Набиращият скорост проблем с военните поръчки за модернизация на армията излезе от пределите на страната и предизвика тревожни реакции от НАТО и оръжейните компании, с които бяха сключени договори. Миналия четвъртък Министерският съвет отказа да включи три от сочените за спешни доставки - на нови хеликоптери, автомобили и транспортни самолети, в списъка с проектите, които ще бъдат финансирани с гарантирани от държавата заеми през 2006 г. Това стана въпреки уверенията на министъра на отбраната Веселин Близнаков, че на 30 септември проектите са получили одобрението на Съвета за икономическа политика и ще бъдат приети от кабинета.

Засега от военното министерство запазват мълчание за бъдещето на проектите. Източници оттам обаче казаха, че се обмислят различни варианти за изход от ситуацията, включително и възможността за редуциране на доставките до количествата, изисквани от графика на НАТО по години за постигане на оперативни възможности за армията. Той например изисква до края на тази година България да разполага с четири транспортни хеликоптера, а сделката с "Юрокоптер", сключена от предишния кабинет, предвижда доставка на 18 машини.

След решението на правителството, което на практика блокира военните проекти, от Брюксел, където по същото време министърът на отбраната се срещна с генералния секретар на алианса Яп Де Хоп Схефер, дойде информацията, че в НАТО са обезпокоени от вече забавеното темпо на модернизация и превъоръжаване на българската армия. По тази причина алиансът ще изпрати през ноември група за ревизия на споразумението с България, която да направи преглед как се изпълняват договорените срокове по ангажименти, поети от България. Мисията трябва да прецени също така дали българските проекти са реалистични и като срок, и като финансова обезпеченост. "НАТО е загрижен от факта, че българските институции не могат да изпълнят задълженията си по отбранително планиране в рамките на съюза", коментира пред Би Ти Ви в неделя председателят на сдружение "Джордж Маршал" Велизар Шаламанов. Според експерти има опасност България да влезе в ролята на несигурен партньор - и на НАТО, и на компаниите, които произвеждат техника за алианса.

Документът, който алиансът ще ревизира, е споразумението, в което са записани т.нар. цели на силите, обясниха военни. Това на практика са оперативните възможности на армията, които България се е ангажирала да постигне по график. От сега е ясно, че по две от целите изоставаме и те ще се отложат за края на следващата година. Става въпрос за ангажимента до края на 2005 г. да имаме четири модерни транспортни хеликоптера и четири бойни. Това обаче няма да е възможно, тъй като решението на МС блокира договора за транспортните хеликоптери, който предвижда доставката на 18 машини. Освен това предишният екип на военното министерство отказа за започне и проекта за преоборудване на бойните хеликоптери Ми-24 с израелската компания "Елбит системс", заради възникнали проблеми с лиценза от страна на производителя - руското конструкторско бюро МИЛ. Върховният административен съд пък миналата седмица определи като незаконно решението на бившия министър Свинаров да откаже подписването на договора с "Елбит".

Заради неизпълнението на тези две цели България излага на риск ангажимента си като член на НАТО да охранява летището в Кабул от средата на следващата година. Военни изключиха варианта алиансът да предостави на българската армия хеликоптери за временно ползване. Допълнителни трудности за мисията в Афганистан ще се окаже и липсата на движение и по договора за транспортните самолети с италианската "Аления" - от този вид са необходими поне два.

Лутането на управляващите около военните проекти предизвика безпокойството и сред чуждите оръжейни компании, които участваха в проектите. За доставката на хеликоптери, автомобили и самолети бяха избрани съответно компаниите "Юрокоптер" (част от EADS), "Даймлер Крайслер" и италианската "Аления ауронаутика". Представител на една от фирмите изрази неофициално пред "Дневник" изненадата си от отпадането на проектите от списъка, приет от правителството. Според него на високо ниво нееднократно е било заявявано, че трите проекта ще започнат да се изпълняват. В края на септември министърът на икономиката Румен Овчаров пое такъв ангажимент пред италианския си колега Клаудио Скайола за реализирането на проекта с "Аления". Няколко седмици по-късно Овчаров и Близнаков са потвърдили сделките с "Юрокоптер" и "Даймлер Крайслер" и пред представители на десет крупни германски компании, които бяха на посещение у нас. "Винаги е добре, когато партньорът ти е предвидим", коментира представител на една от компаниите.

Редуцирането на доставките от вече сключените договори се очертава като най-възможния изход от заплетената ситуация. По договора с "Аления" например се обсъжда да се поръчат само два самолета вместо предвидените осем. За контракта с "Юрокоптер", по който е планирана доставка на 18 транспортни хеликоптера, вариантите били два - да се вземат само трите машини, за които вече е платено, или да се поръча само още една, с което да се покрие изискването на НАТО.

От военното министерство казаха неофициално, че междувременно поръчката на нови автомобили от "Даймлер Крайслер" вече е редуцирана на близо 1200 броя от първоначалния проект да бъдат купени 12 900. Досега са доставени 112 автомобила.

Досега единствено министърът на икономиката Румен Овчаров коментира публично възникналия проблем. В петък пред "Дарик радио" той съобщи, че са поставени три въпроса пред проектите, за да бъдат финансирани с държавни заеми. Първият е как плащанията по тези сделки влизат в рамките на военния бюджет. Вторият е дали държавната гаранция е единственият механизъм, чрез който могат да бъдат финансирани такива сделки, коментира Овчаров. Той даде за пример Полша, която получи 30-годишен безлихвен заем за покупка на изтребители Ф-16. "Българската държава сигурно някои я разглеждат като изключително богата, за да плаща с държавни средства и с държавни гаранции за всички такива доставки, което според мен е един изключително непрофесионален подход", посочи икономическият министър. Третият въпрос по думите му е свързан с неясните офсетни програми.

Според Шаламанов България също е могла да се възползва от стратегическото си партньорство със САЩ за придобиване на нова техника и въоръжение. Той даде за пример Македония, която е получила годни хеликоптери, без да плаща за тях милиони евро. Според него това е било нещо, което България е могла да постигне по време на посещението на президента Георги Първанов в САЩ.