Министерството на образованието и науката (МОН) помести в интернет своята "Програма за развитие на средното образование (2006 - 2015)". Изготвянето на такава програма е положителен факт, след като в Европа вече се говори за "образование през целия живот" на човека. В известен смисъл програмата ме връща към позабравени традиции отпреди половин век, когато аз и връстниците ми завършвахме училище, в което съществуваха близки до предлаганите сега структури: начално училище до 4-ти клас, основно - до 7-и, и гимназиално - до 10-12-и клас (разделено на два етапа).

Почти както в миналото се въвежда система за задължително външно оценяване, т.е. централизирани изпити след началната, основната и двете гимназиални степени. Изпълнението на програмата е разпределено в посочения интервал по години, така че изпитите чрез тестове, матурата и пр. се отлагат до "когато им дойде времето", а на учителите, родителите и неправителствените организации се обещава активно участие в процеса на обучение.

Новата образователна структура трябва да осигури "възможности за преминаване от един вид училище към друг с оглед желанията и възможностите на децата", да засили чуждоезиковото и компютърното обучение, да осигури целогодишна извънкласна и извънучилищна дейност - поредица от добри намерения, с които - както твърди поговорката - бил застлан пътят към… ада.

Недоверието ми към иначе добре "фризираната" образователна програма започва от твърдението, че образованието е национален приоритет, базиран на традиционно силния стремеж на българина към образование и представлява фактор за икономическо развитие и просперитет. В наши дни това не е така, за което говорят и статистическите данни в самата програма за отпаднали от обучението ученици, а педагозите констатират липса на мотивация за учене у повечето млади хора.

Съмнения към реализацията на програмата идват и от провала в някои начинания от времето преди 1989 г., когато учебно-производствените комплекси (УПК) трябваше да осигурят задължително професионално обучение - тогава само 2% от завършващите си намираха работа според придобитата насила професия. Днешната програма пък се кани да "гарантира възможност за реализиране в определена професия на деца, които напускат системата след завършване на задължително образование (10 клас)". Как ще се гарантира не самата реализация, а само възможност за реализация предстои да видим. Или както се казваше някога - гаранция - Франция…

Недоверието към десетгодишната стратегия за развитие на средното образование у нас се подсилва от информацията за конкретните начинания, с които тя ще се реализира. Тези почини са прилагани вече в миналото и недостатъците им не са забравени. Уеднаквяването на задължителното образование до 10-и клас няма да задържи в училище сегашния голям брой отпадащи ученици. Не може, от една страна, да очакваме децата още в 7-и клас да се ориентират в избора на специализирана гимназия и бъдеща професия, а от друга - учителите "да теглят" неориентираните насила до 10-и клас и тогава да им предложат професионално обучение.

Ако професионалните гимназии запазят приема си след 7-и клас, на преден план ще излезе въпросът какво трябва да бъде съотношението между общообразователната и професионалната подготовка. Как ще се синхронизират учебните планове за общообразователните и професионалните училища, за да осигурят заложеното в програмата "усвояване на еднакъв общообразователен минимум за всички видове училища до 10-и клас"? Или обучението по природни и хуманитарни науки до 10-и клас ще падне по обем до този минимум от типа "учил-недоучил", а в 11-и и 12-и клас ще се наваксва пропуснатото с обещанието, че накрая матурата ще се превърне в широко отворена входна врата за университетите?!

Разнопосочните сигнали, които идват от социологическите проучвания сред родители и ученици, трудно могат да се приемат за обществено одобрение. Докога ли ще се умува дали да има изпити с тестове и какво да съдържат те по даден учебен предмет? Нали в цивилизованите страни тестовете са част от обучението и се прилагат от десетилетия! Ако пък се възприеме матурата като централизирана проверка на общообразователния минимум, който трябва да дава средното образование, защо дипломата, гарантираща минимума от знания, трябва да осигурява автоматично място на студентската скамейка? Високият процент слаби оценки на приемните изпити в университетите е предупреждение, че оценките в дипломата трябва да останат балообразуващи и не са достатъчни за прием в университета. Иначе висшите училища биха поели обучението на първокурсници с ниско ниво на подготовка, а държавата би изразходвала много средства за тях, преди да извърши броенето на отпадналите още след първата академична година.

Предлаганите в програмата идеи изискват сериозни промени в законите, регламентиращи общообразователната и професионалната подготовка в средното училище (а и в Закона за висшето образование). Очаквахме при своето управление НДСВ да намери решение поне на един проблем - този за матурите като атестат за зрелост (чия ли?). Та какво да очакваме сега от управляващата тристранка от типа "орел, рак и щука"?! Много се съмнявам, че законотворците ще намерят сили за още по-големи законови промени, които (например) биха нарушили и академичната автономия на университетите. Да не говорим за множеството подзаконови разпореждания на МОН (къде писмени, къде устни), чиито противоречия със закона ги правят атакуеми в съда от недоволни родители. Образованието засяга широката общественост и управляващите ни политици много повече ще се съобразяват с партийния си интерес, когато ще вземат едно или друго непопулярно решение, изменящо статуквото. Затова програмната декларация, че интересите на детето (ученика) са водещи, а интересите на останалите участници в процеса са подчинени на тях, е обратна на действителността в образователната практика. Може да се очаква например, че изпълнението на програмата ще се стопира месеци преди президентските избори догодина, а отговорността за недостатъците на вече взетите решения ще се подхвърля "като горещ картоф" между управляващите коалиционни партньори. Кой ли ще носи тогава отговорност за изпълнението на програмата и кой ли ще си спомня за нея след десет години?