Министерството на образованието и науката (МОН) има радикални идеи за промяна на висшето образование, които са изложени в концепция за нов законопроект. Документът, с който "Дневник" разполага, е изпратен за съгласуване до ректорите на държавни и частни университети. Това стана ясно само дни след като новият екип на министерството представи реформаторската си стратегия за промяна на системата на средното образование. Всички идеи в концепцията ще бъдат реализирани едва след като получат одобрението на народните представители.

Предложенията за промяна са свързани с начина на прием в университетите, назначаването на преподавателите, управлението на висшите училища, системата за изпитване по време на следването и др.

Според концепцията се запазва условието влизането в университета да става с матура. Докато бъдат въведени държавните зрелостни изпити обаче, държавата ще организира национални писмени изпити. Кандидатстването няма да става във всеки университет, а централизирано. МОН ще определя също колко първокурсници ще се приемат на национално ниво и ще разпределя кандидатите според желанията и резултатите им. Университетите ще провеждат сами приемни изпити само при определяне на специалните умения на кандидатите в сферата на спорта, изкуствата и др.

Другата подготвяна промяна е при обучението за магистърска степен, което вече не може да е платено. Таксите за магистратурите обаче ще са значително по-високи от тези за бакалаврите, пише още в концепцията. Влизането в магистратура ще става след провеждането на изпити от самите висши училища.

Другата промяна, която засяга студентите, е начинът на изпитване. Това трябва да става с писмени изпити, а устните ще се провеждат само пред комисия от най-малко трима преподаватели. Устните изпити също така ще са открити. Ако студентите бъдат хванати, че преписват по време на изпит, те могат да загубят правата си без право на възстановяване.

Бизнесът ще участва в управлението на университетите

В концепцията е залегнала усилено дискутираната идея представители на бизнеса да участва в управлението на университетите и в определянето на учебните планове, съдържанието им и др. Това ще стане чрез създаването на настоятелство (борд на директорите или управителен съвет), което ще включва представители на МОН, на академичния съвет и на браншовите организации. Настоятелството ще обсъжда бюджета на университета, разпределението на бройките за различните специалности и т.н.

Университетите ще подписват всяка година договор с просветното ведомство, с който ще се определят парите и броят на първокурсниците. Бюджетът на висшите училища ще се съставя за три години и ще се гарантира именно с този договор. В момента парите за университетите се определят всяка година, като от общата сума за висшето образование в бюджета се вадят твърдите разходи - осигуровки, стипендии, общежития и др. Остатъкът се разпределя между университетите според броя на студентите в тях и вида на специалностите.

Концепцията предвижда сериозни промени и по отношение начина на назначаване на преподавателите. Хабилитираните преподаватели (доценти и професори) ще започват работа само след национален конкурс с участието на жури. В него ще влизат представители на т.нар. Национална хабилитационна комисия и от самото висше училище. В момента решението за назначаване се взима само от университета.

Друга предвиждана промяна е свързана със степените за висше образование. Така например бакалавър ще се става след тригодишно обучение, а магистър - след още една. Сега бакалаврите учат четири години, а магистрите - една или две. Степента "специалист по...", която в момента се получава в колежите, вече няма да съществува.

Колежите ще дават свидетелство за професионална квалификация, с което обаче няма да може да се доучва за бакалавър, ако не се положат приравнителни изпити. Пред колежите се поставят две възможности - или да променят учебните си планове и да съкратят обучението до една-две години, или да се трансформират във висши училища, които ще обучават бакалаври, т.е. да минат на тригодишен курс. Колежите към университетите трябва да се закрият. За студентите, които вече са завършили колежи, автоматично ще се смята, че имат бакалавърска степен, защото са учили три години.

Очакванията за ефективна работа на Националната агенция по оценяване и акредитация явно не са се оправдали, след като се предлага тя да бъде трансформирана в дирекция към МОН. Изземват се и основните задачи на агенцията и тя предимно ще оценява професионалните направления в университетите и ще прави класация на висшите училища. В момента тази структура има решаваща роля при разкриването на нови учебни заведения, а в бъдеще се предвижда решенията да се взимат предимно от МОН и от Министерския съвет.

Други структурни промени са създаването на

Съвет за висше образование

в който ще влизат представители на МОН, студентите, университетите, работодателите и др. Това ще е консултативен орган, който ще дава мнението си по важните образователни промени. Финансовите въпроси пък ще се решават от Съвета за финансиране на висшето образование към просветното ведомство, в който ще има представители на МОН, Министерството на финансите и Съвета на ректорите.

Така предложената концепция обаче не решава редица проблеми, които в момента пречат на висшето образование. Това е прекалено големият брой на висшите училища в страната. В същото време те изпитват недостиг на нови студенти и преподаватели. Не става ясно точно как ще се отпускат парите за университетите и дали ще бъде въведена ваучерната система, от която да се ползват и частните университети.

-----------------------

Все още неизяснена реформа на средното образование

Вече месец и половина след началото на учебната година МОН все още не е съобщило как ще се кандидатства в езиковите гимназии и дали ще има матури тази година. Министър Даниел Вълчев представи идеите си пред комисията по образование в парламента, но депутатите реагираха противоречиво.

Вълчев предлага редица промени за структурата на средното образование и за съдържанието на целия образователен процес. Стратегията дава цялостна картина как трябва да изглежда училищната система и има реформаторски характер. Ситуацията обаче прилича на действията на един от предшествениците на Вълчев - Владимир Атанасов, който също излезе пред обществото със своята радикална визия за промяна на образованието, а в крайна сметка въведените от него новости го свалиха преждевременно от министерския пост.

Програмата на МОН е за период от десет години. Предвидено е основното образование да завършва след седми, а не след осми клас, както е в момента. След това децата ще могат да кандидатстват в различни училища и да се специализират според желанията си. Образованието става задължително до десети клас, за да се спази конституционалното определение да се учи до 16 години. След десети клас учениците имат два пътя - да спрат да учат и да получат свидетелство за завършен първи гимназиален етап. В този случай обаче те не могат да продължат да учат в университет. Вторият вариант е да се учи до 12 клас, при което ще се завършва с държавни зрелостни изпити, с които да се влиза в университетите.

След всеки етап от училището (след 6, 7, 10 и 12 клас) трябва да се държат изпити.

Друга идея на министъра е да се въведе подготвителна година за всички ученици след седми клас. През нея ще се учат активно чужди езици, компютри или някакъв занаят.

За да стане тази реформа обаче, трябва да се променят учебните планове, съдържанието на учебниците и др.

-----------------------

Предвиждани промени

Във висшето образование

- Класирането в университетите ще е централизирано

- Магистратурите ще са само държавна поръчка

- Хабилитираните преподаватели ще се назначават с конкурс с външно жури

- Конкурс ще се обявява само ако се гарантира 240 часа в аудиториите

- В университетите ще има настоятелства с участието на работодатели

- Устните изпити ще са открити и минимум пред трима преподаватели

- Агенцията по акредитация става дирекция и ще прави класация на ВУЗ

 

В средния курс

- Изпитването в училище да става по нов начин

- Заплатите на учителите да са обвързани с постиженията им

- Да се промени схемата, по която се избират авторите на учебниците

- Да се направи програма за извънучилищна дейност

- Учебният материал да стане по-достъпен

- Да се премахне практиката в училище само да се наизустява

- В училищата в малките населени места ще се въведе полуинтернатната форма на обучение