След двудневни инфарктни заседания Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) реши от 1 октомври цените на тока за бита да не се променят, а за малките и средните предприятия да бъдат въведени регионални тарифи. Това обрича комисията на почти сигурен сблъсък с електроразпределителните дружества (ЕРП), които заявиха, че не приемат решението. Драмата с ценообразуването при природния газ все още продължава, тъй като регулаторът се оказа неспособен да помири интересите на всички засегнати от предложеното от "Булгаргаз" поскъпване страни. "Почти сме полудели, няма доволни в тази ситуация и трудно ще се намери баланс", коментира членът на ДКЕВР Валери Влъчков. Заради планираното увеличение на енергоносителите синдикатите заплашиха и с масови протести.

Новите регионални цени на тока ще засегнат около 400 хиляди малки и средни фирми в цялата страна. Най-голямо ще е увеличението на тарифите за тях - средно с 17%, от ЕРП-тата във Варна и Горна Оряховица, собственост на германската ЕОN, а най-малко - с 13%, е от дружествата в Стара Загора и Пловдив, собственост на австрийската ЕVN. Разпределителните компании в София, София-област и Плевен ще продават тока на малките и средни компании с 16% повече, както се планираше отначало за всички. Мотивите на регулатора за различните стойности са свързани с разходите на компаниите за ремонти и особеностите на разпределителните им мрежи.

От комисията признаха, че собствениците на приватизираните неотдавна дружества не приемат това разделение и са отстоявали внесените от тях през май предложения за увеличението. То предвиждаше средно увеличение на тарифите с 15% за ниско, пет процента за средно напрежение, както и поскъпване на тока за бита.

"Няма да коментирам решението за бизнеса, ние твърдо държим на внесените проекти за тарифи", заяви членът на УС на CEZ България Георги Миков. Очаква се в четвъртък комапаниите собственици на ЕРП-та да излязат с официална позиция. Неофициално обаче от дружествата обявиха, че е вероятно да оспорят в съда решението на комисията.

Решението на ДКЕВР засяга най-вече инвестиционните планове на компаниите до 2007 г. За да задържи цените на тока за бита, комисията намали наполовина предложените от дружествата инвестиции и им гарантира възвращаемост на дружествата между 15.21 и 15.99% при договорена в приватизацията 16 на сто възвращаемост.

При това положение разпределителните компании няма да могат да изпълнят обещанията си. "Драстичното намаление на инвестициите няма да ни позволи да въведем европейските стандарти за качество на услугата", коментира ден по-рано регионалният мениджър на CEZ Томаш Хюнер. Той посочи, че това ще попречи на присъединяването на нови потребители и предупреди, че вероятно ще се увеличат прекъсванията на тока.

Експерти коментираха, че освен че ще даде негативен сигнал към инвеститорите в отрасъла като цяло, решението на регулатора може да застраши сигурността на снабдяването с ел. енергия.

Според непотвърдена официално информация комисията е взела решението си след среща на председателя й Константин Шушулов с вицепремиера Ивайло Калфин, който е ресорен вицепремиер.

"Цените на тока и газа не се икономически, а политически въпрос след намесата на синдикатите", заяви в сряда Шушулов. Според него приоритетите трябва да бъдат градирани така, че най-напред да се защитят интересите на домакинствата, а после на бизнеса и дъравата.

И в сряда нямаше яснота какво ще се случи с цените на природния газ от 1 октомври. Във вторник регулаторът първо реши да не коригира предложеното от "Булгаргаз" 22.5% увеличение, но късно вечерта, след натиска на синдикатите и заплахата на големите потребители да изпратят новите цени в съда, замрази казуса. Според различни източници на второто поред заседание членът на комисията Светла Тодорова заявиха, че регулаторът няма достатъчно мотиви за увеличението, което прави регулаторът твърде уязвим пред съда. В сряда в държавната газова компания бяха изпратени експерти, които да проверят на място какви са сключените договори и какви количества има в хранилището в Чирен. С цените на газа са вързани и цените на топлофикациите, както и продукцията на големите потребители. Искаме да разберем дали 30% от транзитната такса, която заплаща "Газекспорт" на "Булгаргаз" за преноса, държавната компания действително използва като разходи за поддръжка на транзитните газопроводи, каза Шушулов. Той призна, че комисията се изненадала от високата печалба на компанията. Вчера са разглеждаше варианта нормата на възвращаемост да бъде намалена от 5 на 2%, за да се избегне ценовият удар върху бизнеса. Другата възможност, за която се правеха изчисления, беше за намаляване на таксата за преноса, от която на практика печели дружеството. Утре ръководството на "Булгаргаз" свиква специална пресконференция, на която ще разясни мотивите за исканото увеличение.

В сряда енергийният министър Румен Овчаров съобщи, че правителството в четвъртък ще обяви мерки за компенсиране на гражданите заради поскъпването на тока, парното и газа.

-------------

Ражда се балкански пазар за газ и ток

България и още седем страни от Югоизточна Европа ще подпишат на 25 октомври в Атина договор за създаване на единен регионален пазар на електроенергия и природен газ. Той ще работи по правилата на общия енергиен пазар на Европейския съюз, а целта е при опростени регулации Балканите да привличат в този сектор инвеститори, да ползват помощи от Световната банка и да намалят енергийната си зависимост от Русия. За да се случи това обаче, до есента на 2006 г. всяка от осемте държави трябва да представи 10-годишен график за адаптиране към европейските изисквания и уеднаквяване на регулациите със съседите.

Правителствата на страните - членки на ЕС, ще одобрят документа, след като държави като Италия и Унгария са оттеглили искането си да имат право на вето при вземането на регулаторни решения, съобщи еврокомисарят по енергийните въпроси Андрис Пиебалгс, цитиран от агенция "Блумбърг". Със създаването на единния енергиен пазар за Югоизточна Европа, включващ Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна гора, Македония, Румъния и Временната административна мисия на ООН в Косово, ще бъдат въведени общи за всички държави разпоредби по отношение на достъпа до енергийната мрежа, възможностите за държавно подпомагане и постигане на екологичните стандарти. В договора за регионална енергийна общност има и разпоредба, която забранява митата и количествените ограничения върху вноса и износа на електроенергия и природен газ в рамките на общността.

Според доклад от юли на Световната банка, Европейската комисия и Пакта за сигурност в Югоизточна Европа на Балканите до 10 години може да се отвори дефицит на производствени мощности в размер на 11 гигавата. До 2020 г. за нови 11 гигавата мощности и за обновяване на около 11.6 гигавата ще са нужни инвестиции от 15.4 млрд. евро.