Шест телекома наддаваха до късно във вторник за двата лиценза за нова безжична технология - към 20 часа вечерта цената беше достигнала 4.14 млн. лв. и се очакваше тръжната комисия да "натисне пауза" и състезанието да продължи и в сряда. Операторите се борят за правото да прилагат технологията "от точка към много точки", която позволява изграждане на национални мрежи за достъп до крайни абонати, без да се използват кабели. Спечелилите ще могат да предлагат бърз интернет и пренос на глас и данни при по-ниски разходи в сравнение с традиционните инвестиции в медна и оптична мрежа.

В наддаването се включиха БТК, "Мобилтел", "Некском - България”, „Транс телеком”, „Кейбъл нет” и „Кериър БГ". Търгът започна в 10 часа при начална цена от 1.34 млн. лв. и 100 хил. лв. стъпка на наддаване. До редакционното приключване на броя от състезанието отпаднаха единствено "Мобилтел", които се отказаха при цена 4.1 млн. лв. Процедурата откри три пъти уволняваният и в крайна сметка възстановен на работа председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Георги Александров. Напрежението растеше с всеки изминал час. Външните наблюдатели, отделени през стъклените врати на зала 6 на НДК можеха да видят как зам. изпълнителният директор на БТК Бойко Димитрачков или изпълнителният директор на "Мобилтел" Йозеф Винатцер пускаха поредния плик с цената. В ранния вторник следобед членовете на тръжната комисия започнаха да съжаляват, че са обявили твърде малка стъпка за наддаване. Според условията състезанието продължава, докато при някоя от стъпките не останат един или двама участници, потвърдили цената. Ако са двама - те получават лицензите. При един наддаването за второто разрешително продължава между останалите без фиксирана стъпка.

Лицензите ще бъдат издадени за 10 години, като спечелилите компаниите трябва да започнат дейността си до девет месеца след това. До една година операторите трябва да осигурят покритие минимум 20% от населението в най-малко десет града на страната, а след три години да обхванат 30 града. Началната инвестиция в технологията се оценява на поне 10 млн. лв.

За БТК новата технологична възможност е важна, за да успее да достигне до абонатите си в по-труднодостъпни райони, където иначе ще трябва да инвестира в кабели. Останалите оператори пък се надяват да стигнат до крайни абонати, без да използват и плащат за инфраструктурата на БТК.

За 25 октомври е насрочен друг търг за още три лиценза по тази технология, но от клас Б, при който се използва по-малка честотна лента и има по-ограничени възможности. Тогава се очаква да участват същите компании плюс „Орбител" и „Гити България". Първоначално интерес към лицензите от двата класа заявиха 30 телекома, но ще участват само 13. Някои от тях обясниха, че сроковете за реализиране на технологията са твърде кратки.

Първоначалната стратегия на регулатора беше да не допуска големите играчи като БТК и Мобилтел, за да повиши конкуренцията на пазара, но в последствие се оказа, че необходимите инвестиции са непосилни за повечето алтернативни оператори.

Средствата от търговете ще бъдат разпределени между регулаторната комисия (5%), бюджета (70%) и новата агенция за информационни технологии и съобщения.

Очакванията са, че първоначално основните клиенти на новите мрежи ще са корпоративни, тъй като крайните устройства, които потребителите трябва да имат за да приемат сигнала в момента струват около 550 долара. Комисията очаква, че телекомите ще поемат част от този разход.

------------------------------------------

 

През миналата година Норвегия и Австрия издадоха лицензи за шест региона като операторите, получили разрешителни за няколко от тях, практически имат национално покритие. Първоначално КРС искаше да издаде два лиценза с национално покритие, но заради силния интерес ги увеличи на пет, като два от тях да са от клас А (за честоти от 2 хо 21 мегахерца) и три от клас Б (за честоти от 2 х 10.5 мегахерца). Предимствата на новите мрежи са възможност за предаване на голям обем данни в малка честотна лента, много по-високо качество от оптичния кабел, покритие и роуминг, които гарантират връзка на потребителите независимо от местонахождението им. Мрежите позволяват използване на съоръжения на повече производители на оборудване.