Малко след встъпването си в длъжност като президент на Румъния в края на миналата година Траян Бъсеску поръча да се пререже "червената линия", свързваща кабинета му с този на директора на румънската държавна телевизия SRTV. Тя е била създадена по времето на Чаушеску. Освен знак, с който новият държавен глава искаше да покаже антикомунистическите си нагласи, прекъсването на червената линия стана символ и на редакционната независимост на SRTV. Румъния не е изолиран случай. Историята на SRTV е историята на повечето обществени електронни медии в Централна и Източна Европа, посочва представеното неотдавна в Брюксел мащабно изследване "Телевизията в Европа: законодателна рамка, практики и независимост". То излага подробен анализ на състоянието на електронните медии в 20 държави - членки на Европейския съюз, в процес на присъединяване и кандидатстващи за членство. Изследването е осъществено от Европейската програма за наблюдение и подкрепа (EUMAP) на институт "Отворено общество" - Ню Йорк, със съдействието на регионални организации. Частта за България е подготвена от Ася Кавръкова, директор на програмата "Европейска интеграция и регионална стабилност" към институт "Отворено общество".

-----------------------------------

 

Един от изводите в изследването, валидни за всички страни, но особено за тези от Централна и Източна Европа, е, че обществените телевизии изостават ролята си на стълб на демокрацията и допускат компромиси с качеството на програмата си, за да се наложат в конкуренцията с новoпоявилите се комерсиални канали. Необходимо е още доста да бъде работено по балансиращата роля на обществените медии, смятат авторите на изследването.

От проучването става ясно, че днес в Европа работят 4 хил. телевизионни канала, но в същото време концентрацията на тв пазара става все по-висока - и като собственост, и като брой зрители. Резултатите сочат, че в повечето страни, независимо от съществуващите законодателни ограничения върху медийната концентрация, огромният дял от аудиторията е съсредоточен само в шепа канали, а собствеността и структурите, стоящи зад нея, са все по-сложни и забулени в тайни.

В България - неясна собственост

Основен извод за България е, че медиите все повече излизат от пряката политическа зависимост, но остават проблемите, свързани с икономическа намеса и корпоративни интереси в управлението им. Посочена е необходимостта да се преодолее съществуващата непрозрачност по отношение на медийния капитал и начините за финансиране, защото това оказва негативно въздействие върху редакционната политика. Препоръчва се да бъде изработен публичен регистър за собствеността на медиите, за да е известно кой точно ги притежава - нещо, което липсва в момента. "Правната рамка по отношение на собствеността благоприятства липсата на прозрачност в медийната собственост, капитал и финансиране. Собствеността в медиите обикновено се прикрива чрез акции на приносител като алтернатива на личните акции, а също така и зад офшорни фирми, където няма изискване за прозрачност на собствеността", се казва в анализа.

Няколко ТV корпорации си поделят региона

Проблеми със собствеността на медиите имат и останалите държави от нашия регион. Известни западни медийни корпорации превземат тв пазарите на т.нар. страни в преход. Използвайки икономическата си мощ, компании като American Central European Media Enterprises (CME) правят смели стъпки към увеличаване на влиянието си в региона.

СМЕ притежава тв канали в Чехия, Словакия, Словения, Румъния, Украйна и Хърватия. Друг регионален играч с инвестиции в Унгария и Хърватия е известната RTL Group. Директно или чрез други компании шведската Modern Times Group (MTG) пък притежава тв канали в балтийските републики, а наскоро придоби дял и в чешката "Прима ТВ".

Бързата експанзия на частните медия корпорации в Централна и Източна Европа принуди законодателните органи в тези страни да внесат промени, които да гарантират, че няма да се стигне до доминиране на тв пазара от страна на някои от играчите. Въпреки усилията на законотворците обаче докладът на EUMAP категорично констатира, че концентрирането на собственост в телевизиите продължава. У нас например общият дял на трите национални ефирни телевизии - БНТ, Би Ти Ви и "Нова", е над 84%. Притиснати от антимонополни клаузи, инвестиращите в медии започнаха по-умело да прикриват следите си чрез усложняване структурата на собствеността, се казва в изследването.

Качеството на журналистиката пада

"Концентрацията на собствеността на тв каналите в ръцете на няколко корпорации е опасна тенденция, понеже така се дава възможност да се влияе на редакционната политика на медиите за прокарване на политически, личностни, идеологически и търговски интереси", се казва в доклада на EUMAP.

На пръв поглед в Румъния например тв браншът процъфтява заради множеството чужди инвестиции, влезли напоследък в него. Вглеждането отблизо показва, че всъщност притежатели на най-голямата национална верига от тв станции са офшорни компании, зад които са се скрили истинските собственици, неизвестно кои.

Собствениците в сянка и концентрирането на тв каналите в една страна вредят на разследващата журналистика и превръщат новинарските емисии в празни от съдържание приказки. А качеството на телевизионната програма има значение. Преди няколко години медия наблюдатели предричаха, че интернет ще убие телевизията. Това не се случи и за мнозинството от хората в Европа телевизията си остана основен източник на информация и средство за забавление, независимо от динамичното настъпление на новите технологии.

Законите се подобряват, но не се изпълняват

Обединяващо за страните от Централна и Източна Европа са и сходните стъпки, които те направиха в опита си да изградят тв пазар, на който да има място и за обществените, и за частните канали. Във всяка страна беше създаден регулаторен орган с правомощия да определя кой да получи лиценз за радиотелевизионна дейност според законодателството в съответната държава. Докладът на EUMAP посочва също, че през последното десетилетие посткомунистическите общества са се опитали да направят промени в законодателствата си, така че да осигурят определено ниво на независимост на тези регулаторни органи.

Отбелязва се обаче, че няма единна система, по която да са организирани тези структури: "Работата на властите, регулиращи радиотелевизионната дейност, е отражение на националните характеристики, включително културата на страната, историята на радиото и телевизията, както и политическите нагласи в нея."

Все пак правителствата се опитват да осигурят автономност на регулаторните органи. България не прави изключение и доказателство за това са последните стъпки по промяна Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В края на миналата седмица на първо четене Народното събрание прие мандатът на избраните членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) да бъде шестгодишен и те да не участват в ротация през целия период на мандата си. Според вносителите това ще укрепи институционалната независимост на СЕМ.

Приемането на законови разпоредби обаче, които трябва да гарантират независимостта, се оказва недостатъчно условие за постигането на тази цел. Изследователите от EUMAP са установили, че много често тези разпоредби не се изпълняват и в това се състои основният проблем.

Дигиталните технологии - новото предизвикателство

Последната обединяваща тенденция на тв пазара в посткомунистическите страни - трудното приспособяване на обществените канали в новите конкурентни условия на тв пазара, в който те не разполагат с държавна протекция, в следващите години все по-ясно ще се изразява. С развитието на дигиталните технологии броят на тв каналите ще нараства, което ще ожесточи борбата за всеки зрител. В тази ситуация, ако обществените телевизии не забравят миналото, в което са се ползвали от монополно положение, няма да оцелеят. Дигитализацията върви с бързи темпове в Западна Европа. В посткомунистическите страни обществените оператори все още разполагат с време за адаптация заради по-бавното навлизане на цифровите технологии.