Няма етап, в който да не съм постигнал мечтата си. Това признание на Емил Кюлев в едно от десетките му интервюта красноречиво говори, че той беше един успял човек. Зад гърба на 48-годишния банкер има и загуби, но и много победи. Показният му разстрел стана в момент, в който той ръководеше най-голямата българска финансова група ДЗИ и беше на върха на успеха си.

Звездата на Емил Кюлев изгрява през 1993 г. като председател на управителния съвет на Туристспортбанк, превръщайки го в един от най-публичните банкери и поради съпредседателското място в Асоциацията на търговските банки. Още по-предишната биография на Кюлев се свързва с други пътища на развитие. Роден на 5 юни 1957 г., той завършва руска гимназия и е състезател в националния отбор по плуване. За този период казва: "Ставах в 5.30 и отивах на тренировка, после на училище, после пак на тренировка и след това доучвах. Това изискваше да съм високо организиран, което се отрази впоследствие в работата ми." След казармата завършва школата в Симеоново и работи като следовател в МВР (1985-1988). Баща му е Александър Кюлев - преди 10 ноември 1989 г. оглавява отдела за убийства в столичната криминална милиция и е известен като един от най-добрите. Кюлев завършва и международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство - София. През 1988 г. създава и първата фирма за недвижими имоти "Контракт Кюлев". След промените е един от учредителите на издателска къща "Еркюл" и участва в създаването на вестниците "Куриер-5", "Марица" и "Струма".

За кратко в "Г-13"

В края на 1993 г. като представител на ТСБанк Кюлев беше един от учредителите на "Конфедерацията на едрите индустриалци", известна като "Г-13", съучредители на която бяха шефът на "Мултигруп" Илия Павлов, на "Нове холдинг" Васил Божков, банкерът Валентин Моллов, шефът на "Трон" Красимир Стойчев, банкерите Георги Агафонов и Борислав Дионисиев и др. Кюлев беше един от първите, които напуснаха "Г-13", разпаднала се по-късно. Години след това той определи този период като "грешка на растежа". Кюлев повтори същата грешка през септември 2001 г., когато бившите от Г-13 учредиха Бизнес-клуб "Възраждане". Банкерът оглави новата формация за година и впоследствие пръв я напусна.

През 1995 г. Кюлев напуска и ТСБанк малко преди институцията да фалира и учредява Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ). "Основната цел на банката няма да бъде просто да улеснява разплащанията между руските и българските фирми, а да гарантира българския износ за Русия", разказва по това време банкерът.

Периодът с Чорни

През 1997 г. Кюлев излиза като акционер от БРИБ, купува пловдивската Тракиябанк и я преименува в Росексимбанк. "Тя се занимава главно с взаимоотношенията между България и Русия. Това е, което на мен ми е било винаги присърце, споделя банкерът след старта й. Две години по-късно стана ясно, че в новата банка на Кюлев сериозни инвестиции има Майкъл Чорни. Кюлев е един от малкото бизнесмени, които открито са говорили за връзките си с изгонения през 2000 г. от България евреин от руски произход. "С Миша Чорни се познаваме добре, партньори сме, имам му безкрайно доверие. Няколко пъти сме правили сделки, в които той е бил безкрайно коректен", заявява банкерът. През 1998 г. в Росексим като акционери са вписани притежаваният тогава от Чорни "Мобилтел" и люксембургската фирма "Пекано естаблишмънт", ръководена от Владимир Грашнов и Тодор Батков. Самият Кюлев посочва, че Чорни и партньорите му са вкарали в банката около 15 млн. "Банката няма от какво да се притеснява около скандалите за мръсни пари. Правени са проверки и нищо нередно няма", казва Кюлев през 1999 г. По това време финансовата институция обслужва "Булгартабак", "Главболгарстой", БТК, НЕК, "Кремиковци", "Стомана", "Химко", ВМЗ-Сопот.

"Периодът Чорни" за Кюлев приключва някъде през 2002 г., когато приватизира ДЗИ. Близки до банкера твърдят, че той се е разделил миролюбиво с изгонения от България Чорни, като му е изплатил вложенията в банката.

Интересите в туризма

Първото завоевание на Кюлев е бившата почивна станция на УБО "Ривиера", която успешно приватизира и превърна в елитен комплекс за международен туризъм. През 1999 г. чрез "Контракт" банкерът придобива Интерхотел "Сандански" за 3 млн. долара. В района на Мелник изгради собствен чифлик, където по думите му реализира в живота разказите на Йовков. Кюлев подпомага на фондацията "Ванга", а през 1996 г. е кръстен в църквата "Света Петка" в Рупите. През 2004 г. се включва в последния мащабен проект - "Супер Боровец". Тогава беше създаден консорциум между ДЗИ, "Главболгарстой", "Енергоимпекс" и община Самоков. В инициативния комитет влезе и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. "Идеята е Боровец да се превърне в целогодишна зона за отдих, спорт и туризъм. Това може да е новата вилна зона на софиянци", споделяше приживе Кюлев. По ирония на съдбата последният план на боса на МG Илия Павлов, преди да бъде убит, също беше обвързан с развитието на Боровец.

ДЗИ

Това е новият период на Кюлев. Всичко започва с приватизацията на ДЗИ през 2002 г. Тогава чрез компанията си "Контракт София" банкерът купи 80% от бившия застрахователен монополист за 21.522 млн. евро. На следващата година държавата продаде остатъчния си дял от ДЗИ на борсата срещу компенсаторни инструменти. В края на 2003 г. Кюлев избра да направи публична и Росексимбанк, която впоследствие прекръсти на ДЗИ банк.

Тази пролет банкерът продаде миноритарни дялове от финансовите институции на обща стойност над 25.8 млн. евро. Обект на сделката бяха 25% от банката и 10% от застрахователното дружество. Според информация от компанията купувачите тогава са били чуждестранни институционални инвеститори от Австрия, Великобритания и Германия. Финансовата група ДЗИ в момента е най-голямата с български капитали. Към края на юни активите й надхвърлят 2 млрд. лв. Застрахователното дружество е най-голямото у нас с пазарен дял от 21% в имуществените и 31% в застраховките живот. Банката е девета по големите, с пазарен дял от 3.4%.

 

----------------

"Парадоксално е, че всички се натискат да завладеят пазарите в Русия и Украйна, а ние ги изпуснахме"

в. "Кеш", 1999 г.

 

"Моята професия е банкерството. Винаги съм се борил България да има силен банков преход. За съжаление валутният борд постави страната ни под ограничен суверенитет".

в. "24 часа", 1999 г.

 

"Ние направихме сдружение на реалността, т.е. на хората от реалния бизнес. Както се казва в една притча, "По делата им ще ги познаете".

в. "Монитор" 2001 г. за създаването на Бизнес клуб "Възраждане"

 

"Като хора с много история зад гърба си - и възходи, и падения, осъзнаваме, че ако се направят още една-две крачки в бездната, в която сме в момента като икономика, най-вероятно е цунамито да помете всичко."

в. "24 часа", 2001 г.

 

"Достойните мъже може да ги оцениш по това дали могат да губят. Ако днес си загубил, утре може би господ, ако държиш правилния път, ще ти даде два пъти повече шанс."

в. "Труд", 2004 г.