мандра. В района на язовир “Порой” има заградено място и за любителски риболов.

В двата големи водоема - язовирите “Камчия” и “Ясна поляна”, стопанският риболов с мрежови уреди е забранен, понеже зоната е вододайна. Разрешен е само любителски риболов. Има все още сериозни противоречия с ВиК и хигиенно-контролните органи относно използването на тези язовири за риболов, дори и любителски и тези противоречия не са изчистени от законодателя.

Колкото до зарибяването, всеки арендатор, който вземе водоем, по закон трябва да направи на декар площ 17 рибки задължително зарибяване. Само в района на язовирите “Бата” и “Порой” е извършено зарибяване в рамките на около 20 хил. лева. На тази стойност е зарибителният материал и на базата на документите за неговата годност ние сме издали разрешителното за зарибяване.

През последните години по Националната програма за зарибяване с нашите инспектори сме зарибили язовир “Камчия” с толстолоб и див шаран, амур по река Велека, а през миналата година зарибихме и язовир “Порой” във връзка с това, че там е разрешен и любителски риболов.

Искам да кажа, че в Звездец се намира най-модерният рибарник за производство на пъстърва. Той е реализиран по програма САПАРД и в него са вложени много средства.

 

B:Доколко си взаимодейства агенцията със сдружения и съюзи на риболовците, каквито според европейските директиви също трябва да бъдат активизирани?

- В момента се води една студена война със сдруженията заради издаването на разрешителните. Понеже билетът за любителски риболов за една година струва 15 лева (за деца до 14 години са безплатни, в новия проектозакон е предвидено и инвалидите и пенсионерите да имат безплатни билети) и на този етап той се издава от Агенцията по рибарство и аквакултури. А тези сдружения трябва да развиват повече разяснителна, екологична работа и любителска. Противоречията така или иначе ги има, но те не са от моята компетенция и вероятно трябва да бъдат решени по някакъв начин отново от законодателя.